Започваме от сърцето на града. Това е прекрасната катедрала "Нотр Дам", която не по размер, но по красота на готическия стил и витражите напълно достойно съперничи на парижката си съименница. И дори я превъзхожда. С ремонтирания в момента, но напълно видим уникален стенен часовник, изправящ се в целия ръст на "каменната гора", каквато представяла всяка готическа катедрала. С него вероятно може да се мери единствено часовникът на кулата на Старе место в Прага, но само по танца на фигурките. Страсбургският е много по-впечатляващ. И трябва да се види. Както и "висшият" огромен и изящно декориран орган. За спомен можете да си вземете мъничък ангел - Пазител, късче от витражите, или чадър с тяхната краска върху тях.
Ако тръгнете вляво в края на площада, ще излезете на площад с френска архитектура, а вдясно ще се озовете пред красивата и импозантна местна опера, зад която започва прекрасен парк, в който пък ще видите сгради от времената на немската империя. Всяка от двете доминиращи култури в Европа се е борила да наложи своя отпечатък, а с това и да асимилира този град. И се е получил уникален микс.
Върнали се обратно при катедралата, просто продължете насреща. Вляво е най-добрата сладкарница на града "Кристиан" в къща от 16-и век, която си заслужава да се посети, както и да се опитат прекрасните й десерти и уникалната селекция от чайове, сервирани по неповторим начин.
Още надолу се озовавате на площад "Гутенберг". Прогонен от родния си Майнц, създателят на печатарската машина, а с това на пресата и медиите изобщо, човекът, на когото е кръстен площадът, намира подслон именно в Страсбург. Работи като бижутер и златар. След като фалира, се спасява от затвор за дългове като разкрива тайната на живота си. Именно това е печатната машина. Страсбург, освен на ЕС, може да се приема и за столица на пресата и медиите. Заради машината, на Гутенберг му е простено и съдебното дирене за не спазено обещание за сключване на брак. На площада, кръстен на негово име, днес има въртележка и много заведения.
Продължавайки надолу, навлизате в Стария град. Улицата "Серюриер" на занаятчиите с уникални бутици за салами, сирена, типичните за града покривки и ръчно правени бисквити, феноменална фурна с хлябове, каквито не сте виждали - особено по размер, но и по вариации, ще ви отведат до площада на следващата катедрала.
На него се организират пазари за сирене. А самият храм е доста изненадващ. На мястото на олтара виси инсталация - нещо като гигантски тишърт. Върнали се на улицата, само 2-3 минути пеш ви делят от сърцето на Стария град, което сте виждали на кадрите и картичките от Страсбург. В центъра на малкото площадче е заведението "Корд а Линь", около което има много ресторанти и магазини в къщите на по няколко века, запазени в автентичния си немски готически стил с гредите от дърво по белите фасади.
Най-старото заведение е "Мезон дьо Таньор" от 1572 г. Махалата с много канали и бентове, през които буквално скача Рейн, е наричана Малката Франция, което е ирония, защото като се започне от къщите до червените и розови грижливо засадени декоративни цветчета напомня за най-доброто от Германия. Направо по уличката срещу площадчето, което само допреди век и половина е нещо било градско сметище - най-мръсната част на Страсбург, и лутайки се през лабиринта от малки улички, вижте специално ресторанта "Ла Виел Тур". На пръв поглед не е нищо особено. Но, загледани във витрината, ще видите голямата лепенка, свидетелстваща за принадлежност към "Мишлен" - сборника с най-добрите заведения в света. Цените са повече от прилични за този ранг. Сред семплия ретро интериор в напълно автентичната стара къща, основните цени започват от 19 евро, а предястията от 15 евро. Името е ясно откъде идва - от старата кула, на чийто гръб се пада заведението.
Кулата е част от стената на стария град. Отвъд нея ще видите красива панорама към прочутия закрит мост на Страсбург - край или начало, според гледната точка, на малките рейнски канали, красящи града. Можете да снимате съоръжението, което няма общо със събратята си във Флоренция и Ловеч, но пак е красиво, от най-близкия успореден мост.
Точно срещу него в уютна типична брасери можете да хапнете обедно меню от характерното за региона ястие "Устието на Рейн" и десерт от също типичния боровинков сладкиш със супер тънък блат и богатство от пресни горски плодове върху него само за 10 евро. И да полеете приятния обяд с чаша от прекрасното местно вино "Силванер" (ако много ви се пие червено - вземете сира). Защото, освен "Рейнско злато", другото, с което свързваме великата река е "Рейнско вино".
По следващия мост надолу, можете да се върнете в стария град. От улицата, по която ще тръгнете, пълна със заведения, можете да свърнете вляво, а оттам направо стигате до "Ом дьо фер" или "Железният мъж (човек)", поетично преведено: "Не човек, а желязо".
Наоколо е шопинг центърът на Страсбург с "Галери Лафайет" и всички масови марки, представени с магазини. Има също и немалко приятни заведения. Това е и добро отправно място да вземете чудесния - бърз трамвай. Третата спирка е гарата, откъдето вземаме влака до следващата точка от Рейнския ни маршрут - прекрасния, но за съжаление малко познат у нас град Колмар.