Дори и да не сте почитатели на смразяващите кръвта преживявания, тези места ще провокират въображението ви да търси отговори на необясними събития. А защо не и да тествате аналитичната си мисъл и психическа устойчивост в някой от тях.

 

Сентралия (Пенсилвания, САЩ)

Сентралия се намира в окръг Колумбия, щата Пенсилвания. Населението му е намаляло от над 1000 жители през 1981 г. до 12 през 2005 г., 9 през 2007 г. и 10 през 2010 г.

Снимка: iStock by Getty Images

Миньорският град в Пенсилвания се появява в средата на деветнадесети век, през 1854 г. По онова време, заради изключително богатите находища на въглища, се създава компанията Locust Mountin Coal and Iron Company. Инвестицията им оправдава очакванията. Въгледобивната индустрия процъфтява, но и градът също.

Две години по-късно, през 1868 г., Александър Реа, инженерът, който проектира Сентралия е убит. След смъртта му в града започват да се носят слухове, че, умирайки, Александър проклина града, който го унищожава, казвайки - "Изгорете всички в адски огън".

По драматично стечение на обстоятелствата, сто години по-късно това "проклятие" застига града. През май 1962 г. Градската управа на Сентралия наема пожарникари, за да почистят сметището. Боклукът в депата в онези дни се изгаря. В процеса на работа пожарникарите не забелязват, че част от огъня остава непотушен. Отломките продължават да тлеят и пренасят огъня в други изоставени въглищни мини. Няколко години по-късно той достига до изкопаемите горива и се разпространява до всички подземни мини. Експерти изчисляват, че в мините има толкова много въглища, че те могат да тлеят поне 200 години. Жителите на Сентралия са евакуирани в други близки градове заради отделящите се отровни газове, но някои отказват да се преместят, сред тях са кметът на града, свещеника и потомствен миньор.

Градът дори вдъхновява сценариста Роджър Ейвъри да използва Сентралия като прототип за хорър филма Silent Hill.

 

Дъдлитаун (Кънектикът, САЩ)

Градът е разположен в подножието на три планини и е заобиколен от всички страни от гъста гора. Дъдлитаун отдавна привлича демонолози и туристи, но плаши жителите на близките населени места. Радвал се на разцвет, но населяващите го твърдят, че нещастията ги преследват от векове заради тегнещо проклятие. Фермер заявява, че с настъпването на нощта зли духове влизат в града. Самият той уж станал свидетел на атака на едно от чудовищата върху случаен минувач. Съпругата на друг жител на града, генерал Суифт, загива по време на гръмотевична буря, а самият той полудява след смъртта й. Жителите съобщават за изчезвания на цели семейства. В края на 19 век съпругата на Джон Патрик Брофи умира от туберкулоза. Скоро след това двете му дъщери изчезват в гората, а къщата на Брофи изгаря до основи. Тялото на Джон не е открито никога. Ужасените жители започват да напускат града.

Сега Дъдлитаун е град-призрак и в същото време - увеселителен парк за онези, които обичат да гъделичкат по страховете и нервите си. Мнозина свързват злокобните събития по тези места с екзекуцията на херцог Едмънд Дъдли. Той се опитва да свали краля, но плаща за своята дързост с живота си. Разбира се, това са хипотези. А какво всъщност се случва в Дъдлитаун и дали изобщо се случва - едва ли и някой призрак знае.

 

Боди (Калифорния, САЩ)

Изоставен стар автомобил в Боди

Снимка: iStock by Getty Images

Градът, който дължи появата си на златната треска, се намира в Калифорния, на границата с щата Невада.

През 1859 г. Уилям.С. Боди открива злато в Сиера Невада, в близост до езерото Моно. Той обаче няма време да развие златната жила, тъй като умира, замръзвайки в снежна буря. Преди трагичните събития Боди успява да сподели откритието си със своите близки. Скоро на мястото на златната мина ловците на злато основават град, носещ името на неговия откривател. Тогава започва и златната треска - период, известен с грабежи и насилие.

