Терзии в село дойдоха | Trip.dir.bg

В миналото терзийството било само зимен занаят за… селски мъже, които през останалите сезони се занимавали със земеделие. Преди да се появят първите „професионални” шивачи обаче шиенето на облекла било чисто женска, домашна работа. Момите шиели дрехите не само за себе си, а дори и за бъдещия си съпруг. Катове (комплекти) от женски и мъжки дрехи били задължителна част от сватбената зестра. Първоначално шивачите (терзиите) били рядкост – по един за няколко села. Те дори нямали свое работно ателие, както бихме казали днес. Обикаляли от село на село и шиели в домовете на семействата, които са им направили поръчка. Пристигането на терзия в селото предизвиквало най-голяма радост сред момите, разкриват народните песни. Един текст разказва как мома Цвята става рано сутринта, за да помете двора и да нареди столове, защото ще дойдат терзии. Такава подготовка е обичайна за особено почитани и очаквани гости. От песента се разбира, че терзиите пристигат специално, за да скроят и ушият нова празнична дреха на момата. “Кроили я на Великден, ушили я на Гергьовден, облякла я на Илинден”. Реално или само поетично, песента отмерва три-четири месеца, докато новата премяна бъде ушита и момата излезе с нея на голямото празнично хоро, за да се перчи пред ергените. Някога момите се сдобивали с нова премяна само веднъж в годината – специално за големите Великденски и Гергьовски хора. А за семейните жени новата дреха била още по-голяма рядкост. Разбира се, в скромния по брой традиционен народен гардероб всеки имал поне по един кат дрехи за празник и друг – за делник. По-заможните, естествено, разполагали с по няколко ката връхни дрехи от дебел вълнен или памучен плат – сукмани, вълненици, елеци и още много други местни разновидности. А памучните ризи, които се носели под горната дреха, жените продължавали да шият и извезват собственоръчно. Някога материите за облекло били толкова здрави, че се носели години наред и дори се предавали по наследство. Образци от старинни носии, излезли от употреба още преди 5-6 поколения, са се съхранили напълно до ден днешен в домашни ракли и музеи. Ето защо навремето за терзиите нямало много работа и един майстор успявал да изпълни поръчките в няколко села само за няколко зимни месеца. Но постепенно терзийството се развива като самостоятелен занаят през епохата на Възраждането – ХVІІІ-ХІХ век.За по-късни времена, когато терзийството вече е обособено като професия, говори една песен за “терзия-дюкянджия” – шивач, който има своя собствена работилница (дюкян). Текстът уточнява още, че той има и десет помощници-чираци, които обучава. Сред тях е и собственият му син, което подсказва, че занаятът вече се предава по наследство. Сюжетът на песента, обаче, е присмехулен: край дюкяна минала хубавата мома Калина и терзията така се загледал по нея, че счупил иглата и омотал конците, с които шиел. И за да се предпазят от такава грешка, в друга песен няколко терзии, седнали да шият заедно, си пожелават пръв при тях да дойде някой, който ще им донесе сполука в работата – “да не се чупят иглите, да не се късат конците”. Едва издумали това, мечтата им се сбъдва - задава се ранобудната, гиздава и пъргава Тодорка “с бели чорапки хоп-хоп, с жълти чехлички троп-троп”. Момите са повече от най-желана клиентела за терзиите, подсказват песенните сюжети. Дори съвсем директно една песен говори как млад терзия-ерген, докато шие “шарена долама” (дълга горна дреха), мислено се моли на Бог да му изпрати хубава белолика и черноока девойка.Но дали ергените с този занаят са били желани кандидати за женитба? В повечето песни моми си правят шеги с терзиите. Вероятно този занаят не е бил особено доходен и престижен в селската общност. Така може да се изтълкува и един сюжет за облог между мома и терзия. Девойката поставя неизпълнимо условие на терзията, ако иска да се ожени за нея – да й скрои сукман, без да използва ножици и аршин (някогашния шивашки уред за отмерване на плата), да го ушие без игла и конци. Но в друга песен мома се обзалага да преплува морето, за да получи за награда “девет дюкяна с премени”, изработени от терзиите. И все пак, една песен възхвалява “младо терзийче” в много поетичен и приказен образ - като сокол, който лети нависоко и нашироко, а неговият дюкян е описан като гнездо на върха на висока топола.Румяна Панайотова