От 1924 г. насам градовете домакини на Олимпийските игри създават огромни площи от специално построени жилища за настаняване на спортистите. Те все по-често се разглеждат като средство за градско обновяване, дори задължителна туристическа атракция, но дали наистина служат на местните общности?
На Пиер дьо Кубертен, съосновател на Международния олимпийски комитет (МОК) през 1894 г., принадлежи идеята за първото олимпийско село за летните игри през 1924 г. в Париж. За първи път в специално построени жилища на спортистите се осигуряват настаняване, храна и някои удобства. Преди това атлетите са били в хотели, общежития, училища, казарми и дори са пребивавали в лодките, с които са пътували до градовете домакини.
Кубертен е бил прагматичен. Смятал, че е по-евтино да се настанят спортистите в нови, временни постройки, отколкото в хотели, а селата могат да създадат чувство за общност сред международните състезатели. Ключов момент в развитието на селищата настъпва, когато те започват да се проектират и за използване след приключване на игрите - идея, чийто пионер са Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г., които имат две селища.
Оттогава други градове домакини широко възприемат този подход или поне се стремят да го направят, особено през последните две десетилетия. Докато селото на Олимпийските игри в Париж през 1924 г. е било разрушено след игрите - селата на настоящите игри в Париж са проектирани така, че да бъдат обитавани дълго след приключването им.
В сравнение със спортните обекти, селата се превръщат във все по-лични пространства по време на Игрите, относително отделени от обществената сфера. Това се случва след терористичното нападение по време на Олимпийските игри в Мюнхен, през 1972 г., когато членове на палестинската войнствена организация "Черният септември" нахлуват в селото и убиват израелски спортисти и треньори, както и западногермански полицай. Освен спортистите и техния антураж, в селата могат да влизат само няколко посетители, и то след строги проверки за сигурност.
Игрите в Мюнхен променят завинаги олимпийските села
Снимка: Getty ImagesПрез десетилетията селищата са отразявали политическата идеология, социалните ценности и архитектурния вкус на градовете домакини. Качеството им се влияе и от икономическото състояние на страната, разбира се.
През последните около 20 години градовете домакини все повече обръщат внимание на по-универсални проблеми - устойчивост, градско обновяване и наследство, като последното означава дългосрочни ползи за жителите на града домакин след приключването на игрите. Тези нови селища и други сгради и услуги, свързани с Игрите, са широко приветствани за съживяването на бедните райони, например чрез осигуряване на социални жилища, нови възможности за заетост и подобряване на инфраструктурата и транспортните връзки. Но на практика тези планове често не изпълняват обещанията си и предизвикват спорове.
Ситуацията в Париж 2024
Пример за това са трите селища за настоящите Игри в Париж. Те са разположени в северните предградия Сен Дени, Сен Уан и Л'Ил-Сен Дени, всички част от департамента Сена-Сен-Дени, и приютяват 4250 спортисти по време на Олимпийските игри и 8000 спортисти по време на Параолимпийските игри.
Макар че са положени много усилия за превръщането им в устойчиви - чрез промяна на предназначението на запустели бивши промишлени сгради за удобства и настаняване на спортисти - това обновяване на градовете е довело до изтласкването на много жители, като например имигранти, които трябва да намерят временни жилища или да се настанят в изоставени складове или офиси, често в мизерни условия. Това привлече вниманието на световната общественост, като тази седмица The New York Times изтъкна случващото се , а правозащитниците обвиниха френските власти в "социално прочистване".
"Едно от предимствата на добре планираните Олимпийски игри е способността им бързо да регенерират даден район", казва пред Би Би Си Дан Епщайн, директор-консултант на Useful Projects, консултантска компания за устойчивост и иновации с опит в областта на градското развитие и глобалните събития, който по време на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. беше ръководител на отдела за наследство и устойчивост в Olympic Delivery Authority.
"Но заедно с регенерацията идва и джентрификацията, а тя може да доведе до насилствено изселване на най-уязвимите хора от района. Политики като осигуряването на социални жилища и работа за местните хора са жизненоважни и трябва да бъдат правилно интегрирани в планирането, проектирането и икономическия модел на развитие на олимпийските селища. Лондон изсели 600 души и промени структурата на стотици предприятия, за да освободи място за своя Олимпийски парк. Но бяха въведени политики и финансиране за пренастаняване на хората и преместване на предприятията. Неизбежно някои общности и отделни личности загубиха, но бяха положени истински усилия за защита на хората. Когато планирахме Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., бяхме наясно, че това е основен риск, от който други олимпиади са се възползвали."
