Масаите са едни от най-прочутите традиционни африкански племена, населяващи Източна Африка. По-конкретно можете да ги откриете в Южна Кения и Северна Танзания. Известни са с това, че и до днес пазят множество от обичаите си, които до голяма степен са обвързани с грижата за огромни стада от добитък. Масаите се заселват в района на Източноафриканската рифтова долина преди четири века и оттогава усвояват полуномадския начин на живот, като се местят заедно с животните си. Отговорността за запазване на сигурността на животните имат обикновено младите мъжки представители от племената и по-опитните пастири, които пазят стадата от хищници и ги водят до водни басейни и ливади за пасища.
А масаите имат история във воюването с хищни котки като лъвове. В миналото, за да докажат, че са готови за войни, мъжете е трябвало да оцелеят в пустошта или да убият дадено диво животно. С настъпване на новия сезон пастирите вкупом със стадата мигрират към нови неотъпкани земи, което позволява на старите им пасища да се възстановят и тревата да порасне отново. От своя страна, жените имат задължението да доят кравите, както и да се грижат за децата и дома.
Добитъкът като средство за оцеляване
Масаите считат земята за общ природен ресурс, който трябва да бъде споделян и съхраняван устойчиво и внимателно. Природата за тях е всичко - извор на храна, дрехи, подслон и парична валута. В историята си те винаги са разчитали на добитъка да покрие най-основните им нужди, като например да ги нахрани и да ги облече. Съвсем логично, основната им храна са млякото и млечните продукти, телешкото и други меса, животинските мазнини и кръв, които им набавят необходимия прием на сол.
Оскъдните на брой принадлежности за готвене и пиене също са направени от кости и рога. Докато телешката кожа често служи за постелки, завивки или като стени и покрив на временните им убежища, по-постоянните им колиби са измазани с тор и животинска урина. Що се отнася до облеклото, някои масаи все още носят "шука"- традиционни одежди, изработени от животинска кожа, която се използва за направата и на сандали. Днес "шука" се среща в различни текстилни цветове, най-често под формата на червено наметало.
Добитъкът служи и като основна валута в традиционното общество на масаите. Семействата се стремят към добиването на големи стада, за да демонстрират сила и висок материален статус. Добитъкът се продава и разменя в замяна на многоженство стоки и услуги. В обществото на масаите няма политическа структура, така че животните често се дават при дипломатически отношения и сделки между отделните племена и родове. Това се практикува почти задължително при откупуването на булка. Колкото повече добитък притежават, толкова повече съпруги ще могат да си позволят, тъй като масаите са многоженци. А когато млад масай демонстрира извънредна храброст, той се превръща във войн и може също да бъде награден с говедо, коза или овца. От друга страна, при престъпни или нечестни деяния на някой масай, той може да бъде глобен, като му се отнеме животно.
Комерсиализмът заплашва масаите
Масаите са водили дълга битка, за да защитят независимостта, свободата и уникалното си културно наследство. Това важи за годините на великобританския колониализъм, прехода към независимостта на Кения и Танзания в началото на 60-те години на миналия век чак до днес. В последно време най-голямата заплаха произлиза от пазарната икономика. Разменната търговия и номадството започват да отстъпват пред световна монетарна икономика и притежанието на земя, които са доста чужди като концепции за културата на масаите.
Частната имотна собственост има наистина огромно въздействие върху традиционния им метод на отглеждане на добитъка. Широката савана, която някога е била обща, днес е разделена на територии. Те биват използвани за частно животновъдство и земеделие. Краят на обществената земя слага началото на икономическо разделение на обществото. Така невъзможността на масаите да мигрират свободно с добитъка си, води до изчерпване на пашата и намаляване броя на стадата.
Туристическото натрапване
Малко по малко глобализацията оставя своя отпечатък и у най-независимите общества, каквито са масаите. Към днешна дата те са прогонени от голяма териториална част, която е усвоена като национални паркове и резервати за опазване на дивата природа. Още повече, че в последните години районът на масаите става предпочитана дестинация за сафарита и туризъм в дивото. В резултат на това, на пастирите им е забранено да прекрачват територии богати на водни ресурси и паша през по-голямата част от годината. Подобни ограничения наистина нарушават ритъма им на скитничество със стадата.
Бъдещето на едни от най-свободните и ярки представители на неподправената африканска култура е в сериозна опасност. Заплашени да бъдат лишени от основния си поминък, много представители на масаите се приспособяват, като се преориентират в нови начинания като селското стопанство и туризма. В туристическите райони като Занзибар и Найроби ще откриете също търговци сред масаите, които привличат посетителите с автентичната си визия и сезонно продават местни стоки като цветни накити от мъниста и различни съдове. Няма да ви е трудно да ги разпознаете. Обикновено са с обръснати глави, стройни и атлетични, носят роби и дървени тояги със себе си и често са обсипани с бижута. Все пак не всичко е изгубено. На въпроса "Защо носите у себе си тояги и нож на плаж в Занзибар", двама млади масаи отговарят съвсем в племенния стил: "Ако трябва да си проправим път през храсти или да се борим с диво животно".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}