Всяка година милиони посетители се стичат в Париж, за да се насладят на трикилометровия участък покрай река Сена, обграден от прочути паметници - катедралата Нотр Дам, Лувъра, Айфеловата кула. Но френската столица предлага много повече от тези познати от картичките забележителности.

Голям Париж, с население от 11 милиона души, е един от най-големите градове в Европа. Като такъв той предлага свят отвъд булевард "Периферик" - околовръстното шосе, завършено през 1973 г., което се е превърнало в психическа бариера, освен в пътна артерия, свивайки Париж до перспективата на Сена.

Проектът, наречен Sentier du Grand Paris ("Пътеката Голям Париж"), помага да се разруши тази барикада, разширявайки картата до крайградски места, често пренебрегвани - или неразбрани - както от посетителите, така и от местните жители. Открита през 2020 г. след тригодишно картографиране, тази мрежа от градски пешеходни маршрути вече се простира на повече от 514 км в 39 етапа или участъка в по-голям Париж, всеки от които е предназначен за еднодневен преход.

Снимка: iStock by Getty Images

Подробно описани в пътеводител (на френски език) и в приложението Avenza Maps, участъците са във формата на детелина и са лесно достъпни с метрото и крайградските влакове. Всъщност създаването на Sentier съвпада с амбициозното разширяване на обществения транспорт, известно като Grand Paris Express, чието завършване е планирано за 2030 г. и чиято стойност се оценява на 23 млрд. евро.

Снимка: iStock by Getty Images

Пътеката е дело на философски квартет: Йенс Денисен (урбанист и ландшафтен дизайнер), Дени Моро (художник), Баптист Ланаспез (книгоиздател) и Пол-Ерве Лавезиер (урбанист географ). Като част от Metropolitan Trails, проектът има за цел да създаде нов тип обществено пространство, "културен център на открито", чрез градски туризъм.

"Ходенето пеша е едновременно начин да откриеш дадено място, но и да бъдеш част от неговата структура", обяснява Денисен, който от 2014 г. насам води колективни обществени разходки в предградията. С чувство на любопитство и наблюдателност, разхождащият се може да възприеме необикновеното в обикновеното. "Това е процес на постоянно изследване."

Преминавайки части от Sentier в продължение на няколко месеца, мнозина откриват, че пътят подтиква към преосмисляне на дългогодишния разказ за историята на Париж на остров Сите, където римляните основават град Лутеция на върха на селище, построено от племето паризи.

След археологическото откритие на значим келтски обект в Нантер някои учени твърдят, че келтската столица не е била в днешен Париж - а в днешните предградия.

Разходка из историята

По време на всяка обиколка сякаш се минава през вековете. Sentier осветява по различен начин френската история и общество. Имената на различните места препращат към древността. Река Марна има келтски произход, както и Кретей, по-късно погълнат от латинския език при римляните.

Разкрива се мозайка от пейзажи, населени с различни общности и изпъстрени с новаторска архитектура - от Версайския дворец до странния жилищен комплекс Les Courtillières на архитекта Емил Айо.

На етап 9 разбирате трансформиращия ефект на индустриализацията върху това, което е било основен център през Средновековието, чрез обекти като базиликата Сен Дени.

Снимка: iStock by Getty Images

На 20-ия етап се разкрива средновековният замък Chateau de la Madeleine, укрепен замък на върха на хълма, от който се открива гледка към близко селце и буколическата местност.

Многовековният некропол на френските монарси е родното място на готическата архитектура и вдъхновение за катедралата Нотр Дам. Още по-рано плодородната равнина Сен Дени е била важно място за събиране на келтски племена.

На 11-ия етап по крайбрежните пътеки на Марна, под плачещи върби и след пешеходни тунели под автомагистрали, ще откриете академия Бройл. Сгушена в източния край на парка Bois de Vincennes, тази академия за обучение на градски градинари от 19 век притежава великолепни градини с лице към Парижкия дендрариум със стотици дървесни видове.

Снимка: iStock by Getty Images

Етап 24 става любим на мнозина. Можете да започнете деня си в Château de Malmaison на Жозефин Бонапарт - прекрасното провинциално имение, което императрицата споделя с Наполеон. Следвайки Сена, минавате покрай затворената фабрика за хартия, известна някога с печатането на Le Petit Parisien (най-големият вестник в света с тираж 1 300 000 екземпляра през 1904 г.), която сега е превърната в екологичен бизнес район.

