Класация на National Geographic, озаглавена "100 най-мистични места в света", поставя българската пещера "Дяволското гърло" на 42 позиция. Причината е все още неразкритата докрай загадка защо всеки предмет, който попадне в пещерната река, се загубва завинаги. Този феномен все още буди недоумение, макар да има предположения.
Удивителната българска пещера се намира в Западните Родопи, на 2,2 км от с. Триград, в живописния пролом на р. Триградска (Триградското ждрело), и на 24,5 км от град Девин.
"Дяволското гърло" е пропастна пещера. Формира се при пропадането на земните пластове и действието на водата. Вследствие на тези процеси, се образува голяма куха зала, носеща имената Бучащата или Ревящата, заради оглушително-прекрасния шум на падащата през нея река. Всъщност, със своите 42 м, това е и най-високият подземен водопад на Балканите.
Входът на пещерата представлява изкуствена галерия с дължина 150 м, която отвежда към основата на водното течение в Голямата зала. Галерията е дълга 110 м, широка е 40 м, а височината ѝ достига 35 м. Пешеходната пътека "завършва" с 301 почти отвесни стъпала, които се издигат покрай водопада до изхода на повърхността.
През 1962 г. алпинистите Радостин Чомаков, Николай Корчев и Елена Пъдарева правят първия опит за влизане в пещерата. Те достигат успешно Голямата зала, след което пробват да продължат надолу по пътя на реката. Но липсата на достатъчно добро оборудване и непознаването на пещерата, ги принуждава да спрат със своето изследване дотук.
Шест години по-късно, нивото на р. Триградска се покачва значително и тя завлича всичко по пътя си (дървета, камъни, растителност) в гърлото на пещерата. Нищо от това никога не излиза на изхода на реката, който се намира едва на около 250 м отстояние от входа.
Феноменът се прочува бързо. Две години по-късно, през 1970 г., двама млади леководолази от Варна - Сиана на 21 г. и Евстатий на 29 г. решават да проучат какво се случва с предметите, попадащи в пещерната река. Двамата влизат срещу течението на реката, привързани с въжета, но не се завръщат. Организирана е спасителна мисия, при която, за съжаление, са открити телата им. Паметна плоча на Сиана и Евстатий, единствените жертви на "Дяволското гърло", е поставена в близост, до асфалтовия път, припомнят от списание National Geographic България.
През следващото десетилетие се правят редица нови опити и експерименти, чиято цел е да бъде разкрита загадката на родопската пещера, но нито един от тях не дава резултат.
Група гръцки спелеолози правят предположение, че тайнствената река в крайна сметка излиза в Гърция. Според тях дървеният материал, завлечен от прииждането през 1968 г., излиза в гръцка пещера. Що се отнася до реката, излизаща от другата страна на "Дяволското гърло", според гръцкия екип е друга подземна река.
Но тогава български спелеолози провеждат интересен експеримент. Те пускат боя в реката, за да проверят дали ще излезе от другата страна или не. При разстояние от 250 м и при съответните дебит и скорост на течението, изследователите изчисляват, че след пет до осем минути оцветената вода трябва да се покаже. Това обаче не се случва. Не и за очакваното време. Когато боята действително излиза в другия край на тези 250 м разстояние, изминалото време е два часа. Спелеолозите правят нови изчисления, които показват, че водата се губи в протежение на 25 км. Къде - никой не може да установи.
Разбира се, правят се различни предположение, които обаче остават недоказани. Според едно от тях, под основната зала на пещерата има друга, по-голяма галерия, която по някакъв начин задържа водата. Възможно е да действа като сифон, който непрекъснато върти водата, но това си остава само догадка.
В "Дяволското гърло" и няма скални образования (сталактити, сталагмити, сталактони) по две причини. Първата от тях е, че пещерата е на 175 хиляди години. В геоложки смисъл това означава, че тя се намира в първия етап от своето развитие.
Втората причина е огромната, 195-метрова скала, над галерията. Скалните образувания в пещерите се формират при химични реакции с отлагане на калциев карбонат от водни капки. За просмукването на всяка капка през солидния камък над "Дяволското гърло" обаче са нужни между 100 и 120 хиляди години. С пещерата се свързват различни легенди. Най-популярната от тях е, че именно през "гърлото на дявола" Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да търси своята любима Евридика. Днес в пещерата има малък фонтан с фигурите на Орфей и Евридика, който посетителите превръщат в олтар на своите желания.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}