Сгушен сред спиращите дъха пейзажи на Принц Уилям Саунд в Аляска, малкият град Уитиър предлага уникален начин на живот, различен от всички останали в САЩ и дори в света. С население от едва 272 жители към 2020 г., този отдалечен аванпост в Аляска е известен с особения си начин на живот, при който почти 90% от жителите живеят в една 14-етажна жилищна сграда, известна като Begich Towers.
Първоначално построена като казарма през 1957 г., сега в Begich Towers е изградена самостоятелна общност, в която се помещават не само жителите, но и основни услуги като поща, универсален магазин, полицейски участък, пералня, кметството и дори болница. Този комплексен начин на живот осигурява ниво на удобство, което трудно може да бъде сравнено, особено като се има предвид изолираното местоположение на Уитиър и суровите зимни условия.
Историята на града датира от времето на Втората световна война, когато е изграден като военно пристанище и логистична база за американската армия. Стратегическото местоположение на Уитиър, с неговото дълбоководно пристанище и естествена защита от околните планини, го превръща в идеален избор за военни операции. След войната военните планират да разширят комплекса, но са завършени само две големи сгради: Begich Towers и изоставената вече сграда Buckner.
Достъпът до Уитиър е ограничен, като единственият сухопътен маршрут, свързващ града с Анкъридж и останалата част на Аляска, е тунелът "Антон Андерсън Мемориал". Този дълъг малко над 4 км тунел, който се ползва от автомобили и влакове, допринася за уникалния характер и изолацията на града.
Животът в Уитиър се определя от околната среда и историята му. Заобикалящите фиорди и планини предлагат многобройни възможности за дейности на открито, като пешеходен туризъм, риболов, каяк и наблюдение на дивата природа. Въпреки това суровото зимно време с обилни снеговалежи и дълги периоди на тъмнина може да бъде предизвикателство за жителите.
За да бъде разбран по-добре животът в този необикновен град, пътешественици и журналисти най-често цитират част от срещите и разговорите си с бившия му жител Харолд П., обитавал Уитиър от 1974 до 1986 г. Неговите спомени дават ценна представа за реалностите на израстването в такава изолирана, но сплотена общност.
Част от тунела "Антон Андерсън Мемориал"
Снимка: iStock by Getty ImagesПопитан за предназначението на града, Харолд обяснява: "Днес Уитиър оцелява като град заради пристанището, но и заради инфраструктурата на армията". По-нататък той описва ограничените възможности за работа, съсредоточени главно около пристанището, железопътната линия, малка работилница за поддръжка и ремонт на различни военни машини, а риболовът и туризмът осигуряват допълнителна сезонна заетост.
Животът в такава малка общност може да бъде както интимен, така и ограничаващ. Харолд размишлява върху своя опит: "Представете си, че в класа ви има най-много 4 деца. Това са всичките ви приятели. Изберете най-добрия си приятел и приятелката си от този кръг." Ограниченият социален кръг се усложнява от суровите климатични условия. "Времето беше ужасно. Лятото кратко и кално, а зимата дълга и мрачна", спомня си той.
Изолацията на Уитиър представлява уникално предизвикателство, особено преди построяването на пътния тунел. Харолд си спомня: "Когато бях там, трябваше да кача колата си на товарен влак (и да платиш висока цена на билета), за да излезеш. Анкъридж е само на 88 км, но всъщност е на две планини разстояние". Ограниченият достъп оказва значително влияние върху ежедневието, включително и върху здравеопазването. При спешни медицински случаи пациентите биват транспортирани до Анкъридж с помощта на стара армейска линейка.
Въпреки предизвикателствата, Уитиър успява да предостави на жителите си някои възможности за забавление. Харолд с удоволствие си спомня за игралната зала в Anchor Inn, в която имало различни популярни игри. Спомня си също така, че е събирал железопътни шипове, сплесквал е стотинки на влаковите релси и е търсил стъклени плувки, изгубени от японските рибарски мрежи.
Уникалното разположение на жилищата в Begich Towers създава среда, в която неприкосновеността на личния живот е на първо място. "Абсолютно всички се занимават с твоите проблеми, тревоги или пък радостни събития през цялото време. Пазите се взаимно", отбелязва Харолд. Но това близко съжителство също така представлява предизвикателство за правоприлагащите органи, тъй като конституционното право на Аляска на неприкосновеност на личния живот затруднява полицията да решава проблеми като употребата на марихуана или други наркотици в сградата.
Въпреки трудностите Уитиър продължава да привлича нови жители и посетители. Някои от тях са удивени от естествената му красота и обещанието за по-спокоен живот далеч от шума и суетата на по-големите градове. Както казва Харолд: "За мнозина дългата зима и лятната кал са релаксиращ природен рай ".
Животът в Уитиър не е за всеки и самият Харолд признава: "Мразех го. Другите го харесваха." Всъщност уникалният характер на града и устойчивият дух на общността продължават да очароват някои посетители и да осигуряват дом на тези, които оценяват неговия специфичен чар.
Днес Уитиър е изправен пред нови предизвикателства и възможности. Откриването на пътния тунел през 2000 г. увеличи достъпността, което може да промени динамиката на града. Тъй като светът става все по-свързан, ще бъде интересно да се види как този отдалечен град в Аляска се адаптира, като същевременно запазва уникалната си идентичност на "град под един покрив", но с гледка за милиони.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}