Венеция: столицата на сладоледа и просекото | Trip.dir.bg

Венеция е световната столица на сватбените пътешествия и то не само заради последната мегацеремония там на Джордж Клуни и съпругата му Амал. Това все пак е градът на най-легендарния любовник в историята Джакомо Казанова. А в момента е актуален като терен на последните кампании на императорите на италианската мода Долче и Габана. И за да бъде пълно удоволствието, а една сватба не може да мине без пенливо вино - Венеция е и световната столица на просекото.

Италианската искряща напитка надмина преди 2 години по продажби конкурента си - шампанското. Венеция е световна столица и на още нещо - на сладоледа. Италия, освен на всичко друго за ядене, е обетованата земя и на хладния десерт, а именно плаващият град е всепризнат на Ботуша за най-добър в приготвянето му.

Пътешествието започва с качването на "градския транспорт", наричан тук ласкаво "вапорето" или "корабче", което се отправя по Канал Гранде. Да, именно Канал, а не КаналЕ е правилното изписване на названието. Темата е широка, но миналата година за пореден път областта Венето, на която е столица приказният град, гласува за независимост от Рим и отделянето си като самостоятелна република, каквато Венеция е била дълги векове. Тя става мост между Византия и възникващите в Западна Европа империи, като разменя стоките им и държи цялата търговия посредством силната си флота. Това продължава и при Османската империя, която неведнъж опитва, но дори в най-голямата си мощ при Сюлейман Велики, най-познат у нас от сериала "Великолепния век", не успява да превземе града и областта му. Византийското и ориенталското влияние личи по специфичните къщи, наричани скроно от местните "дворци" по Канал Гранде, които се редят, докато плавате с вапоретото или с гондола по централния "булевард" на Венеция. Днес повечето са хотели и галерии, но има и резиденции на богатите от стотици години местни фамилии.

Венецианците са големи шовинисти и до днес така си пазят жителството, че дори като гондолиер не може да работи човек, който не е роден в града. Най-удобна за финална спирка е морската гара в големия залив, до площад Сан Марко. Той е сърцето на града, пръснат на безброй острови, свързани с красиви стари мостове или пък чрез лодки и кораби.

Важна за разглеждане е черквата на площада, която по дух напомня на "Александър Невски", носи нещо от византийския стил на православните катедрали, смесен с романски влияния от католицизма. Дворецът на дожите е съседната сграда, която открива през големите прозорци на своите зали и малките им балкони приказна гледка към залива на Адриатика. В Уикипедия някой е написал, че той е в готически стил, но истината е, че и той е в типичния за Венеция и дори за нейните стари колонии, които днес се намират в Словения и Хърватия , маниер - той е повече византийски, отколкото някакъв друг.

Друга забележителност срещу катедралата и прочутата кула пред нея, под невероятната колонада на площада е заведението "Флориан". Най-старото кафене в Европа. След две години то навършва 300, откакто не е мръднало от мястото си под аркадата. Любимото кафене на великите - от Пруст до влюбения в този град до смърт ( "Смърт във Венеция") Томас Ман. Няма нищо по-приятно за правене в този град, освен човек да седне на терасата отпред следобед, да гледа хората, които минават и играта им с гълъбите - друг символ на Венеция, докато слуша музиката от излъсканите инструменти на излизащите на малки естради пред това и околните заведения достолепни музиканти във фракове или поне в смокинги - безупречни и в имиджа си, и в изпълненията. Човек, както седи, разбира защо кафенето първо се е казвало "Триумфираща Венеция", а после е приело името на основателя си Флориано, на местен диалект - Флориан. Всъщност самата концепция за кафене неслучайно тръгва от Венеция - търговската порта на Европа към Изтока. И така Италия става страната на най-доброто кафе и го налага като начин от стила на живот по света и у нас.

По диагонал на "Флориан" може да се опита великият венециански сладолед, за който вече говорихме. В края на площада можете да се гмурнете в малките улички зад сградите на площада, изпълнени с бутици и заведения с важното предупреждение, че освен всичко споменато, Венеция се води и най-скъпият град в Италия - с най-високите цени. Но не мислете за това, потопени в неповторимата красота на това място, губете се и се намирайте във върволицата от тесни средновековни улички, малки площадчета, скрити канали, където може да попаднете на импровизирания концерт на някой непризнат певчески талант, препитаващ се като гондолиер и дори да се повозите на лодката му.

Когато се изморите от разходката, задължително се отбийте в "Харис Бар" - едно име, което сте виждали по други кътчета на света - голям бранд за заведения. Е, трябва да знаете, че това е оригиналът му. Основан е от барман на име Чиприани, който работел в хотел недалеч, докато измолил оставен почти без издръжка американски милионер, отрязан от фамилията си, понеже пийвал, да му даде заем да открие собствена кръчма. Получил парите от бохема - тогавашни 500 долара - днешни 8000 в зелено. Две години по-късно бостончанинът се върнал във Венеция и не само пил в заведението, но и получил заема си в петорен размер. Заведението става любимо на най-прочутия ценител на барове в света Ърнест Хемингуей, на Тосканини, Чаплин, Хичкок, Ротшилд, Онасис, Гугенхайм, която основава във Венеция филиал на прочутата си нюйоркска галерия - също нещо, задължително за посещаване в града. Влюбен в бара, Ивлин Уо го прави прочут и чрез легендарния си роман "Завръщане в Брайтсхед". Защо?

"Харис бар" е родното място на два световни феномена - единият е коктейлът "Белини", основан, разбира се, на голямото богатство на областта Венето - просекото, към което се добавя пюре или нектар от праскова. Другият е Карпачо - световноизвестният италиански ордьовър от нарязано на прозрачни парченца сурово телешко, което се поръсва с пармиджано и може да му се прибавят зехтин и/или босилек за разкош, както и балсамико - все символи на италианското кулинарно богатство. Преди 17 години Министерството на културата на страната определя бара като паметник на културното наследство на държавата с уникална съкровищница и то не заради архитектурата, а заради начина на живот, който утвърждава.

Понеже е лято, препоръчваме разходка до плажа, който Томас Ман, когото вече споменахме, прави световноизвестен със "Смърт във Венеция". Това са Баните Алберони, увековечени и в класическия филм на Лукино Висконти, награден - по ирония на съдбата, със Златна палма в Кан, а не с наградата на местния филмов фестивал - Мострата, която е по-стара и е не по-малко престижна от кинофорума на Лазурния бряг. Апропо, и тя като плажа е на Лидо. Автор на идеята за фестивала е не друг, а самият диктатор Мусолини, който го прави в чест на своята любовница. Ако имате бюджета, можете и да се настаните в хотела зад плажа - "Гранд де Бен", сега "Екселсиор", който също е герой от безсмъртния литературен и киношедьовър, където нощувката е от 250 евро - сума, която не е непосилна, особено щом се отнася за сватбено пътешествие.

Алтернативата е хотелът, където беше сватбата на Джордж Клуни, събрала целия елит на световния шоубизнес, където стаята в края на май е от 2000 евро - "Чиприани", част от веригата "Белмонд", също като "Сплендидо" в Портофино, за който вече сме писали в друг материал. Те са собственост на притежателите на не по-малко легендарния "Ориент Експрес".