Най-впечатляващите обекти в Азия, защитени от ЮНЕСКО | Trip.dir.bg

Идеята за създаването на програма за световно културно и природно наследство произлиза от САЩ през 1965 година. Поводът е бил необходимостта от запазване на “световно признати културни, исторически и природни забележителности и тяхното съхранение за следващите поколения“. След като даден обект е одобрен, той попада под защитата на няколко влиятелни международни конвенции и договори и се превръща в постоянен музей и свидетелство за общата култура на човечеството. Представяме осем от най-впечатляващите и културно значими места в Азия - част от световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Списъкът съдържа ценна информация не само за това какво представлява въпросният обект, но и защо е под закрилата на световната организация. Исторически парк Сукхотай, Тайланд Това е столицата на първото Сиамско кралство, която от 1991 година е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Руините на Сукхотай са доказателство за красотата и величието на древния град, създаден в средата на 13-ти век. Стените му се простират на разстояние 2 км, а цялата му площ е над 750 кв.км. Тук има около 200 руини, сред които са няколко храма, административни сгради, гробища, дворци, както и царският манастир Ват Махатат и малкият, но изискан Ват Си Чам. В него е разположена гигантска статуя на Буда, седящ в характерната поза Бхумиспарша мудра. Църквата Сан Агустин, Манила, Филипини Тя е част от група от четири църкви, образци на европейското, китайското и филипинското художествено изкуство. Сан Агустин е включена в списъка на ЮНЕСКО през 1993 година. Построена е през 1607 година на мястото на две стари църкви, които били унищожени от пожар. Сан Агустин е чудесен пример на бароковата архитектура. Огромни златни полилеи висят от сводестия таван, богато украсени стълби се вият до покрива, камбанарията пък е покрита с коралов камък. Църквата е оцеляла при пожари и войни, ограбвана е многократно през годините. Въпреки това тя се запазва за поколенията като безценно доказателство на бароковата архитектура и изкуство. Храмът Боробудур, Индонезия Будистки монумент, известен с художественото си изящество и връзката си с древната индонезийска династия Сайлендра (Syailendra). Включен е в списъка на ЮНЕСКО през 1991 година. Храмовете датират от края на 8-ми век и са сред най-впечатляващите олицетворения на будистката архитектура. Няма точна информация защо комплексът е бил построен. Той се състои от един основен храм и два по-малки - Мендут и Павон, които се намират на няколко километра на изток. Големият храм е с формата на пирамида, състояща се от девет каменни нива. Сложните гравюри по тях изобразяват исторически битки, животи и просветлението на Буда. На най-горното ниво се намират 72 каменни статуи на върховния Бог. Луанг Прабанг, Лаос Това е древен град, намиращ се в хълмистия и гъсто залесен северен район на Лаос. Включен е в списъка на ЮНЕСКО през 1995 година. Луанг Прабанг придобива известност още през далечната 1353-та, когато се превръща в столица на първото лаоско кралство Лан Канг. Днес градът е населяван от около 50 000 жители и е пример за традиционната лаоска колониална архитектура. Тук могат да се видят над 30 богато украсени и добре поддържани храма. В града живеят и много монаси - незабравима гледка за туристите, които стават рано, за да зърнат сутрешните им ритуали. Сигирия, Шри Ланка Руини от древния град Сигирия (Sigiriya), които могат да бъдат открити на около 25 км североизточно от град Дамбула. От 1982 година са включени в списъка на ЮНЕСКО. Крал Кашяпа I създава своята нова столица тук и не е изненада, че е избрал именно това място. Огромни градини и широк ров заобикалят величествена крепост, издигаща се на височина от 200 метра. Тя е изградена от камък в сърцето на джунглата. В средата се намира дворецът, който Кашяпа I превръща в свое сигурно убежище. До върха на Сигирия се стига, след като се премине между лапите на огромен скален лъв. Поради тази причина повечето хора го наричат просто Лъвската скала. Къщите Тулоу, Фиджиян, Китай Уникални крепостни къщи с пръстеновидна форма, превърнали се в дом на стотици хора, които живеят в затворена единна общност. Най-ранните свидетелства за съществуването на къщите Тулоу датират от 15-ти век. Те обаче стават популярни едва през 20-ти век. Наподобяват огромна поничка с непробиваеми крепостни стени, дебели няколко метра. От вътрешната страна пръстеновидно са разположени десетки многоетажни къщи с различни функции - хамбар, храм за поклонение и церемонии, а също и кладенец. Много често жилищата приютявали цели кланове. Сградите били изключително устойчиви и изградени така, че да могат да отблъскват атаките на недоброжелателите. Освен това къщите Тулоу следват принципите на Фън Шуй за хармония. Жилищата са в унисон със зелените пространства, заобикалящи района на провинция Фиджиян. Старата част на Гоа, Индия Останки от могъщата някога португалска колония с впечатляващи църкви и манастири. В продължение на векове Гоа е бил седалище на португалските сили в Индия. Ето защо те силно повлияват развитието не само на изкуството и културата, но и на самия град. Старинен Гоа, познат още като Вела Гоа, се слави с богато украсените църкви и манастири - в повечето случаи прекалено декорирани, със сложно издялани олтари и огромни разноцветни фрески. Навремето тук е имало 60 църкви, а днес са останали само седем от тях. Най-впечатляваща е тази на Исус Бом, в която са останките на Свети Франциск Ксавиер, а също и параклисът на Света Екатерина, построен през 1510. Историческите монументи на древна Нара, Япония Храмове, светилища и останки от великия кралски дворец от 8-ми век (периода на Нара). Нара е била столица на Япония в периода 710-794 година, бележеща просперитет и внушителен напредък в областта на архитектурата и изкуството. Запазени са няколко храма, като най-впечатляващият е изграденият от дърво Тодайджи, смятан за дом на 16-метровия Дайбутцу - най-големия Буда в страната. Макар по размер останалите седем храма да не са толкова внушителни, те остават не по-малко значими - храмът Кофуку-джи, гробницата Касуга-тайша шинто, храмът Ганго-джи, руините на кралския дворец Хейджо. През 2010 град Нара отпразнува 1300-та си годишнина. Трябва да се подхожда внимателно при посещаване на обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Ценни, крехки и значими са културните места и всяка дейност в близост до тях. Затова е изключително важно посещението да бъде съобразено с правилата и местните културни традиции. Източник: Agoda.com