Kогато през 2007 г. трябваше да бъдат избрани Новите 7 чудеса на света, за тях в продължение на половин година гласуваха в интернет и чрез sms-и 100 милиона души от всички точки на планетата. Резултатите бяха съобщени на пищна церемония в една юлска нощ на стадион "Луж" в Лисабон. Новите 7 чудеса на света - Великата китайска стена, древният град Петра в Йордания, Статуята на Христос в Рио де Жанейро, Мачу Пикчу в Перу, Чичен Ица в Мексико, Колизеумът в Рим и храмът Тадж Махал в Индия, бяха избрани след надпревара, в която участваха 21 изумителни архитектурни обекта на планетата (селектирани на свой ред от първоначални общо 77 предложения). Другите 16 чудни обекти обаче, които не успяха да спечелят в надпреварата, останаха някак встрани и бързо бяха забравени. Някои от тях, като Акрополът в Атина и Айфеловата кула в Париж, не се нуждаят от представяне. Но има други, които уж ни звучат познато, а всъщност се оказва, че не знаем кой знае колко от историята им. А си заслужава.
Дворецът Алхамбра, Гранада, Испания
Бижуто на Гранада в автономната област Андалусия се намира в подножието на планината Сиера Невада над града. Построен през 14 век изцяло в ислямски стил, това е единственият в света запазен в своя цялостен блясък дворцов комплекс на мавърската династия Насриди. След прогонването на маврите от испанските земи дворецът е буквално забравен - до 20 век, когато се превръща в музей, който ежегодно привлича хиляди любопитни туристи. Комплексът се състои от дворец, джамия и уникално красиви градини с шадравани и пищна растителност, като всичкото това е обградено с величествена крепостна стена.
Част от него се води и резиденцията на емирите Хенералифе, която се намира на изток от комплекса. Знаете ли, че пълното наименование на Алхамбра е Qal'at Ал Hambra, което означава "Червената крепост"? Първоначалният замисъл през 9. век е тя да служи именно като военна крепост. В кралски дворец Алхамбра е превърната през 1333 г. от Юсуф I, султан на Гранада и е служила като резиденция на владетелите от династията до завръщането на християните през 15 век.
Храмът "Свети Василий Блажени", Москва
Един от емблематичните източноправославни християнски храмове е "Свети Василий Блажени" в южния край на Червения площад в Москва. Мнозина го считат за символ на руската столица. През 16 век светият мъж Василий Блажени бил известен като юродив - за прослава на Бог и за да пречисти духа си в страдание, ходел без дрехи и обувки. В североизточния параклис на църквата е криптата на светеца, която днес може да посетите. Смятало се, че той е ясновидец и чудотворец и дори Иван Грозни го почитал и се страхувал от него. С пъстрите си цветове величествената църква носи сякаш целогодишно празничния дух. Когато в средата на 16 век е завършена, за нея започват да се носят легенди. Може би защото е истински архитектурен подвиг за ония времена - най-високата конструкция в града, тя има за цел да покаже мощта на Русия.
Според легендата цар Иван Грозни наредил да се ослепят архитектите, работили по нея, така че никога повече да не могат да проектират толкова величествена сграда. Не е ясно със сигурност кои са те. Документацията е оскъдна, като години наред историци като Уилям Бръмфийлд са провокирани да работят като истински детективи, ровейки се в архивите. Това е причината и до днес храмът да е забулен в мистерии. Според Бръмфийлд архитектите на "Свети Василий" издигат шарените куполи, вдъхновени от традицията на Османската империя, като с тях искат да ознаменуват победата над Казанското царство. Днес храмът е филиал на Държавния исторически музей на Русия.
Древният град Тимбукту, Мали
Град със славна история, пресичан от пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с търговци от северната част на континента и оттам с Европа. Според легендите причудливите джамии в Тимбукту от кал и глина са донесли вдъхновение на Гауди за прочутата "Ла Саграда Фамилия". Една от най-запомнящите се местни легенди е за император Манса Муса, който през 1324 г. тръгнал от Тимбукту на поклонение в Мека. Спирайки в Кайро, посетил султана и му дарил такива богатства, че всички започнали да говорят за неизброимите съкровища на Тимбукту. Селището е свързано с развитието не само на ислямската, но и на световната цивилизация. Още преди 14 век става световен книжовен център, а през 15 век там е основан първият Ислямски университет. В него, освен Корана, са изучавани и светски дисциплини. В библиотеката му са съхранявани множество ценни ръкописи, част от които днес са в световните музеи. Населението на града тогава надвишава 100 000 души, като четвърт от тях са учени. През 16 век градът запада, след като е превзет от султана на Мароко. Тимбукту и днес е беден град, въпреки че древната му слава го превръща в туристическа атракция - има даже международно летище. Сред основните забележителности са джамиите "Джене", или Голямата джамия, "Санкор", известна и като университета "Санкор", "Сиди Яхя". Интересни са още терасовидните градини, водната кула и градският музей. Местните вярват, че 16-те гробници (някои от които построени през 13 век) - съкровище на селището, известно с прозвището Град на 333 светци, защитават домовете им от опасности.
Храмът "Кийомидзу-дера" , Киото, Япония
"Кийомидзу-дера" е будистки храм в източната част на старата столица на Япония - Киото. Историята му започва през 798 г., но днешните сгради са издигнати през 17 век. Храмовият комплекс се простира на територията на живописен склон на планината Отова и носи името на водопада, който тече във вътрешността на комплекса. Името му означава "Храм на чистата вода". Който отпие от изворната вода там, ще се радва на дълголетие и любов. Основната сграда в комплекса се нарича "Хондо" и е великолепната визитна картичка на японското национално културно наследство със своите дървени балкони и специфични извити покриви.
13-метровата тераса с прекрасна панорамна гледка към града е най-впечатляващата и популярна сред туристите част. На японски има израз "да скочиш от терасата на Кийомидзу-дера", което означава "да вземеш решение". Фразеологизмът се корени в традицията от времето на шогуните Токугава, според която на човек, който се осмели да скочи от терасата на храма, ще се изпълнят всички желания. Реално би могло скочилият да оцелее заради пищната растителност отдолу, която може да забави скоростта и да омекоти удара при падането. В миналото от терасата са регистрирани 234 скока, като около 85% от скачачите са останали невредими. Днес опитите за скачане са абсолютно забранени. В храмовия комплекс има няколко шинтоитски светилища. Едно от тях е посветено на Оконинуси-но-Микото - бога на любовта. Тук се намират и т.н. "камъни на любовта", разположение на 18 м един от друг. Според легендата, който успее да намери пътя от единия камък до другия, със затворени очи, много скоро ще срещне любовта. А ако някой помогне на бродещия романтик, това означава, че влюбените ще имат нужда от помощ - дали на добър приятел или случайност, не става ясно.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}