Градът е основан от обикновени търсачи на злато. Не се спазва никакъв закон и никакви правила. Сбивания, улични стрелби, грабежи и насилие се случват по-често от откриването на къс злато.

През 1876 г. в града е открито още едно златно находище и населението се увеличава десетократно. Според един свещеник, преди да се премести в града, неговата енориашка завършила молитвата си така: "Сбогом, Господи, отиваме в Боди!"

Животът в града кипи с пълна сила. Денонощно работят 65 игрални зали, публични домове, барове, където алкохолът се доставя непрекъснато с влакове.

Находищата на злато постепенно се изчерпват. Населението на града, голяма част от което тръгва да търси нови "златни" места, отново намалява. Но драматичният обрат настъпва от кутия кибрит в ръцете на двегодишно дете. Пламва пожар, в който изгаря по-голяма част от града. Добивът на злато е възобновен, но не за дълго. Следва поредица от убийства. След тях и малкото останали жители го напускат.

Боди се превръща в град-призрак, който привлича вниманието на туристите със своите страшни легенди. Най-популярната от тях е историята на 3-годишно момче, загинало в мина. Баща му го взел със себе си, за да го забавлява. Близо до гроба на детето има паметник във формата на ангел. Според мита, призракът на момче понякога излиза да играе с децата на посещаващите града туристи. Някои, с по-бурно въображение, твърдят, че са видели децата си да се смеят и тичат около паметника, сякаш някой играе с тях.

 

Блъфтън (Тексас, САЩ)

Силната суша, която засегна Тексас през 2011 г., пресуши немалко водоеми. Но най-удивителното явление е не това, а открито на дъното им - останките от стари къщи и градове.

Най-големият такъв град е Блъфтън, който изненадващо се появява на повърхността на езерото Бюканън. Градът е основан през втората половина на 19 век, а наводнението е през 1940 г., по това време в града вече няма хора. При археологическа експедиция в изоставения град изследователите откриват основата на двуетажен хотел, руините на фабрика за памук и останките от бензиностанция от онова време.

Съвременният град Блъфтън съществува, но сегашното му местоположение е на четиридесет километра от "изплувалия" Блъфтън. И изненадващо, никой от жителите на съвременния Блъфтън не знае, че градът е бил наводнен и преместен.

 

Молога (Русия)

Река Молога

Снимка: iStock by Getty Images

Този град, разположен до Рибинск, се нарича руската Атлантида. В историята на гибелта му обаче няма нищо приказно.

През 1935 г. започва изграждането на нова водноелектрическа централа. За да се увеличи капацитетът на нейната работа, е необходим изкуствен резервоар. За целта е планирано да се наводни малка част от територията, но така или иначе създадената мощност не е достатъчна. В резултат на това, след изграждането на язовира, градът е под вода. За щастие няма човешки жертви. Наводнението е планирано и всички жители са изселени от града малко преди него. Тъжното е, че Молога с цялата красота на църквите и улиците си е потънала. Сега се организират подводни екскурзии из града. И периодично водата се понижава до определено ниво, така че на повърхността да се показват куполите на църквите и покривите на високи сгради.

 

Сан Джи (Тайван)

Ваканционните къщи в Сан Джи приличат на НЛО. Построени са в началото на 80-те, но поредица от фатални инциденти спира строителството. Опитът за разрушаването им няколко години по-късно отново е съпроводен от странни събития и оттогава къщите стоят недокоснати.

Снимка: iStock by Getty Images

На северния бряг на остров Тайван, недалеч от Тайпе, се намира градът-призрак Сан Джи. Този проект има амбицията да бъде най-футуристичният в света. В него са вложени милиони, но по време на строителството започват да се случват странни инциденти с работниците.

