Молитвата на разсъмване отеква във все още заспалата долина, преди първите слънчеви лъчи да започнат да осветяват златистите варовикови къщи, скупчени по склоновете на три планини.
Allahu Akbar ("Бог е велик") - гласът на мюезина се издига над куполите на града. Hayya 'ala-s-salah ("Бързайте за молитва"), призовават високоговорителите от минаретата, осеяли пресечения пейзаж.
Минути по-късно криволичещите улици на града се изпълват със звъна на църковните камбани, които оповестяват сутрешната литургия.
Ас Салт е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО в Близкия изток. Но не това е толкова впечатляващо, а че този малък йордански град, в който минарета и църковни куполи си поделят хоризонта, е обявен за "място на толерантност и градско гостоприемство".
Разположен на кръстопътя на търговията и поклонничеството между Средиземно море и Арабския полуостров, Ас Салт се превръща в процъфтяващ град в края на XIX в. по време на периода на реформи, целящи да "модернизират" Османската империя.
В историческия център на града стотици исторически варовикови сгради от края на XIX и началото на XX в. с аркирани врати, резбовани колони и високи прозорци блестят на слънцето.
"Сградите от жълт камък са важни, но не те са причината Ас Салт да е толкова уникален", казва Тайра Арабият, собственичка на магазин, която обучава местни жени в изкуството на традиционната шевица.
Това, което прави този град толкова специален, са хората тук, тяхната доброта. Докато туристите разглеждат криволичещите улички и тесните алеи на града, многократно ще получат покани за обяд, кафе или чай. Традициите на гостоприемство и щедрост към посетителите имат дълбоки корени в Ас Салт.
В продължение на векове градът е бил важна спирка за търговци и поклонници по пътя им към Йерусалим, Дамаск, Багдад или Мека. Жителите посрещали посетителите и им предлагали храна и подслон.
През XIX в. Ас Салт се превръща в административно седалище на региона, привличайки търговци от различни религиозни и културни среди. Мнозина от тях се заселват в града на хълма и създават проспериращи квартали, в които местните бедуински племена се смесват с левантийски търговци и занаятчии.
"Ас Салт се превърна в място за среща между Изтока и Запада, между пустинята и градските центрове", казва Айман Абу Румман, бивш директор по туризма в губернаторство Балка (едно от 12-те в Йордания), и добавя, че разнообразието на града е отразено в неговата архитектура.
Най-добрият пример за смесицата от османски стилове, европейски влияния и местни традиции в града е разкошната къща Абу Джабер, построена от местен варовик с тавани с италиански фрески, витражи в стил ар нуво, орнаментирани колони и керамични плочки от Сирия. Къщата е принадлежала на Абу Джабер, богато търговско семейство, което се установява в Ас Салт в края на XIX век. През 2009 г. сградата е превърната в музей, който запознава посетителите с историята и традициите на османския град.
Когато през 1928 г. Аман е избран за столица на Трансйорданското емирство, Ас Салт губи регионалното си значение. Избегнал интензивната урбанизация на Аман, Ас Салт успява да запази своя характер.
За йорданския архитект Рами Дахер, който подготвя кандидатурата на града за включване в списъка на световното културно наследство, градът е уникален не само заради историческите варовикови сгради, но и заради начина, по който е запазил традициите на гостоприемство и толерантност през вековете. "Топографията на града е създала усещане за общност и близост. Съседите живеят много близо един до друг и се подкрепят по много различни начини", казва той.
Мрежата от свързани помежду си стълбища, общи дворове и обществени площади е насърчила развитието на толерантно, многорелигиозно общество и е внесла чувство за принадлежност към едно общо пространство. Повечето от традиционните сгради разполагат с общи дворове или тераси, където съседите могат да готвят, ядат и пият заедно.
Хората тук все още живеят така, сякаш са част от едно и също семейство. Всеки ден мъже от различни среди се срещат на площада, за да играят табла и манкала - древна настолна игра, популяризирана от османците.
Църквата е срещу джамията и имат един и същи вход. Мюсюлмани и християни участват заедно в празненствата си. Това може би е най-видимо в най-старата църква в града. Построена през 1682 г. около пещера, в която се твърди, че свети Георги се е явил на овчар, църквата е известна на арабски като Ал-Хадер - ислямска фигура, синкретизирана със свети Георги в региона.
Каменният интериор на църквата е пълен с икони и мозайки, които изобразяват Свети Георги, който убива змея, а това, което е останало от пещерата, се посещава от хора с различен произход, които идват да запалят свещи и да оставят написани на лист желанията си за изцеление и благодат.
"И християни, и мюсюлмани ходят там да се молят, всички са добре дошли", казва Сабрин Дабане, която работи в съседната православна църква "Успение Богородично".
Тази междурелигиозна хармония е онова, което прави АсСалт толкова специален и го превръща в място, което иска да запази вярата в доброто като висш смисъл.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}