Буенос Айрес – този Париж на Латинска Америка, е чудесна отправна точка за две недалечни пътувания, които си струва да направят онези, които обичат приключенията. Около половин час отнема разходката до Тигре. Тя е шанс да пробвате няколко вида аржентински паспорт. Първо със супер евтиното и много удобно метро стигате до централната гара. Където вземате влак за разстоянието от 30-ина километра до делтата на Парана.

Пътят до Тигре е обграден от резиденциите на богатите и известните, а те са куп хора в огромната, колкото цяла Западна Европа заедно Аржентина. Близо до малката гара е пристанът на корабите, с които можете да стигнете до една от най-великите реки на света и втората в Южна Америка след Амазонка. Корабите са големи и удобни, със заведения на борда и идеални за правене на снимки с бавния си ход, порещи кафеникавите води. Първо ще ви направят впечатление немалкото състезаващи се с тях гребци – да припомним, че аржентинците сами наричат себе си: „италианци, които се правят на англичани и говорят испански”. После снимките просто не могат да спрат, защото покрай водата, по бреговете на оформените от различните ръкави на Парана канали, се редуват низ от къщи със собствени пристани – едни са кокетни и струват милиони долари, други са изоставени и скоро ще се превърнат в руини, а трети са скромни бараки. Покрай туристическия кораб плават снабдителни, училищни и всякакви други лодки и катери. Накрая стигате до делтата и поемате по обратния път.

Някои хора карат колела покрай реката от пристана на туристическите кораби, докъдето това е възможно. Тигре си е цял курорт. Втората част от деня може да бъде посветена на много атракции. Пристанището на плодовете е любима уикенд дестинация с пазара си на реката. Сега то е занаятчийски пазар, място, откъдето могат да се купят сувенири, но също прочутите продукти на аржентинския агросектор: меса, плодове, зеленчуци. Има и хубави заведения наоколо. Музеят на мате – чая, наричан от местните „йерба” или „трева” е друга оригинална атракция. В колекцията има много от специалните тумбести чаши за напитката. Има си и чаен бар.

Другият музей в Тигре е на изкуството в уникална сграда на реката, много орнаментирана и с феноменална колонада до брега – прилича на павилион в британски морски курорт и нищо чудно – зданието е било казино. Интериорът е смесица между френски и италиански разкош. Тигре си има и увеселителен луна парк.

По-модерна част на курорта е Булевард Тигре – арт махала с ателиета и галерии, бутици за винтидж дрехи и заведения, който е недалеч от Пристанището на плодовете. Парк, наричан резерват, както и еко-спа са други атракции на курорта. Друго пътуване за един ден от аржентинската столица е посещението на някоя естансия. Това е начинът, по който аржентинците наричат фермите, които и ние определяме като „ранчо”.

Пампата, която в необятната си широта, буквално „без край на шир и длъж” започва близо до многомилионния град и се простира на хиляди километри във всяка посока. Посещението на ферма е начинът не само да се запознаете с местните каубои – гаучосите, но и да опитате световноизвестното аржентинско телешко месо там, където то се появява и да го приготвят пред вас, така че всичко е супер био и органик. Докато месото се готви на скарата и/или на огнището, издигнато малко над земята от тухли, подредени в кръг, разглеждате фермата, черпят ви емпанадас – латиноамериканските баници с пълнеж от месо или нещо като крем – карамел, което тук наричат „дулсе де лече” – сладко от мляко.

След обяда, на който ви поднасят месо, приготвено и на скара, и на огнище, гледате шоу с песни и танци от различните райони на огромната Аржентина. После в програмата следва майсторска езда на импровизиран хиподрум, което е наистина голяма атракция и могат да се видят майсторски умения от класа. Накрая, на тръгване, минавате покрай фургони, преобразени в занаятчийски магазини, където могат да се намерят наистина прекрасни неща от кожа – особено сакове и чанти, но и цените не са ниски.