Тбилиси преди голямата жега | Trip.dir.bg

Грузинците са един от народите, които най-много прилича на българите, особено по душа. И по таксиметрови шофьори също. Ако вземете кола от летището, понеже не знаете колко трябва да струва, ще ви вземат доста пари, че и в пътеводителите ги пише. После вече се убеждавате, че не струва толкова, когато вземате таксита в града, но прощавате това прегрешение. Влизането в града е изненадващо – нещо като магистрала изведнъж свърва в махала и след малко се оказвате на крайбрежната на реката с особеното име Кура.

Хотелът ни е на ул. Узнадзе, на която – пак по ирония на съдбата е министерството на образованието на Русия и най-посещаваният театър и приятни заведения наоколо. Нейната успоредна навътре в „Агмашенебели” е главната на тази част от града. Тук е и един от любимите ни ресторанти – веднага ще го познаете по неговия ретро вид на фона на околните бързи закуски и модерни заведения. В него готвят по рецептите от оригиналната готварска книга на някогашна грузинска княгиня. А в избата има 180 сорта вина. Грузия се гордее със стотиците вина и сирена. От нас да знаете – вината са по-ценното й богатство. Вземаме си онова, което първо ни се струва познато по име. „Ркацители” – сортът се гледаше и у нас и даваше бяло вино. Тук го наричат „окарула”, защото цветът му е охра. И е доста приятно. Ценен съвет, особено за скъп ресторант в Тбилиси като този е да имате предвид, че другото може да ви се стори евтино, но вината и чаят много се ценят и затова са по-скъпи.

След обяда на това прекрасно място изборът ви е към кой мост да хванете пътя, за да се озовете в самия център. Ако изберете моста на Тамара, който в картите на английски език е изписан като „Крал Тамара” – езикът тук няма родове и затова в преводите всичко отива в мъжки, ще се озовете в зеленото сърце на грузинската столица, където са зоопаркът, циркът, университетът и най-скъпите съвременни апартаменти сгради, каквито в София нямаме построени – небостъргачи с басейни на различни нива, с консиержи и какво ли още не. Ако хванете другия мост, който пресича Кура, като тръгва малко след споменатия театър, минете по него и имайте търпение, с малко изкачване ще се окажете на мястото, което открива най-прекрасна панорама към този романтичен град и дава идеалната възможност да разгледате околността и да прецените къде точно искате да се озовете в следващите дни. Това е терасата на бара в градината на хотел „Иверия”. Някога гордостта на съветския „Интурист”, днес той е част от световната верига „Радисън”. Скандинавците са ремонтирали хотела така, че всяка стая има поне една стъклена стена, а ъгловите – две. А на върха – на 18-ото и 19-ото ниво има двоен етаж, зает от приказен инифинити пул и бар. Едно от местата с най-красив дизайн, което сме виждали и с най-атрактивна гледка – 360 градуса към целия град, реката и планината, които го увенчават. От съседния хотел „Билтмор” – супер ексклузивна арабска верига, стартира централният булевард на Тбилиси – „Руставели”. Зданието е много интересно, защото е съставено от две части. Масивната сграда в стил съветски сталинистки класицизъм го прави уникално: вероятно никъде другаде в света бивш парламент не е даден за хотел. Още по-интересно е, че все пак Грузия е родината на самия вожд и учител, бащата на народите Сталин. На мястото, където в епохата на СССР заседават депутатите, сега са ресторантите, лобито и другите общи части на ексклузивния хотел, има даже и галерия, при която сградата е свързана със стъклен мост със също стъклен небостъргач, в който са стаите и апартаментите.

Сегашният парламент на Грузия е в друга сграда на „Руставели”, също впечатляващо сталинистка, която пък при соца е била партиен дом, а срещу нея е централната катедрала на Тбилиси, посветена на светеца – покровител на тази нация Свети Георги. На хълма зад парламента пък има цял увеселителен комплекс, до който човек може да се качи със специален лифт. Разходката е приятна, но не очаквайте нещо величествено. За препоръчване е ресторантът на върха, който е смятан за един от най-добрите в града. В подножието е една от най-прекрасните стари махали с къщи на век и отгоре, където по тесните улички можете да се изгубите, да се намерите и пак да се изгубите, за да се учудите как изведнъж сте се озовали съвсем близо до целта си. Обратно на „Руставели”, сред другите впечатляващи сгради са националната опера и националната галерия, както и зданието на балета на Грузия, която е много европейска, точно до най-реномирания хотел „Мариот”. Веригата има и друг обект, в самия край на булеварда, на Площада на свободата със статуята на Свети Георги в центъра. Другата доминираща сграда на пиацата е на кметството. А точно срещу хотела, по улицата, която води надолу обратно към реката, е малкият бар „Варшава”, който е любим на туристите заради двете си супер изгодни цени – половината неща са по 2 лв., а другите по 5 лв. Покрай сградата на кметството пък тръгва едната от двете основни улици на забавленията в Тбилиси. Тя има 3 имена, като ние запомнихме „Коте Абхази”. По нея има заведения за национална кухня, където сервират специалитетите хинкали – пелмени, и хачапури – нещо като пица или турско пиде, в чийто център има яйца или друг пълнеж. Ние ви препоръчваме баровете и ресторантчето в безистена на малката синагога, където всичко е домашно, уютно и винаги обслужването е невероятно.

