Гигантски бронзови ботуши, разположени върху постамент от червени тухли на върха на бетонна платформа... Ботушите на Сталин - знак на почит към огромната статуя на печално известния съветски диктатор, която някога се е издигала в центъра на Будапеща и която е била съборена в гнева през 1956 г., три години след смъртта на Сталин - са озимандското наследство на комунистическия режим, сковавал Унгария в продължение на десетилетия.
Разположени пред бивша спортна арена в предградие на Будапеща, ботушите изглеждат на най-невероятното място - но всъщност са на входа към една от най-любопитните туристически атракции в света. Описвайки се като "първия тематичен музей в Централна Европа, който напомня на хората за една диктатура и нейното падане", паркът "Мементо" е гробище за комунистически статуи, свалени по време на прехода на страната към демокрация.
В този своеобразен музей на открито гигантски паметници на войници от Червената армия стоят редом с бюстове на Ленин, а героични релефи на унгарски работници се намират до статуи на бивши комунистически лидери. Във време, когато много страни по света се борят с целта и значението на паметниците, този обект в Будапеща предлага потенциален модел за обсъждане на историческите паметници, а не просто за тяхното премахване.
През 1989 г. Унгарската народна република се "разпуска" по мирен начин в полза на демокрацията и след 50 години комунистическо управление започват да падат статуи, напомнящи за комунистическите лидери и идеология. В Будапеща се разгарят дебати дали свалените статуи трябва да бъдат унищожени и забравени, или да бъдат запазени като предупреждение за опасностите от диктатурата. Новото унгарско правителство решава да премести падналите статуи на стара спортна арена в покрайнините на Будапеща, където възлага на архитекта Акос Елеод да създаде музей на открито.
"Този парк е посветен на диктатурата", пише Елеод на сайта на парка "Мементо" - "и в същото време, тъй като за него може да се говори, да се описва и да се надгражда, този парк е за демокрацията."
Целта на музея изглежда да е образователна, но първото впечатление, когато пристигате пред екстравагантния вход от червени тухли, е като Дисниленд за съветски носталгици
Монументална статуя на Ленин ви наблюдава от арката, а художествено изображение на Карл Маркс и Фридрих Енгелс гледа безучастно към чудовищно големите ботуши на Сталин. Музика от комунистическата епоха в Унгария звучи от стар джубокс до будката за билети, излъскан трабант привлича туристи, които си правят селфита, а в магазина за сувенири се продават чаши за кафе и плакати с лика на Ленин.
Но пространството, изглеждащо като идеализация на един режим бързо се разсейва. Юдит Холп, която работи в парка от десетилетие, обяснява пред екипа на BBC: "Стоим на Площада на свидетелите" - казва Холп, след като групата се събира в сянката на Ленин. "Този площад пред парка "Мементо" представлява всеки човек, който някога е живял под диктатура, от лявата или дясната политическа група. Тяхното мълчание е споделено тук, на Площада на свидетелите, защото лявото и дясното винаги се срещат в едни и същи крайности".
Холп обяснява как ботушите на Сталин са поставени на гигантска бетонна платформа в далечния край на площад "Свидетели" като предупреждение. Истинската статуя е свалена по време на антикомунистическата революция през 1956 г., която е бързо смазана, когато СССР изпраща танкове в Унгария, убивайки или хвърляйки в затвора хиляди унгарци и изпращайки стотици хиляди в изгнание.
Елеод внимателно проектира оформлението на парка "Мементо", за да представи тъмните нотки на диктатурата, и нюансите му са много по-дълбоки от първото впечатление.
Дълга централна пътека води към далечния край на парка. В средата на пътеката е поставена голяма червена звезда, а три по-малки пътеки, окичени с паднали статуи, се разклоняват навън. Холп описва тези по-малки пътеки като "безкрайни паради", защото архитектът ги е проектирал като "безкраен цикъл", който винаги ви връща към същата централна пътека. Единственият път напред, както при комунизма, е да се подчиниш и да следваш същия път като всички останали.
41-те статуи в парка "Мементо" имат за цел да провокират преоценка на диктаторското минало на Унгария. Холп демонстрира това, когато групата спира до Мемориала на унгарско-съветската дружба, излят през 1956 г., точно преди Унгарската революция. Мемориалът изобразява унгарски работник, който се ръкува със съветски войник, привидно в знак на приятелство. Но не всичко е такова, каквото изглежда. Унгарският работник протяга две ръце в знак на приятелство, докато съветският войник протяга само една ръка, оставяйки другата ръка свита в юмрук до тях.
"Сега, през 2022 г.," казва Холп, "имаме повече време да разберем статуите и какво всъщност са искали да кажат художниците за неравностойните отношения между Съветския съюз и унгарците."
Последният участък от парка, където колосалните статуи, проектирани в комунистическия стил на соцреализма, доминират просто чрез размера си, води до висока червена тухлена стена, представяща задънената улица на диктатурите. "Това е лек за всички лоши мисли, с които са израснали унгарците", казва Холп, - "не само унгарците, но и чехите, бившите югославяни и източногерманците също идват тук, включват се в обиколките и казват: "Боже, всяка страна се нуждае от такова място, където можеш да дойдеш с всичките си проблеми и да си тръгнеш пречистен.".
Паркът "Мементо" е замислен като аполитичен музей, в който миналото може да се види и обсъди открито, но неизбежно винаги е имал своите критици.
Екипът на BBC се среща и с Агнес Молнар, екскурзоводка, която провежда комунистически обиколки на Будапеща, показвайки на пътниците какъв е бил животът зад Желязната завеса. "Паркът "Мементо" някога е бил много противоречив", казва Молнар, която е израснала в Унгария по време на комунистическата диктатура. "Много хора казваха: "Защо ни е нужно това?".
Молнар обяснява, че много унгарци биха предпочели да забравят за комунистическата епоха и особено за репресиите, последвали Унгарската революция. Но сега, когато времето е направило по-лесно забравянето, Молнар казва, че много от нейните съграждани са просто безразлични към миналото си. "Унгарците вече не посещават много парк "Мементо" - казва тя откровено, преди да предположи, че той се е превърнал по-скоро в туристическа атракция, отколкото в местна забележителност.
Но все пак Молнар смята, че сайтът е поучителен. "Ако политиците искат да построят гигантски статуи на самите себе си, трябва да помислят два пъти", казва тя. "Ако някой иска да направи големи статуи като тази на Сталин, трябва да се страхуваме. Паркът "Мементо" е предупреждение от историята."
В Унгарския национален музей в Будапеща също има постоянна изложба на произведения на изкуството от комунистическия период, включително останки от статуята на Сталин, съборена по време на Унгарската революция. Тези комунистически произведения на изкуството се показват в музея само в "подходящ исторически контекст".
Няма как да не бъде направен и паралел с неотдавнашните дебати относно третирането на статуи в други страни, включително в Обединеното кралство. Статуята на Едуард Колстън (търговец на роби, дарил големи суми на град Бристол през XVIII в.) беше съборена през 2020 г., което предизвика полемика в цялата страна относно предназначението и третирането на историческите паметници. През последните месеци балтийските държави свалят статуи от съветската епоха след нахлуването на Русия в Украйна и обсъждат какво да правят с тях. Финландия също неотдавна последва примера и през август премахна последните си паметници, дарени от Съветския съюз, докато в САЩ статуите на лидерите на Конфедерацията бяха съборени или преименувани.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}