Различните култури по света са имали своите свещени планини: Олимп, Кайлаш, Синай, Попокатепетъл, Арафат. В древността Фуджи е била считана за дом на различни божества, а днес е приета за национален символ.
"Фуджи не е просто природен обект. Тя винаги е била духовен дом и източник на смелост за всички японци", казва Ясухиро Накасоне, бивш министър председател на Япония.
Някога Фуджи била почитана от разстояние, тъй хората се страхували от нея. Казвали, че е дом на kami, или духове, които са имали силата да контролират стихии като огън и вода. Най-ранните ритуали, обвиващи планината, са били свързани с усмиряването на разрушителните огнени духове, за да бъде предотвратена природна катастрофа. През есента и пролетта пък били извършвани сезонни обреди, посветени на водите, идващи от върха.
Фуджи била свещена за простосмъртните, прекланяли й се като на божество и вярвали в магията й. Но въвеждането на будизма в Япония променило кардинално връзката на хората с природата. Планините били обявени за идеалните места за медитация и търсене на уединение, както и за практикуването на аскетизъм. С времето ритуалите променили фокуса си върху култивирането на личността и изкачването се превърнало във форма на преклонение.
Между юни и август над 400 000 души изкачват върха в часовете преди зазоряване. Земята изчезва под облаците и благоговейна тишина покрива планината, когато слънцето позлатява върха в бледа, прозрачна светлина. Всъщност в японския език има специална дума за изгрев над Фуджи: goraiko.
Днес мнозина изкачват Фуджи по-скоро за отмора отколкото за преклонение, но въпреки това планината е обвита в усещане за мистичност.
"Да изкачиш планината е болезнено, трудно, самотно и лично преживяване - да стигнеш до върха и да имаш този момент насаме със себе си няма нищо общо с това как японците възприемат Фуджи," казва пред списание National Geographic легендата на фотожурналистиката Дейвид Гутенфелдер, който снима планината от дълги години.
"Да направиш нещо сам е дръзко. Затова го правят заедно и се грижат един за друг.", казва Гутенфелдер и добавя, че големи групи туристи, поклонници, авантюристи, поемат призори и вървят в продължение на шест до осем часа докато стигнат до хижите по здрач. Но идеята да споделяш това дръзко начинание със съмишленици, често хора, които след това никога няма да срещнеш отново, се превръща в почти религиозно изживяване.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}