Допреди няколко седмици Гренландия спокойно съжителстваше със зимата, докато приказната снежна територия се спускаше все по-дълбоко в мрака, който по това време на годината обгръща северните части на света. Но идеите на новоизбрания президент Доналд Тръмп за това, че Америка ще завладее този остров, населен от 56 000 инуити, намиращ се на половината път между Ню Йорк и Москва, разтърсиха Гренландия от нейната ледена арктическа анонимност, пише CNN. Дания, за която Гренландия е под администрацията на короната, протестира, че тя не се продава. Междувременно официалните лица в Гренландия се опитаха да отстояват правото на независимост на територията.
Тонът на разговора се изостри след 7 януари, когато Доналд Тръмп-младши направи кратко посещение. Ако Тръмп-младши беше останал по-дълго от възможността за снимка, щеше да открие една сурова девствена пустиня, но пропита с богатата култура на коренното население.
Негостоприемен леден щит, дълбок няколко километра, покрива 80% от Гренландия, принуждавайки инуитите да живеят по бреговете в ярко изрисувани домове. Тук те прекарват брутално студените зими в лов на тюлени върху леда под северното сияние в почти вечен мрак. Въпреки че в днешно време могат да разчитат и на обществени магазини.
Проблемът за пътуващите през годините е да стигнат до Гренландия чрез отнемащи повече от денонощие полети. Това се променя. В края на 2024 г. столицата Нуук открива дълго отлаганото международно летище. От юни 2025 г. авиокомпания United Airlines ще извършва директни полети два пъти седмично от Нюарк до Нуук.
До 2026 г. се очаква да бъдат открити още две международни летища - Qaqortoq в Южна Гренландия и по-важното - Ilulissat, единствената истинска туристическа точка на острова.
Флотилии от айсберги
Разположен на западния бряг, Илулисат е красиво пристанище за улов на палтус и скариди в тъмен скалист залив, където посетителите могат да седнат в уютните ресторанти и да отпият крафт бира, охладена от 100 000-годишен ледник.
Още снимки на Гренландия вижте тук
Това е място, където можете да се възхитите на фиорда, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, където айсберги с размерите на небостъргач се откъсват от ледената шапка на Гренландия и плават като призрачни кораби в околния залив Диско.
Малки лодки отвеждат посетителите, за да плават отблизо сред великолепната флотилия от айсберги в залива. Но не прекалено близо заради опасност за живота.
"Веднъж бях на лодката си и видях как един от тези айсберги се разцепи на две. Парчетата създадоха гигантска вълна. Не искате да сте там...", разказва Давид Карлсен, капитан на лодката за разходки "Катак".
Другите гиганти в залива Диско са китовете. От юни до септември гърбатите китове се присъединяват към по-малките, които се хранят с планктон. Наблюдението на китове е наистина вълнуващо приключение.
Тук обаче китовете все още се ловуват и консумират. Посетителите не бива да се изненадват, ако им бъде предложен традиционният гренландски деликатес mattak - китова кожа и мас, чийто вкус е толкова специфичен, че малцина дръзват да го опитат. Инуитските общности имат квоти за лов не само на нарвали, но и на полярни мечки, мускусни лисици и карибу, които също могат да се появят в менюто.
Илулисат е и център за крайбрежни морски круизи. Рекордните 141 000 посетители на Гренландия през 2024 г. са резултат от рязкото увеличаване на круизния туризъм. Западното крайбрежие е особено популярно сред плаванията, които обикновено тръгват от Северна Америка или Исландия.
От Илулисат круизните кораби "прегръщат" крайбрежието в посока юг, като посещават симпатични малки селца с цветни къщички, боядисани в зелено, синьо, жълто и лилаво и остров Кекертарсуак (Диско), където планините са покрити с ледници.
Разглеждат също поразително сините води на Eternity Fjord край Манийтсок и древните хижи на палеокултурите отпреди идването на инуитите в Южна Гренландия и останките от дългите къщи на викингите, датиращи от тяхното пристигане през 10-и век.
Отдалечени и здрави
По-естественият начин да се види това крайбрежие е с многодневния крайбрежен ферибот Sarfaq Ittuk, който се движи отдавна и е част от линията Arctic Umiaq. Той не е толкова корпоративен, колкото съвременните круизни кораби, а пътниците могат да се запознават с инуитите.
Гренландия е скъпа дестинация. Марулята в местния общински магазин може да струва 10 долара, но това крайбрежно пътуване няма да ви струва скъпо.
В момента най-изгодната оферта за опознаване на дивата страна на Гренландия е да се насочите към източния бряг. Той е суров и посещаван от много по-малко туристи, а крайбрежието му е изпълнено с драматични фиорди, по които айсберги се носят на юг. Няма пътища, а разпръснатото население от малко над 3500 души обитава бреговата линия на разстояние приблизително колкото разстоянието от Ню Йорк до Денвър.
Все по-голям брой малки експедиционни кораби изследват това отдалечено крайбрежие заради мразовитите му пейзажи и дивата природа и все по-популярна е най-голямата в света система от фиорди Скорсби с нейните острозъби планини, обгърнати от ледници. На север се намира Националният парк "Североизточна Гренландия" и макар и с прозаично име, е чудесен за наблюдение на дивата природа в тундрата.
Пътешествениците идват, за да наблюдават белите мечки, които през лятото в северното полукълбо се приближават към сушата, когато морският лед се топи. Тук се срещат също мускусни волове, големи ята мигриращи гъски, арктически лисици и моржове.
Вероятно най-интересното културно посещение в Гренландия е в село, което ще ви отнеме повече време да научите как се произнася, отколкото да обиколите - Ittoqqortoormiit. На петстотин мили северно от съседното селище, 345-те местни жители са "замръзнали" през девет месеца от годината. Корабите идват да ги посрещнат по време на краткото лятно топене между юни и август.
Затворени от леда, те са запазили традиционните си навици. "Родителите ми ловуват почти цялата си храна", казва Мете Барселайсен, която е собственик на единствената къща за гости в Ittoqqortoormiit. "Предпочитат старите начини, като я заравят в земята, за да ферментира и да се запази. Само един мускусен бик може да донесе 440 килограма месо."
Арктически полярни сияния
За придвижване през зимата инуитите тук днес предпочитат снегомобилите, въпреки че все още поддържат кучешките шейни. През зимата те предлагат на безстрашните посетители, увити на топло срещу дълбоките студове, разходки с кучешки впрягове. Те могат да продължат един час или да бъдат част от няколкодневни експедиции, понякога с допълнителен опит да се научат да строят иглу. Сисимиут на западния бряг и Тасилак в югоизточната част на страната са активни зимни центрове за кучешки впрягове.
Най-звездната зимна атракция обаче е наблюдението на северното сияние. С малко градско светлинно замърсяване Гренландия е тъмно платно за впечатляващи картини, а ваканциите за наблюдение на полярно сияние стават все по-популярни.
Гренландия си създава репутация сред любителите на приключения: от ски експедиции на дълги разстояния и каране на хелиски по ледената шапка до походи по 160-километровия маршрут "Полярният кръг" от Кангерслусуак, където трябва да се носи огнестрелно оръжие за предупредителни изстрели в случай на среща с бяла мечка.
Животът тук определено се променя. Климатичната криза разяжда ледената шапка и Гренландия може да се окаже пионка в играта на геополитически шах. Но засега яркият блясък на международното внимание би трябвало да хвърли благоприятна светлина върху една от най-дивите туристически дестинации на Земята.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}