На 1 април 1977 г. собственикът на антикварна книжарница Ричард Бут слага на главата си домашно изработена бутафорна корона, марширува по улиците на Хей он Уай, и гръмко се обявява за "Крал на Хей" пред портите на замъка от норманската епоха на уелския град.

Държейки царствен скиптър, изработен от месингова водопроводна тръба и с прясно зашитото зелено-бяло знаме на новото "Кралство на Хей", веещо се зад него, Бут информира обърканите жители и пресата, че като "крал", ще настоява за независимост от Обединеното кралство и ще насърчи туризма, а така ще съживи западащата икономика на града.

Бут е предприемчив бизнесмен, но и популярен шоумен. Всяка възможност за публичност е и възможност за печалба. Издава паспорти, марки, създава и валута за новата си "нация". Неговите "министри" са избрани след поне две бутилки качествено уиски в местния пъб, а малко по-късно Бут назначава коня си Голди за министър-председател.

Този ексцентрик се радва дълги години на любовта и почитта на поданиците си. Управлява мъдро, независимо че се е самопровъзгласил за крал, до смъртта си през 2019 г.

Местният историк Мари Форде коментира пред Би Би Си: "Той виждаше всяка възможност за публичност. Декларацията за независимост на Хей он Уай беше част от това изострено чувство за публичност, от неговата ексцентрична и иконоборческа природа и любовта му към вниманието."

Дръзкият опит на книжаря да обяви независимост съживява съдбата на един болен град. "Много малки градове бяха в упадък по онова време", обяснява д-р Редж Кларк, който е работил с Бут през 70-те години и дори е стигнал до поста "министър на технологиите" на Кралство Хей. "Упадакът бе във всички малки уелски градове. Хората в селските райони можеха да получат образование, но след това щяха да се изнесат и да си намерят работа другаде".

Маркетинговият трик на Бут се оказва печеливша карта. Любопитни туристи и библиофили препълват улиците на Хей-он-Уай, позволявайки на пазара на антикварни книги да процъфтява. С население от едва 1500 души, градът остава дом на около 20 книжарници и е домакин на най-голямото литературно събитие в Обединеното кралство, годишния фестивал "Хей"

Градът е известен със своите книжарници, въпреки че броят им е намалял бързо през последните години, отчасти поради онлайн конкуренцията

Снимка: iStock by Getty Images

Четиридесет и пет години след обявяването на независимостта му, рушащият се замък на Бут, където той е живял и управлявал, е превърнат в музей от тръста на замъка Хей.През май тази година замъкът Хей бе отворен за посетители за първи път в своята 900-годишна история.

Норманската крепост от 12-ти век е полуразрушена, но гордо се издига в центъра на града. В стария ров на замъка е открита Honesty Bookshop. Всяка книга се продава за една британска лира, която се поставя в специална кутия. Рафтовете на книжарницата са отрупани с романи, истории, разкази за пътешествия, класически произведения, мистерии, биографии, книги с рецепти и други.

Последните два месеца Хей он Уай отново привлича хиляди туристи

Снимка: iStock by Getty Images

Външното пространство на книжарницата Honesty се превръща в уличен пазар по време на фестивала. Предлагат се фалафел и такос. Но те са просто за подкрепа на бушуващия библиофилски дух на гостите на града, за които фестивалът е пиршество за всяко сетиво.

От върха на замъка може да се наблюдава криволичещата през провинцията на Уелс река Уай, докато на юг Черните планини се издигат, за да образуват драматичната граница с Англия.

Река Уай

Снимка: iStock by Getty Images

Бут е героят, макар и измамен в по-конкретен смисъл, но без него Хей он Уай нямаше да съществува в тази мрачна и войнстваща гранична зона. Цялата история на Уелс обаче подхранва комедийната битка на Бут за автономия на градчето. "Харесва ми да мисля, че Хей он Уай има своя собствена идентичност. Дълго време той не е нито уелски, нито английски и все още се идентифицира като граничен", казва Форде.