Дори в случая с Лондон обаче ползата за местните жители от плана за регенерация на игрите е спорна. Олимпийското село, преименувано на Ийст Вилидж, предлага апартаменти, но те са критикувани заради високите си наеми.
През 2022 г. апартамент с две спални в бившите блокове на спортистите струва над 2300 паунда на месец, а апартамент с три спални - 2700 паунда на месец. И докато организационният комитет на Лондон обещаваше, че на територията на Олимпийския парк ще бъдат построени 30 000 до 40 000 нови жилища, през 2022 г. The Guardian съобщава, че в парка и около него са построени едва 13 000 жилища. В същото време в Нюхам, Тауър Хамлетс, Хакни и Уолтъм Форест, четирите лондонски общини, между които се простира паркът, според съобщенията, има почти 75 000 домакинства в списъка на чакащите за общински жилища.
Олимпийското село в Лондон, преименувано на Ийст Вилидж, предлага апартаменти, но те са критикувани заради високите си наеми
Снимка: Getty ImagesОт градовете, които кандидатстват за домакинство на Игрите, се очаква да убедят МОК, че тяхната схема е устойчива и плановете им за градско възстановяване са добре обосновани и селото ще съществува и след това. "Днес за градовете домакини представянето на доказателства за устойчивост, свързани с намаляването на въплътения въглерод (отделеният при производството на сградата) и оперативният въглерод (въглеродът, отделен при постоянното използване на енергия от сградата, като например електрическо осветление и отопление), е вече даденост", казва Ашли Мъндей, директор и ръководител на проектантската фирма Hassell, която участва в проектирането на олимпийското село в Лондон през 2012 г. "Ключов критерий е стойността на наследството от 3000 до 5000 нови жилища, създадени от селата - чудесен начин да се увеличи социалният жилищен фонд."
Първите олимпийски селища
Еволюцията на селищата през последния век със сигурност е впечатляваща. Основното село на Дьо Кубертен в Париж през 1924 г. е елементарно: близо до стадиона на Игрите то се състои от спартански дървени къщички, всяка от които съдържа три легла. Другите удобства включват чейндж бюро, телефон, химическо чистене, фризьорски салон, будка за вестници и поща.
Първото олимпийско село
Снимка: Getty ImagesСелото на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г. се намира в Болдуин Хилс, на 10 минути път с кола от Олимпийския стадион. В тези ранни дни половете са разделени: жените спортисти са настанени в хотел, а мъжете спортисти - в достъпни временни, леки постройки, отговарящи на икономически затрудненото време на Голямата депресия. Въпреки това селището е включвало зали за хранене, болница, пожарна, телефонна мрежа и амфитеатър с 2000 места.
По време на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. за първи път двата пола са настанени заедно в селищата. Въпреки че 14 страни от Източния блок бойкотират Игрите - в отговор на бойкота на Олимпийските игри в Москва през 1980 г., воден от САЩ, и протеста им срещу съветската инвазия в Афганистан - стилът на селата е празничен. Архитектът Джон Джерд проектира полихромни сгради в поп нюанси, които отразяват модата на 80-те години на миналия век -игрив постмодернизъм и високотехнологична архитектура.
Хитлер превръща Игрите и в телевизионно шоу
Снимка: Getty ImagesЛетните олимпийски игри в Берлин през 1936 г., използвани от Хитлер като мощно средство за пропаганда, са първите, които се излъчват по телевизията. Селото включва двуетажни общежития, трапезария, фитнес зала и тренировъчни съоръжения. То е отворено за обществеността и привлича 370 000 посетители, което е отражение на националистическите настроения. След закриването на Игрите селото е преоборудвано като болница и армейско пехотно училище.
Олимпийското село в Лондон, 1948 г.
Снимка: Getty ImagesПрез 1948 г. бомбардираният Лондон е домакин на Олимпийските игри с ограничен бюджет. В селището - бивш военен лагер, състоящ се от дървени бараки в парка Ричмънд - са използвани отново съществуващи структури. В него са настанени мъжете състезатели, докато жените спортистки се намират в учебни заведения, като Southlands College към университета Roehampton в Уондсуърт.
