Чудото между земята и небето: Левитиращите планини, вдъхновили "Аватар"(снимки/видео)

16:58 | 03.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Чудото между земята и небето: Левитиращите планини, вдъхновили "Аватар"(снимки/видео)

Първият национален парк в Китай - Джандзядзие - разполага с мостове със стъклено дъно, планински лифт и хранителен кът с Макдоналдс за тези, които искат да се успокоят

17:44 | 31 декември 2024 | Автор : Галина Чолакова 1 4456 Снимка: БТА

Разположен в северозападния ъгъл на провинция Хунан, Джандзядзие е първият национален парк в Китай, създаден през 1982 г. Тази гора е част от по-големия живописен район Улинюен, който през 1992 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, а по-късно през 2001 г. получава статут на глобален геопарк.

Името може и да е сложно за възприемане, но има и по-лесен начин да го запомните - като вдъхновение за планината Алелуя, която се появи в блокбъстъра "Аватар". Джандзядзие е била недостатъчно изследвана дестинация дори сред китайските туристи, преди филмът да я катапултира в съзнанието им, разказва в свой репортаж BBC.

На официалния уебсайт на филмовия франчайз се казва: "Планините Алелуя се състоят от масиви, които се носят във въздуха над Пандора." И макар че тези, които зяпах, не левитираха точно, начинът, по който се издигаха от земята през мъглива пелена от облаци и мъгла, им придаваше неземно усещане. Оттук и нежеланието ми да се откъсна от тях, споделя авторът на репортажа Чарукеси Рамадурай.

Докато се изкачва пейзажът става все по-впечатляващ. А когато с гида си Шай стигат до атракцията, със статут на рокзвезда - самотния кварцитно-пясъчен стълб, който местният отдел по туризъм е нарекъл "Планината за възхвала на Господ" (свободен превод на "Алелуя") - Шай подскача от вълнение. "За това идват всички" - казва тя, обяснявайки тълпите, които се струпват около тази гледка, опитвайки се да запечатат внушителното величие на този природен спектакъл на малките си екрани на телефоните.

Снимка: iStock by Getty Images

Първоначално наречена "Южната небесна колона", тази скала се извисява на 1080 м във въздуха, а гъстата растителност добавя яркозелени петна към преобладаващо кафявия пейзаж.

Наричахме това "цианкун" - прошепва Шай. Думата означава "Небе и Земя", а този стълб свързва двете. Подходящо име за това, което изглеждаше като парче земя, стигащо до самите небеса. От моята гледна точка изглеждаше, че стълбът е по-тънък в основата си, отколкото на върха, но стоеше стабилно и непоклатимо, точно както е било в продължение на милиони години.

В парка са разпръснати повече от 3000 подобни стълбовидни скали и назъбени върхове, образувани в резултат на естествената ерозия и постоянното движение на леки води, които прорязват твърдия камък. Площта, която обхваща националният парк, е доста малка - малко повече от 48 кв. км, допълнително разделена на по-малки участъци, които улесняват разглеждането на най-важните обекти за няколко дни. Най-впечатляващите гледни точки се намират в районите, известни като Yuanjiajie, планината Tianzi и селището Yellow Stone (известно на местно ниво като Huangshizhai), и именно там първоначално съсредоточихме енергията си.

Макар че има няколко пешеходни и туристически маршрута за хора с всякакви умения и издръжливост, има също така автобуси, въжени линии и дори лифт на склона на планината за тези, които са склонни да не бързат и просто да отбележат най-добрите места за снимки. Лифтът Bailong, който издига 50 души на височина 326 м за по-малко от две минути, е една от най-големите атракции в парка, като в пиковия сезон хората се редят на опашка с часове, за да се качат.

Снимка: iStock by Getty Images

Това беше първата ми представа за това колко различен може да бъде туризмът в Китай в сравнение със страните в Европа и Северна Америка, където съм ходил в миналото. Тук имаше струпвания на кафенета и магазини за сувенири, силни гласове и още по-силна музика, която звучи от високоговорителите по всички пътеки. Затова не бях съвсем шокиран, когато по време на обяда Шай ме заведе направо в оживения хранителен кът на върха на планината, пълен с търговски обект на Макдоналдс и десетки сергии за улична храна, споделя Рамадурай.

Въпреки това впечатляващите гледки и причудливите имена на всяка от тях - "Небесни поля, "Мост № 1 под Рая", "Връх Три сестри", "Тераса на екстаза" - компенсираха липсата на спокойствие.

Когато слязохме от планината, мъглата беше започнала да се разсейва и в продължение на няколко часа вървяхме покрай бълбукащия поток, известен като "Златен камшик". Тази лесна разходка предостави интересна гледна точка към скалните стълбове, като тълпите се разредиха на няколкостотин метра след началото на пътеката. Продължихме разходката си в пълна тишина, прекъсвана само от шума на течаща вода и от случайните крясъци на кафявите макаци, които са се научили да разпознават хората като потенциални източници на закуска.

На следващата сутрин гъстите облаци сякаш ни следваха към планината Тианмен, разположена на час път в сърцето на град Джандзядзие. Тази местност не е част от Националния парк Джандзядзие, но Шай я препоръча горещо заради "нещо специално". Подобно на лифта в националния парк, голямата атракция тук е кабинковият лифт, който се изкачва и спуска по планината. Седейки в стъклената гондола за осем души, можех да разбера за какво е цялото вълнение. Това е най-дългият кабинков лифт в света, който се простира на повече от 7 км и стига до върха за около 30 минути. Тя се плъзга по косо наклон и предлага 360-градусова гледка към извисяващите се върхове и планинския път с 99 остри завоя.

Снимка: iStock by Getty Images

Бързо открих, че с многобройните си мостове със стъклено дъно и пътеки по ръбовете на скалите Тианмен не е за хора със слаби сърца. Чувах как сърцето ми бие силно, докато правех една след друга несигурните крачки по забуления в мъгла мост със стъклено дъно. Определено беше неподходящ момент Шай да посочи, че тази пътека първоначално се е наричала "Алея на вярата". Видимостта остана слаба през цялата сутрин, но успях да видя слабите очертания на стълбове и върхове, много подобни на тези, които бяхме виждали в националния парк. А след това и към специалната част - пещерната арка между два хълма, която според китайската легенда е вратата към небето (оттук и местното име на планината Тян Мен Шан, или "Планината на небесната порта").

Снимка: iStock by Getty Images

Докато мнозина туристи изкачваха 999-те стъпала, за да стигнат до устието на тази пещера, ние предпочетохме да стоим на открития площад в дъното и да гледаме отчаяно бялата завеса, покриваща пейзажа. И изведнъж, в един от онези неочаквани моменти, които правят пътуването толкова вълнуващо, облаците се разтвориха, мъглата се вдигна и пещерата се появи. Хората наоколо застинаха във възхита, някои дори ръкопляскаха. Аз просто гледах със страхопочитание този вълнуващ спектакъл.