Още няма обяд, а слънцето вече се вихри. Прибрало е жителите на Иснахар по домовете им и е оставило шепа заблудени туристи като мен да се шляят по улиците.
Нямам представа накъде трябва да се движа, но предчувствам, че центърът на градчето е точно на върха. Пълзя по хълма, пия вода и си мисля колко ли време ще мине, преди кожата ми да се зачерви драматично.
Подминавам полицейския участък и малко по-нагоре ме очаква изненада. Няколко двора са обединени в малък площад. В центъра му струи фонтан, а наоколо е пълно със саксии, шарени паници и декоративни елементи. Всички те вдъхват живот на това място и ме карат да направя десетки кадри.
Пъстро е. И запомнящо се. Снимам за последен път, казвам "чао" на многобройните цветя и продължавам нататък. Пристигам в крепостта и тя ме посреща подобаващо. Показва ми колко пасторално изглежда селото, погледнато отвисоко. От едната страна се виждат покривите на къщите, от другата хълмовете в далечината, а от трета язовирът.
Била съм къде ли не из Испания, но за пръв път попадам на такова водохранилище. Нивото на водата му е спаднало доста и по сухите участъци са накацали чадъри. Хората използват терена за плаж, защото тук, в Андалусия, целогодишно е топло.
Аз се изкушавам от прохладата в местен ресторант, но хапвам набързо. Пространството е малко, а от врявата вътре направо ми бръмва главата. Десетина жители на Иснахар разпалено спорят за нещо и все повтарят паеля. Оказва се, че въпросното ястие се готви вън на открито, защото днес има някакъв празник.
Минавам да видя за какво става дума. Над покривите в града има своеобразна тераса. На нея са се скупчили част от обитателите на градчето. Опънали са шатри, маси и огромни тави. Белобрад господин е запретнал ръкави и разсипва щедри порции ориз със скариди. До него на пода една жена маже следващата тава със зехтин и се подготвя да метне вътре останалите съставки за паелята. Всички хапват, пият, забавляват се и вероятно скоро ще затанцуват. Попивам от настроението им, снимам ги и събирам енергия да продължа обиколката си из тази част на Испания.
Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключенията й из, България, Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}