Повече от век след потъването на "Титаник" по време на първото му плаване, свидетелство от първо лице на оцелелия Франк Прентис остава силен и разтърсващ отпечатък за огромния ужас, който са изпитвали хората на борда.
Тогава Прентис е на 23 години и оцелява при потъването на силно рекламираният "непотопяем" кораб.
Десетилетия по-късно интервюиран от ВВС, става ясно, че той все още е преследван от тази ужасна нощ. Повече от 1500 души загиват, когато на 14 април 1912 г. "Титаник" се удря в айсберг в Атлантическия океан и потъва.
Прентис е работил като помощник, занимавайки се с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му плаване. Разказвайки за събитията от тази нощ в документалната поредица на ВВС от 1979 г. "Великите лайнери", той си спомня за момента, в който за първи път е помислил, че нещо може да не е наред.
"Не е имало никакъв удар", казва той. "Усещането бе като да натиснеш рязко спирачките на автомобил. Когато това се случи, погледнах навън - небето бе ясно, имаше звезди, морето бе мъртво спокойно, не разбирах какво може да се е повредило."
Когато напуснал каютата си и излязъл на палубата, за да провери ситуацията, видял лед, но нямало следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията. Под повърхността обаче пораженията на предполагаемо непотопяемия кораб били катастрофални. Наложило се жените и децата да се качат в спасителните лодки, но според Прентис имало две причини, поради които много от тях не желаели да се качат: падането във водата било около 20 метра дълбочина и те самите до последно не са вярвали, че корабът наистина ще потъне.
"Имахме 16 спасителни лодки, всяка от които побираше по 50 души, и ако те бяха пълни, можехме да спасим 800, а ние спасихме само 500", каза той.
По негови думи на няколко мъже им било наредено да донесат всички храни за спешни случаи от склада. Докато се върнат на палубата обаче корабът започнал да се накланя силно и той не можел да си проправи път, за да стигне до спасителните лодки. Още докато си слагал спасителната жилетка корабът потъвал и паниката се засилвала.
И тогава "Титаник" се разпадна на две.
"Изведнъж той се издигна бързо и се чу как всичко се разбива в него", по думи на Прентис. "Бях със спасителен пояс и се "ударих" във водата със страхотна сила." Намирайки се в ледения океан сред "трупове", той наблюдава как корабът изчезва под водата. "Постепенно замръзнах и по Божия милост се натъкнах на спасителна лодка, с която ме изтеглиха."
Той казва, че е помогнал на млада двойка младоженци. Убедил дамата да остави съпруга си и да се качи в спасителната лодка, като я уверил, че той със сигурност ще я последва по-късно. За съжаление по-късно става ясно, че той е един от загиналите.
Прентис умира през 1982 г. на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази сувенир, който е ярък спомен за трагедията, хвърлила сянка върху живота му като млад. Часовникът, който носел тази нощ, останал застинал във времето и спрял на 02:20 ч.
"Беше замръзнал като мен, мисля, че издържа около 20 минути във водата."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}