90-годишният мъж заявява пред BBC, че не това е било негово намерение, когато е започнал работа по проекта през 80-те години на миналия век. "Всичко това наистина е грешка. Това трябваше да бъде само временно. Когато започнах да я изграждам, просто ми беше толкова приятно да го правя. Увлякох се и в крайна сметка се получи това.", казва Стюарт.
Къщичката му се намира в гората в Глен Африк, Шотландия. Прадядото на Стюарт купува парцела, в който има изоставена къща и порутена постройка за добитък. Преди това имотът принадлежал на обущар. През годините обитатели на мястото са били крава, магаре и прасе.
Стюарт, който има дългогодишен опит в работата с дърво, възнамерява да ремонтира къщата и да я превърне в свой дом в Хайлендс. Преди да предприеме приключението, живял и работил 14 години в Австралия. Първата му работа е била като дървосекач, когато все още са използвали коне от породата Клайдсдейл за извозване на дървен материал от горите на Хайланд. След това изкарва стаж като дърводелец, а после работи в дъскорезници в Шотландия и Австралия.
Преди да започне работа по къщата, той решава да превърне бараката във временно жилище, а от нея били останали само четирите й стени и двата входа. Това временно помещение обаче се превръща в любовта на живота му.
Стюарт свързал имота с електрическата мрежа, но в началото имал само една 100-ватова крушка. През годините превръща бараката в уютен малък дом, като за построяването ѝ използва предимно дърво и я обзавежда с предмети втора употреба, включително печка, спасена от сметище. Но пък е декорирал дома си с витражи и е издълбал глави на сови на всяко стъпало на стълбището.
Овалната врата и цялостната естетика на имота са причина съседите и посетителите да го нарекат "къщата на хобитите".
Но Стюарт заявява пред предаването Out of Doors на BBC Radio Scotland, че това е "просто съвпадение".
Той не е чел "Хобит" и "Властелинът на пръстените" на Толкин, нито е гледал някоя от филмовите или телевизионните адаптации на творчеството на автора. За Стюарт това място се нарича просто дом - и той смята, че то не е нищо особено. Все още работи по преустройството на основната къща, но се шегува, че до приключването на този проект ще стане 130-годишен.
И дори след всичките му усилия да превърне бараката в къща, тя все още изглежда привлекателна за добитъка. "Овцете от съседното поле понякога влизат и се събуждам от скачането им по покрива", казва с усмивка той.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}