Овеч - една от най-важните крепости в България (галерия) | Trip.dir.bg

Някои на шега наричат крепостта Овеч - "Българската велика китайска стена" - заради съвременната визуална прилика на реставрирания 160-метров средновековен мост.

Вижте как изглежда крепостта Овеч >> >> >>

Това сравнение обаче е доста близо до истината, защото крепостта не веднъж е спирала настъпленията на вражески войски към българските столици.

Първите отбранителни градежи на платото над град Провадия водят началото си от византийския период - малко преди пристигането на хан Аспарух на територията на дунавската равнина.

Българите почти веднага превземат крепостта, носеща гръцкото име Проватон, което в буквален превод на славянски значи "овчата крепост" - от тук идва и името Овеч.

Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до Варна. Българите не притежават солиден военен морски флот, който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.

Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсидна църква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на Омуртаг. Открити са и пещери обитавани от античността.

По време на Второто българско царство крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, 2 византийски армии от 5000 и 10 000 бойци намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло.

Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва да проникне през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) изтъква здравословни причини и се качва на кораб за Константинопол, оставяйки войниците си без предводител.

През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер. Те били пленени от българските войски след боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол, който платил откуп от 2400 златни перпера за аристократите.

През 1388 г. Овеч пада под османска власт - след яростна съпротива и под напора на 30-хилядна турска армия под командата на Лала Шахин. Падането на крепостта става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е било сключено примирие. Османските хронисти пишат, че пленените неверници били "насечени на парчета".

През 1409 г. Овеч става център на въстание начело с Фружин, син на Иван Шишман. През 1413 г. Муса, син на Баязид I превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население.

През 1444 г. войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик, нападат крепостта и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват в крепостта, възстановявайки я частично и запазвайки малък военен гарнизон.

Овеч обаче започва да губи своето предназначение и в края на XVII век османците напуснали крепостта, след като българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена.

Българското ѝ население, създало днешния град Провадия.