Олимпийското село в Лондон, 1948 г.
Снимка: Getty ImagesФинландският отбор носи със себе си сглобяема дървена сауна, която съдържа и баня, стая за масаж и кухня. След Игрите тя е подарена на Великобритания, а по-късно е преместена в Cobdown Park в Мейдстоун, където се използва до 2020 г.
За разлика от тях селата на Олимпийските игри в Хелзинки са идилични. Те са замислени така, че да помогнат за запазването на жизненоважно зелено пространство в северната част на града, което иначе би било погълнато от навлизащия в близост бизнес район. Селищата са разположени в горска местност с обширни открити пространства.
По-късно Хелзинки се разширява и сега селата са разположени в центъра на града, въпреки че запазват селския си чар. Сградите им са проектирани в модернистичен стил от забележителни архитекти, сред които и Алвар Аалто. "Селата в Хелзинки са запазили своята популярност", казва Кристо Весиканса, главен редактор на Finnish Architectural Review. "За много от жителите на Хелзинки селата представляват идеален жилищен квартал със своите компактни, функционални апартаменти и големи градини. Популярни са и плувните басейни, първоначално построени за спортисти".
Селото на Олимпийските игри в Рим през 1960 г. е ранен пример за регенерация. Организаторите на Игрите съживяват запустял квартал, наречен Париоли, като изграждат обществени жилища в модерен стил, включващи 1348 модерни апартамента, предназначени за използване след Игрите, които все още съществуват.
Основна атракция на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. е авангардната, футуристична архитектура, която съответства на философията на Игрите, насочена към бъдещето. Сега обаче селото се помни най-вече като място на ужасяващата трагедия на Мюнхенското клане.
Проектирано през 1969 г. то се състои от многоетажен блок, в който се помещават 801 просторни апартамента. Улиците на селото са били на ниво, отделено от трафика - една прозорлива екологична идея. Игрите в Мюнхен са един от първите примери за наследство, като сградите в селото са проектирани така, че да бъдат използвани отново. По-късно апартаментите са продадени като жилища, а двуетажните къщи са превърнати в студентски общежития (макар че се налага да бъдат възстановени, тъй като са частично разрушени по време на студентски бунт). Днес селото остава "търсено заради качеството на архитектурата си и зелените си площи".
Възстановяването на градската среда е в основата на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. и тяхното село. В квартал El Poblenou, който преди това е бил индустриален и замърсен район, е създаден жилищен квартал -La Vila Olímpica. Редица архитекти проектират селото, за да му придадат стилово разнообразие. Въпреки това планировката му е подредена - по модела на известната елегантна мрежа на централния квартал Eixample в Барселона. "Барселона е може би най-добрият пример, който видяхме, за село, превърнато в успешен градски квартал", казва Епщайн.
Критиката на "наследството" на селата
Като изключим дебатите за Лондон, а сега и за Париж, други градове домакини също са подложени на остра критика по отношение на наследството. "Селото на Летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. се състоеше от 21 жилищни сгради", казва Епщайн. "След игрите то трябваше да се превърне в нова жилищна зона, чиито жилища да се продават или отдават под наем на местното население. Сега обаче само половината от апартаментите са заети. А когато Рио беше домакин на игрите през 2016 г., той искаше да подражава на Лондон. Но неговите села и 31 сгради не успяха да създадат успешно наследство, поне в краткосрочен план. Планът беше кулите да бъдат превърнати в луксозни апартаменти, но те до голяма степен са празни."
Макар че мнозина са разгневени от изселването на хора от различни райони на града в навечерието на тазгодишните игри в Париж, организаторите демонстрират силен ангажимент към устойчивостта, като има много доказателства за това, че сградите в селата са пригодени за бъдеща употреба след Игрите. Например три жилищни блока, създадени за спортистите, ще бъдат използвани отново като жилища и офиси след Олимпийските игри.
Много съществуващи сгради, като например фабрика и филмово студио, са с променено предназначение. Покривите са оборудвани със слънчеви панели. "Игрите в Париж са многообещаващи. Те наистина се фокусират върху повторното използване на съществуващите съоръжения, привличането на нови жители, посетители... но може да се каже какво е наследството на един град домакин, колко устойчив е той в дългосрочен план, едва 10-20 години след като игрите са минали.",обобщава Епщайн.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}