Въпреки близостта си до Европа и огромното си присъствие на северния бряг на Африка - с размерите на Аляска и Тексас, взети заедно - Алжир и много от най-впечатляващите му забележителности, са малко познати на пътешествениците.
Алжир е едно от най-трудно достъпните места в света и поради това едно от най-слабо посещаваните. От около два милиона официални туристически посещения всяка година, повечето са на членове на алжирската диаспора, които се връщат у дома, за да посетят семействата си. Само малка част от тях са чуждестранни посетители.
За онези, които са готови да преодолеят бюрократичните препятствия, за да видят Алжир, той вероятно е една от най-благоприятните дестинации, до които можете да се стигне с полет на къси разстояния от континентална Европа. Днес страната се счита за безопасна и относително стабилна. Повечето чуждестранни правителства препоръчват да не се пътува единствено до границите с Либия и Нигер.
Наследство от френския колониализъм
Между 1830 г. и 1962 г. Алжир е най-ценното владение на Френската империя. Независимостта идва през 1962 г., но след кървава осемгодишна война между алжирските бунтовници и френските колонизатори, която отнема живота на между 400 000 и един милион души.
"Варварските усилия на Франция да унищожи алжирската култура породиха дълбоки антизападни настроения", казва Адел Хамазиа, изследовател в Харвардския университет, пред списание National Geographic. Впоследствие новата независима страна е силно мотивирана да възстанови и защити своята религиозна и културна идентичност.
През 90-те години на миналия век, когато туризмът в съседните Мароко и Тунис се разраства, Алжир е затънал в така нареченото "черно десетилетие", когато ислямистки бунт предизвиква кървава и продължителна гражданска война. Антиправителствените протести свалиха администрацията на дългогодишния президент Абделазиз Бутефлика през април 2019 г.
Туризмът в плен на петрола
Едно от наследствата на тези вътрешни сътресения е преобладаващото отношение към чуждестранните посетители, което е ако не действително враждебно, то поне безразлично. Процесът на кандидатстване за виза е изтощителен и често демотивиращ. Промоцията на туризма не съществува.
Дори и да потърсите пътеводител до страната, единственият, на който ще попаднете е джобен на Berlitz, издаден през 1990 г., втора употреба. Много наблюдатели твърдят, че незаинтересоваността на правителството към туризма се дължи на икономическата доминация на друга индустрия. Нефтеният и газовият сектор на Алжир съставляват 20 % от БВП на страната. За разлика от него туризмът представлява едва 0,1 %.
"Проклятието на петрола заразява всичко", казва Андрю Фаранд, старши сътрудник за Северна Африка в Атлантическия съвет.. "Индустрията дава на алжирската държава парите, от които се нуждае, за да избегне тежката работа по развитието на по-сложни сектори като туризма."
Според последните доклади скокът на цените на петрола и газа в резултат на войната в Украйна означава, че Алжир е надхвърлил със 70 % целите си за износ за първата половина на 2022 г.
Чудеса, скрити пред очите на всички
Въпреки това, ако някога решите да посетите Алжир, наградите за куража са многобройни. Алжир е гигант, който се крие пред очите на всички.
В ивицата плодородна земя, която прегръща средиземноморското му крайбрежие, се намират исторически градове като Константин, Оран и столицата Алжир. Древните римски постове като Джемила и Тимгад (и двата обекта на световното наследство на ЮНЕСКО) са сред най-добре запазените археологически дестинации в Северна Африка. На юг, във вътрешността на Сахара, дюнните морета на Големия Ерг се разбиват в пясъчниковите масиви на Хогар и Тасили н'Аджер.
Тази есен Алжир се радва на небивал туристически интерес, но все още можете да прекарате дни в Алжир, без да срещнете друг турист. Когато екскурзоводите водят малки групи към най-големите туристически забележителности и някой попита защо няма други хора, обичат да се шегуват, че са резервирали мястото специално за тях.
Малко са местата, които въплъщават напрежението между изолираността на Алжир и туристическия му потенциал така, както Гардая - родният дом на мозабитите, четвъртото по големина берберско племе в Алжир. Това е обширен град-оазис, разположен на 611 км южно от Алжир по магистралата Транс Сахара, и е място, където алжирският живот е най-традиционен.
Ел Аттеуф е един от петте ксура или цитадели на хълмовете, които са известни като "Пентаполис". Някога самостоятелни, петте градове, оградени със стени, отдавна са се слели в лабиринтна агломерация, която се вие покрай пресъхналата долина на река М'Заб. Френската писателка и философ Симон дьо Бовоар веднъж го оприличава на "кубистична картина, красиво построена".
Подобно на повечето места в Алжир, Гардая е най-добре да бъде разгледана с гид. Всъщност в самите ксури той е задължителен. Правилата, установени от религиозните съвети, които поддържат строга форма на ибадисткия ислям, позволяват влизането на външни лица само в определени часове на деня и само в компанията на местен придружител. Някои омъжени жени се обличат в хаик - бяла дреха, която се увива около тялото и главата, като се открива само едното око. Моторният транспорт е забранен. Боклукът все още се събира с магарета.
Архитектурната последователност на цитаделата е резултат от вековни норми на проектиране и декорация. Отблизо може да се види, че стените са измазани с глина, а след това са осеяни с палмови листа, за да предпазват от слънчевата топлина.
Промените в Гардая настъпват бавно, но все пак се случват. В покрайнините се намират палмериите - горички от финикови палми, чиито плодове някога са били в основата на местната икономика. Сега старите летни къщи се превръщат в къщи за гости.
Алжирците са нетърпеливи да споделят страната си със света и дори канят туристите в домовете си. Туризмът тук е в начален стадий, но гостоприемството е толкова примамващо.
Много оператори в Европа и Африка организират обиколки с екскурзовод на най-популярните забележителности в Алжир, включително древни села в Сахара и римски руини.
Повечето туристически компании оказват помощ и при кандидатстване за туристическа виза, която ще ви е необходима, за да влезете в страната.