Суеверните решават, че тези земи са обитавани от призраци, които не искат да пускат хората в своите владения. Въпреки това строителството е завършено. Но слуховете за бродещи неспокойни духове и нещастия блокират потенциални купувачи на недвижими имоти. За да не бъдат губени повече пари, Сан Джи е превърнат в курорт. Но и тогава не се отбелязва бум на желаещи да го посетят. С течение на времето правителството на Тайван се отказва от идеята да експлоатира този град и Сан Джи е напълно обезлюден.

В крайна сметка "призраци" осуетяват намерението на един от най-скъпите и модерни проекти в света да получи правото на съществуване. Неотдавна правителството решава да събори сградите в безполезния град, но жителите на Тайван възразяват с протест. За тях той е дом за душите на мъртвите, намерили убежището си в него. Колкото и да е странно, тази история плаши дори местните бездомници, които искат да се установят в града. Оттогава градът е обявен за забранена зона. И сега е принуден да изживява дните си, като постепенно се превръща в руини.

 

Крако (Италия)

Призрачният град Крако се намира в сърцето на италианския регион Базиликата. Изоставен е напълно през 70-те.

Снимка: iStock by Getty Images

В южната част на Италия, недалеч от Матера, има удивителен град-призрак - Крако. Градът е добре запазен, така че на пръв поглед не става ясно, че в него не е живял никой от 1960-те години на 20 век. Уникалността на този град се състои в това, че изглежда като единна архитектурна композиция и отстрани прилича на голяма планина, неясно как обсипана с къщи и постройки, на места обрасли с трева. Над сводестите алеи и стръмни стълби се издигат норманска кула и замък от тринадесети век.

Градът се превръща в "призрак" през 1963 г., когато земетресение с безпрецедентна сила разтърсва скалите, причинявайки разрушения и жертви. След като става ясно, че вече не е безопасно за никого в Крако, жителите го напускат и заживяват в съседно селище, оставяйки домовете си на милостта на природата, която впоследствие създава истинско чудо.

Този град започва да привлича вниманието не само на обикновените туристи, но и на известни режисьори, които често го избират като място за снимки. Например някои сцени от филма "Страстите Христови" са заснети в град Крако, както и такива от двадесет и втория филм за Джеймс Бонд - "Спектър на утехата".

 

Мемфис (Египет)

Статуята на Рамзес II в музея на открито в Мемфис

Снимка: iStock by Getty Images

Древната столицата на Египет - Мемфис, се намира на 19 км южно от съвременен Кайро. В продължение на няколко хилядолетия Мемфис е бил културен, административен и търговски център, който привличал търговци и поклонници от всички части на Африка и Азия. Едва с появата на Александрия Мемфис е в упадък. Постепенно градът е разрушен и е достигнал до нашето време, изцяло покрит с тиня и кал. В града практически не са останали сгради. Сега Мемфис е музей на открито, в който разкопките все още продължават.

 

Фамагуста (Кипър)

Изоставеният южен квартал Вароша на кипърския град Фамагуста

Снимка: iStock by Getty Images

Градът силно контрастира на общоприетото разбиране за перфектната ваканция. Някога успешният, проспериращ център, е напълно разграбен след войната между Турция и Гърция, довела до запустяването на града. Миналата година Кипър дори се обърна към Съвета за сигурност на ООН заради новите решения на Турция за града-призрак Вароша в окупираната Фамагуста. Кипърската Ривиер е един от най-луксозните, модерни и космополитни европейски курорти през 1960-те години на 20 век, се руши от 1974 г. насам - обезлюден, ограден от бодлива тел, в затворената за посетители демаркационна зона. Преди турската инвазия от 1974 г. 80 процента от легловата база за туристи в цял Кипър е била регистрирана именно във Фамагуста.

Край огромния живописен залив на Фамагуста, се намират най-хубавите плажове на Кипър - любимо място за почивка на световни филмови звезди. Ричард Бъртън и Бриджит Бардо често предпочитали именно това място за ваканциите си, а хотел "Арго" на "Кенеди авеню" е сочен за любим на Елизабет Тейлър.

Въпреки призрачността си и бодливата тел, Фамагуста все още привлича вниманието на туристите.