Грузия е страната, където поръчките идват светкавично, защото един келнер отговаря за 1-2 маси. Онова, което си заслужава да опитате са прекрасните салати – слънчевите домати на Грузия са като българските от едно време, ама по-добри, печените на място хлябове, както и местните плодове – все едно дали дини, пъпеши, череши или грозде. Освен по-хубави, те са и доста по-евтини от нашите. Улицата слиза надолу и ви препоръчваме еврокафенето от другата й страна с нечетните номера, която се намира срещу малката градинка. От нея тръгват двете успоредни улици, които местните наричат „Шардени” Тук са най-добрите заведения. Препоръчваме горещо специалния ресторант за телешко – наистина е невероятно, в най-добрите европейски стандарти. Който си пада по наргилетата, също ще остане доволен. Уличките излизат на малък оживен площад с по-ниско ниво кръчми.

А първата пряка покрай реката след пиацата е едно задължително място за посещение от туристите. Виждате нещо като гъби от цимент, изникнали нагоре към баира. Това са прочутите тукашн серни бани. Те са с различни по големина къпални, в зависимост дали искате да ги ползвате самостоятелно или в компания. Можете да си поръчате и теляк. Удоволствието си струва и е много жалко, че у нас изгубихме безвъзвратно културата на старите бани, без да ги заменим с нещо оригинално в спато и уелнеса. Можеха да се изкарват нелошите пари, които заработват грузинците. Час в банята може да ви излезе от 30 до 60 и повече лева, отделно е терапията и масажът с пяна от теляка. В спартанските ретро условия, където инвестициите са около нулата. Мостът, който тръгва от това място, пресича Кура и продължава в път нагоре към една от най-посещаваните черкви в Тбилиси, откъдето се открива и хубава панорамна гледка от нейната каменна стена – част от опасалата възвишенията в тази част на града стара крепост.

Наоколо има магазини за сувенири, като сред най-търсените неща са косматите кавказки шапки – хубава излиза поне 40 лева. Обикновено тези дюкянчета са и туристически агенции, откъдето можете да си вземете екскурзия до винарни, до Черно море с грузинските курорти, до планините Казбеги. Не вземайте само до Ереван. Цените са огромни. А сами можете да си организирате пътуването. На върха на хълма, по който сте тръгнали да се качвате, като следите пътя от черквата нагоре, излизате на централната автогара. От нея по няколко пъти на ден тръгват мерцедеси, по-големи от коли, но по-малки от микробуси, които карат направо към арменската столица, до която пътят с тях е към 4 часа с включено минаване на границата, което става през интересен коридор, в който има строги униформени и изгоден фрийшоп. Пътуването, което сами си организирате ще ви излезе пъти по-евтино и няма да изисква особени усилия. Ако Ереван не ви интересува, помотайте се из тази интересна стара махала и ненадейно ще се окажете край построения от експрезидента Саакашвили дворец. Той също е на хълма. За да има хубава гледка, екслидерът, дошъл на власт с Революцията на розите, е направил в подножието на това възвишение хубав парк с елегантна зеленина и водни каскади, който прелива в мост – произведение на съвременното изкуство и стига до възложената на западни архитекти супермодерна Съдебна палата от другия бряг на Кура. Когато се прибирате, поръчайте си таксито за по-ранен от часа, който сте изчислили. Може да ви се случи, както на нас, шофьорът да спре на път да си вземе цигари и нещо безалкохолно, да поговори с продавачите, защото в Грузия комуникацията е цяло изкуство с всичките му табиети, а това ще отнеме няколко минути. Недейте да бъдете нервни, защото летището е малко, всичко става бързо, пък можете да похарчите и останалите ви дребни банкноти или монети.