Супер улична храна и феноменална бира в Монтевидео | Trip.dir.bg

Вече сме ви водили в Уругвай – страната, която първа в света легализира марихуаната и направи специални курорти за тревомани и за нудисти, заради плажа на Караско, който квартал на богатите е отделен на доста километри от центъра на Монтевидео. Сега представяме целия град, който е чудна новогодишна дестинация.

„Кумпарсита” е най-легендарното от всички танга. И, противно на очакванията, не е от Буенос Айрес, а е кръстено на малка уличка от пристанището към пазара на Монтевидео. Повечето туристи пристигат в столицата на Източната република, както е официалното название на страната, на порта. Пресечете булеварда край брега на Рио делла Плата – сребърната река, която си е истински океански език между столиците на Аржентина и Уругвай и прекосяването й отнема между 2 и 3 часа в зависимост от кораба и вълнението.

Отсреща ще намерите уличката „Кумпарсита” и базара покрит със стоманена конструкция, както най-добрите в Европа. Наречете го, ако щете, „хали”. Навремето той е бил главното място за търговия в града, сега е повече храм на уличната храна – толкова моден туристически и кулинарен тренд. Наречете го, ако искате и с друго модно определение „фууд корт”. Тук е царството на „паришата”, както местните наричат скарата. Уругвайското телешко по нищо не отстъпва на аржентинското. Надениците, морските и соленоводни речни дарове се пекат като ястията са за чудо и приказ.

Самият крайбрежен булевард – Рамбла, както го наричат по барселонски местните жители, е дълъг цели 10 мили и стига чак до Караско с плажа и елитните заведения, за които сме разказвали. Е, не е „Авенида Атлантика”, която минава покрай Копакабана. Но покрай пясъчната ивица, която е любимо място за отмора на местните хора, на широката и удобна улица също има немалко места за хапване и пийване и е пълно с настроение и възможности за приятно прекарване на времето. В една от преките ще намерите и първия за града и страната мол, който обаче по никакъв начин няма да ви впечатли на фона на вече представяни от нас търговски центрове в Европа, Близкия Изток и по други места.

От там можете да вземете автобус и да стигнете до центъра. Сърцето на града е площад „Независимост”. Над него се извисява някога най-високата сграда на континента Южна Америка в началото на миналия век, изпреварила с малко тогавашен небостъргач в Буенос Айрес – нещо като надпреварата на Сливен и Ямбол при соца чий хотел е по-хай.

Дворецът „Салво”, както се нарича зданието, е на 26 етажа, но с присъщата на онази епоха декоративност, изглежда на повече. Забавно е да се види простряното по импозантната фасада пране по най-горните етажи, което не бе чуждо и за България. Хубава сграда в другия край на площада е театърът „Солис”, който може и да не посетите, но седнете поне в хубавото му кафене. Той е едновременно оперна, балетна, концертна и драматична сцена номер едно на града и държавата. Архитектурно е издържан в италиански стил и е истинско бижу. От отсрещната страна на мегдана с паметник на националния герой Хосе Артигас в средата, е Портата на крепостта – отломка нещастна от стария Монтевидео.

Ако тръгнете по улицата, която се явява продължение на арката, ще видите звездите на известни личности, пристигали в града, от които ние отличихме Енрике Иглесиас. Надолу по пътя, ще намерите прекрасна катедрала с приятни заведения и магазини, обградили оформеното около нея градинско и площадно пространство. Ако навлизате навътре в махалата, наистина автентична и като излязла от сълзлива латино сапунка, буквално на няколкостотин метра от самия център на града и държавата, ще се отзовете в бедняшки и малко опасен квартал. И ще ви се прииска, а е и най-добре да се върнете, или пък да завиете и да слезете към Рамбла.

За Уругвай се смята, че е по-сигурен от Аржентина за туристите, но струва ли си човек да си опитва докрай късмета?! Цялостното впечатление от центъра на Монтевидео е за една провинциалност, в сравнение със съседния Буенос Айрес. Разликата е като между Брюксел и Париж. С френската столица сравняват аржентинската, а белгийската е главен град на Европейския съюз, както уругвайската е на южноамериканската общност „Меркосур”. Най-хубавото от цялата работа е безвизовото пътуване за гражданите на двете, между които сме и ние.

Уругвай бие Аржентина по два показателя. Единият може да се опита. Това е бирата. Освен, че малката е 650 срещу 630 мл при съседите, тя е и малко по-добра. Откъде бира, пък особено и хубава по тези далечни краища на света, ще запитате вие? Ами не е от испанските конкистадори. От фашистките изселници, бягащи от Европа след Втората световна война и радушно приети от военните диктатури и в Урувай, и в Аржентина иде това умение да се прави класно пиво.

Другото, по което Уругвай бие Аржентина, а Монтевидео – Буенос Айрес е нещо, заради което ще бие и нас. То пък може да се види. Това е стадионът на първото световно първенство по футбол. С гордост го показват на всеки турист и имат законно право на това. Силната футболна нация се надява да бъде отново домакин на мондиала и през 2030 г., за който и ние се натискаме. Стадионът е туристическа атракция, особено с разположението си до парка „Прадо”, който е наистина фантастично място – може би най-доброто в града извън крайбрежието.