Езерото Албано, дълбоко вулканично езеро в италианските Албански хълмове, днес е спокойно място, но миналото му е изпълнено с истории за инженерни триумфи и древни пророчества. Езерото няма естествен отток, така че нивото на водата му зависи изцяло от валежите, изпарението и, което е изключително важно, от човешката намеса. Тук в главната роля се появява "Емисариумът на Албано" - дренажен тунел, построен от римляните преди повече от 2000 години. Този тунел, издълбан през стените на кратера, е впечатляващо решение на сериозен проблем.
През 398 г. пр.н.е., по време на дългата обсада на етруския град Вейи от страна на Рим, нивото на водата в езерото Албано внезапно започва да се покачва. Това било необичайно и тревожно събитие - не е имало дъжд , нито реки, които да захранват езерото. Тъй като водата се разливала в близките земеделски земи, наводнявайки нивите и унищожавайки реколтата, римляните се обърнали към Делфийския оракул за съвет.
Според легендата оракулът им казал, че няма да могат да завладеят Вейи, ако водата от езерото не бъде отведена в околните полета, а не оставена да прелее или по някакъв начин да стигне до морето. Интересно е, че един старец във Вейи вече бил предсказал нещо подобно, като предположил, че Рим никога няма да завладее града, ако не управлява ритуално водите на езерото.
Вземайки присърце пророчеството, римляните се заемат с необикновен инженерен проект. Според историческите свидетелства те построяват невероятен подземен тунел - "Емисариумът на Албано" - с помощта на работна ръка от 30 000 души. Това не било никак малко начинание. Тунелът щял да бъде дълъг 1350 метра, широк 1,20 метра и висок 2 метра, като минавал на 128 метра под повърхността и разполагал с пет вертикални шахти за достъп.
Строежът е забележително постижение на древното инженерство. Изследователите смятат, че копаенето не е извършено изцяло на ръка, а е възможно да е подпомогнато с използването на сложни техники, вероятно с машина, задвижвана от човек. Интригуващо е, че издатините по стените на тунела може да показват напредъка на работните екипи по време на шестчасовите им смени. Чрез организиране на работниците в екипи, които работят денонощно, те потенциално са могли да завършат целия тунел за 8-9 месеца.
Входът на тунела представлява впечатляваща структура, изградена по метода opus quadratum - прецизна техника за рязане на камъни, при която правоъгълни блокове се поставят плътно един до друг. Този сложен вход подсказва, че проектът е бил нещо повече от практическо решение - той е бил празник на човешките постижения и потенциално символично подновяване на договора между Рим и Латинската лига.
Емисариумът е изпълнявал множество функции, освен просто да управлява рисковете от наводнения. Той регулирал нивото на водата в езерото, създавал постоянен резервоар за вода и осигурявал водна система, която можела да се използва за земеделие и за захранване на местните мелници. Сложна филтрираща система на входа, състояща се от каменни плочи с внимателно поставени отвори, предотвратявала блокирането на тунела от отпадъци, като същевременно позволявала на водата да тече. Пренасочвайки по този начин водата от езерото навътре в сушата, римляните успели да последват съвета на оракула и, както разказва историята, скоро след това си осигурили победа над Вей.
Емисариумът има и символична цел за римляните. За тях контролът над природата не е бил просто въпрос на практичност - той е бил дълбоко свързан с вярванията им за божествената благосклонност и съдба. Следването на инструкциите на оракула и успешното управление на водите на езерото засилвали усещането им, че изпълняват волята на боговете.
Геоложките проучвания добавят още любопитни факти към историята на тунела. Някои изследователи предполагат, че тунелът може да е бил построен, за да се предотвратят рисковете от потенциални вулканични изригвания или изтичане на газ, като се има предвид произходът на езерото от вулканичен кратер. Смята се, че вулканичната дейност на Албанските хълмове е спряла преди около 40 000 години, но районът е останал динамичен и предизвикателен.
Съвременното проучване на тунела все още е предизвикателство. В по-голямата си част е наводнен, а първоначалните опити за изследването му са били възпрепятствани от кал, отломки и сложни геоложки образувания. Спелеолозите са успели да изследват около 920 метра от тунела, като са открили необичайни калцитни образувания и дори малки популации от миди.
Въпреки че голяма част от тази конструкция вече не е достъпна, тя продължава да привлича интереса на изследователи и историци и разкрива още повече за начина, по който е бил построен и използван. А ние научаваме за древното решаване на проблеми и за креативността на хората, които са го построили.
Историята му показва колко много може да се постигне с решителност, изобретателност и малко помощ от боговете - или поне с вяра в техните напътствия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}