От университета в Нантер, сърцето на студентското въстание във Франция през 1968 г., пътят води през парка Андре-Малро, построен през 1971 г. на територията на някогашните бедняшки квартали, обитавани от алжирски работници, и завършва при монументалната Голяма арка в квартала на небостъргачите Ла Дефанс.

Продължение на историческата ос на Париж, западно от Триумфалната арка, тази арка, "прозорец, отворен към света", е построена от 2000 работници за четири години. Открита е през 1989 г. по случай 200-годишнината от Френската революция.

Картографиране на мегаполиса

По време на проучването (етапът преди начертаването на картата) създателите на Sentier работят с местните общности, за да определят най-добрия маршрут и обектите, които да бъдат включени.

Наричат процеса "големия керван". В него се включват фотографи, журналисти и режисьори, които тръгват на двудневни експедиции, за да проследят предполагаемите участъци от Sentier, като тестват и променят маршрута.

Първата версия на картата представлява триъгълник, свързващ Сен Дени, Кретей и Версай. Тя е разширена, за да включи петте така наречени Villes Nouvelles (Нови градове), символи на градското развитие на региона през 20 век, представляващи зората на Голям Париж. Като утопично усилие за създаване на самостоятелни градове в предградията и по този начин за ограничаване на разрастването, Новите градове са свързани с новопостроените влакове.

Окончателната карта на Sentier е оформена като триъгълник, като трите преплетени дъги отдават почит както на келтския произход на Париж, така и на средновековната готическа архитектура, открита по маршрута. Скоро екипът на Sentier ще създаде връзки на маршрута в сърцето на Париж в Châtelet-Les Halles - централен влаков възел, свързващ няколко линии. Съществува надежда, че въпреки административните предизвикателства, в крайна сметка по пътеките ще могат да бъдат добавени указателни табели.

По пътя си Sentier възвеличава историята на културата на пешеходния туризъм, като пресича други пътеки, включително маршрутите Grande Randonnée.

Така авторите на проекта оставят отворена врата към съществуващите пътеки в знак на почит към похода и неговата история. Пешеходният туризъм е измислен през 19 в. като начин да се излезе от индустриалния град.

Снимка: iStock by Getty Images

Строителите на Sentier намират вдъхновение и в личности от 20 век, като американския художник Робърт Смитсън, който организира индустриални обиколки в Ню Йорк, и колектива Stalker, който започва да изследва изоставените пустеещи земи около Рим през 90-те години на 20 век.

Истинският Париж

С течение на времето, когато Париж се разраства, той изнася своите функции: отбранителни укрепления по време на война, земеделски полета за храна и самата смърт - гробищата са преместени извън пределите на града. В този смисъл Sentier не отбягва индустрията и инфраструктурата, които са направили Париж това, което е днес - магистралите, системата от канали на Наполеон, фабриките.

Има философски подход в насърчаването на пешеходците да възродят връзката с това, което ни заобикаля. В някои отношения той е и политически. "Ходенето пеша е начин да се грижим за тази земя, да повишаваме съзнанието си за скритите природни зони... да обмисляме как да защитим плодородните полета от мегазастрояване", казва Денисен пред списание National Geographic.

Снимка: iStock by Getty Images

Именно при барон Осман през 19 в. градското планиране включва размисъл за различния живот на града: новата канализационна система насочва отпадните води за наторяване на полетата в равнината Сен Дени, а акведуктите пренасят прясна вода от далечни източници.

Aкведуктът Vanne, южно от Париж, е един от запазените във времето. При проектирането му инженерът Еюжен Белгран се е вдъхновил от древните римски акведукти - прав каменен канал, който отвежда водата на повече от 172 км от Бургундия. Акведуктът се врязва в пейзажа, подобно на влаковете, които прекарват пътниците, пътуващи за Париж. Ако не бързате, ще можете да откриете през извиващите се каменни арки, прекрасни градини - още един пример за това как красотата, историята и индустрията се сливат.

 

Снимка: iStock by Getty Images