Роден през 1938 г., мъжът, който ще бъде крал, се премества в селско имение близо до Хей он Уай, когато е млад. В своята автобиография My Kingdom of Books (написана от Бут и доведената му дъщеря Лучия Стюарт) Ричард обяснява как никога не е било предопределено да успее във финансовата кариера, която родителите му са го подготвили в Лондон. Вместо това страстта му към книгите го насочва към търговията с антикварни книги и той отваря първата книжарница през 1962 г., след като купува Old Fire Station. Не смятаме, че е имало интерес към книгите преди Ричард. Той видя бизнес възможност и се възползва от нея, твърдят жителите на уелското градче.

През 1964 г. Бут импулсивно купува Hay Castle, когато се появява на пазара, реновирайки историческата структура в книжарница, резиденция и място за многобройните си партита. След това купува старата селскостопанска зала на града, която остава "Книжарницата на Ричард Бут" и до днес. През 1978 г. магазинът е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямата в света антикварна книжарница с повече от един милион книги.

Прочутият ежегоден литературен фестивал в Хей он Уай беше отнесен преди няколко години от проливен дъжд. Предприемчиви местни собственици на магазини се запасиха с гумени ботуши, за да извлекат поне някаква печалба от лошото време

Снимка: iStock by Getty Images

До 1976 г. Хей он Уай е рекламиран от уелския борд по туризъм като първия в света "Град на книгите" - книжарници изникват на всеки ъгъл. "Бут притежаваше клонове и магазини из целия град. Много хора дойдоха в Хей, за да работят за Ричард, и те промениха диаспората и икономиката на града. Много от местните хора, които той обучи, след това създадоха свои собствени магазини", разказва Кларк.

Но бизнесът невинаги върви гладко. Все по-разочарован, Бут вярва, че правителствените политики изоставят икономиките на селските пазарни градове в полза на нови и по-големи супермаркети и търговски центрове извън града.

След като личното финансово положение на Бут става все по-несигурно, той решава, че е време за драстични действия, така през 1977 г. информира гостуващ репортер, когото среща в местната кръчма "Хей ще бъде независим от Великобритания!".

1 април 1977 г. е необичаен ден в Хей он Уай. Денят, в който е обявена декларацията за независимост и Бут е обявен за крал под звуците на новия национален химн. Първоаприлската шега всъщност е заявката на един категоричен мъж подложен на политически натиск, но знаещ как една провинциална икономика може да оцелее в края на 20 век.

Сега, в музея на замъка Хей са съхранени кралските атрибути на Бут. Знамето на независимостта виси на стената. Изложени са марките, валутата и паспортите на Кралство Хей.

Въпреки че Обединеното кралство никога не признава кандидатурата на Бут за независимост, той получава посланици и подкрепа от други микронации, включително Княжество Хът Ривър, самопровъзгласила се микронация в Западна Австралия, и Свободната независима република Фрестония, формирана микронация през 1977 г.

През последните два месеца малкото градче е посетено от хиляди туристи, любопитни да видят, но и да разберат повече за личността на Бут от "Градът на книгите".

Макар икономиката на Хей он Уай отново да бележи ръст, не всички жители на града са доволни от това. Общинският съвет на Хей заявява, че няма да има нищо общо с Кралство Хей и че Хей он Уай е неразделна част от Обединеното кралство.

Бунтът на Бут през годините невинаги е бил обоснован. През 1988 г. Ричард въстава срещу литературния фестивал, убеден, че той няма да бъде в услуга на антикварните книжарници.

Фестивалът обаче се превръща дори в сензация (благодарение на славата на Бут). Сега той е едно от най-големите литературни събития в Обединеното кралство и завръщането му през 2022 г., след двегодишно прекъсване заради пандемията от Ковид-19, създаде около 500 събития, организирани за две седмици, с 600 лектори и 200 000 продадени билета.

Преди кончината си Бут обявява своя наследник на трона. Това е Оли Кук. Градът все още има знаме и няколко уикенда на независимостта.

Но истинското наследство на Бут не е знаме или дори кралство, а процъфтяващ, обичащ книгите град - принадлежащ на един от последните големи британски ексцентрици.