Неотдавна той беше определен за един от десетте най-красиви острова на света. На цялата планета, където те са стотици хиляди! Трябва да знаете, че тази по-малка от България страна, немалка част от територията на която са нейните повече от 1000 острова, по наше мнение е най-природно красивата на Стария континент. Тепърва ще ви запознаваме с нея, но ще започнем с най-тренди и едно от най- хубавите й места. Акостирането на пристанището на столицата на Хвар със същото име създава усещане за попадане в рекламата на Хърватия: „Средиземноморието, каквото беше”. Не е само от цвета на морето – прозрачно изумруден към смарагден и изглеждащ непостижим без фотошоп – невероятно, но факт, както се казваше навремето.
Първият ни поглед на сушата попадна върху развяващите се на бриза копринени завеси, изскачащи от отворените прозорци на най-близкия до пристанището хотел в ретро стил. Въпреки че Италия е много близо, за разлика от друг хърватски остров – Корчула, който е стилизиран архитектурно венециански, Хвар има свой си далматински маниер на сградите. Каменни, за да пазят студено през лятото, строги и лаконични, те са привлекателни в суровостта си. Човек просто си мечтае да опита местните плодове и зеленчуци – био и органик, от прочутото вино на Хвар, смятано за едно от най-добрите не само в Хърватия, а в зоната на цяла Адриатика. И го прави. За да се убеди, че не е само модна тенденция – няма нищо по-привлекателно от естественото, природното.
Хвар е голям, колкото всичките острови на Малта заедно – по територия е почти колкото София. Разликата е, че тук температурите никога не падат под 10-12 градуса, въздухът е кристален, има мамещо море. Приликата с България е в буйно растящата и носеща добри приходи лавандула, която осигурява приятния лилав цвят на полетата около крайбрежието. Освен лозя и билки, на Хвар се раждат и чудесни маслини, а местните хора се гордеят със своето олио – защото олио в превод от италиански ще рече именно масло от маслини. То и думата масло, като се замислим, пак идва от маслини. Защото тогава му казваме „зехтин” е въпрос на друг разговор.
Основно природно богатство на Хвар са плажовете, без някой от тях да се радва на световна слава, но пък са интересни, защото покрай някои вместо палми растат борове. Заради тези пясъчни ивици тук век и половина има организиран туризъм. Който храни не само острова, но и най-близкия голям град наблизо – непретенциозния Макарска, който също сме посещавали – приятен, без да е нещо особено и да може да съперничи на еврохитовете по далматинското крайбрежие Сплит и Дубровник, пък ако щете и на Шибеник, напоследък набиращ популярност като курорт.