Какво се крие зад имената на планинските ни върхове ?

09:41 | 27.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Какво се крие зад имената на планинските ни върхове ?

Чували сме ги стотици пъти, изкачвали сме ги и сме им се любували, но знаем ли какво означават имената на любимите ни български върхове?

ТЕМА #Планини

09:08 | 18 ноември 2023 | Автор : Цветана Игнатова 18 11608 Снимка: iStock by Getty Images

На път към връх Мургаш в Западна Стара планина, забелязахме на картата друг любопитен връх - Препикана могила, (защо "Препикана могила", не знаем), който ни направи впечатление и така се роди идеята за класация най-интересните наименования на върхове в страната. За никого не е тайна, че географските обекти често имат най-цветущите и забавни имена, които нерядко крият не една легенда зад себе си.

Връх Миджур (2169 м) е забележителният първенец на Чипровската планина. На него хем сте покорили най-високата точка на Сърбия, хем сте си у нас. Противно на звученето и на тенденцията за етимологичен произход от турски на много други върхове в България, името му изхожда от старобългарски. Означава "Снежен връх".

Снимка: iStock by Getty Images

Чудили ли сте за откъде произлиза името на популярните хижа, езеро и връх Безбог (2645 м)? Името е толкова отличително, че веднага става ясно, че не е случайно и че носи своята легенда. Историята ни връща още през първите години на турското робство, когато славата на лечебната сила на минералната вода в района на Добринище привлякла интереса на турците и много от тях започнали да се заселват по тези земи, като насилствено потурчвали местното население. За да запазят вярата си, подгонени от турците, жителите на селото побягнали в гората и се изкачили високо в планината и така достигнали езеро под голям връх. Настанало такова клане, че езерото се оцветило в червено. Останали сами без никого, те се молили и обръщали към Господ с думите: "Няма ли Бог, който да ни спаси?"

А когато никой не знае как се нарича или сме се изчерпали от имена на върхове, ще го кръстим Безименен. Вероятно такава е историята на Безименния връх (2792 м) в Мусаленския дял на Източна Рила.

Дупевица

Снимка: Цветана Игнатова

Първенецът на Люлин планина просто звучи забавно. Връх Дупевица се извисява на скромните 1256 м и открива превъзходна гледка към София и Витоша. Най-разпространената версия за произхода на Дупевица е, че откриващите се гледки удивлявали толкова хората, че на тях често им се допявало ("допеевица").

Снимка: iStock by Getty Images

Пиринският Джангал (2730 м), или Дженгал, винаги е представлявал интерес сред любителите на планината. В литературата името му най-често се свързва с едно от значенията на думата "джангал" - дойна овца, загубила агнето си. За да ги отличават в миналото, при стрижбата оставяли на тези овце кичур вълна. Други източници твърдят, че Дженгал е божество към култа към бог Перун или име на хайдутин. А някои теории допускат, че Джангал е заместил предишното му име Чангал тепе, тъй като върхът прилича на кукичка, а "чангал" на персийки значи кука. Няколкото опити да бъде преименуван на вр. Голец и вр. Самодивски, не успяват да се наложат във времето.

Чумерна

Снимка: Цветана Игнатова

На изток по-високо от Чумерна няма. Върхът се намира в Еленско-Твърдишкия дял на Източна Стара планина. Както името загатва, времето горе обича да се чумери дори в най-топли и ясни дни. Действително климатичната разлика между хижата и върха Чумерна (1536 м) може да е забележителна. Горе на билото духа силен вятър и са надвиснали мрачни облаци. Местните казват, че ако сте късметлии, в ясно време гледката отвисоко стига чак до Босфора.

Връх Ченгелчал (2709 м) се намира в Дебели рид, Пирин и е съсед на вр. Джано. Името Ченгелчал произлиза от турски. "Ченгел" означава ченгел, кука, а "чал" каменисто място, връх. По време на възродителният процес той е бил прекръстен на Кривец, но това име не се възприе от туристите. Много от пиринските върхове като Демирчал и Каймакчал също съдържат наставката "чал".

Снимка: iStock by Getty Images

Няма как да не включим и първенеца на Балканите, едноименния връх Мусала (2925 м). Интересни са дискусиите по произхода на наименованието. Някои тюрколози твърдят, че "Мус Аллах" се превежда като "докосващ Бога". Арабският израз "Мус Аллах" обаче значи молитвен връх. А заключението на патриарха на българската литература Иван Вазов е, че "мусала" е камък, върху който слагат ковчега на мъртвия, докато се молят, преди да го заровят.

Джано

Снимка: iStock by Getty Images

Връх Джано (2657 м) е разположен върху Главното Пиринско било между върховете Демиркапийски чуки и Ченгелчал. Произходът на името на този връх остава неясно. Предположенията, са че произлиза от турската дума "джани", която се превежда като злодей. Други теории свързват Джано с "джана" - на турски значи скала, която се извисява над морето.

Връх Харамията (2465 м), който се намира източно от Седемте рилски езера, е изключително красив и подходящ за алпийско катерене. Неслучайно носи това име. До него няма маркирана пътека, но пирамидната му форма трудно може да се обърка. "Харамия" е остарялата дума за разбойник, бунтовник, хайдутин, или с други думи, връх за смелчаци.

Ако искате да покорите първенец, ви препоръчваме да се отправите към Осоговската планина, където ви очаква връх Руен (2251 м). Красивото си име Руен носи от старобългарски и означава септември, или времето, по което всичко е червено и узряло. Това отива на върха, чийто зелен цвят есенно време се сменя с руйно червено от почервенелите листа на боровинките.

Руен

Снимка: iStock by Getty Images

Изключително красивият връх Злия зъб се намира в Рила планина. Висок е 2678 м и името му идва от специфичната му форма, която наподобява на кучешки зъб. Върхът е популярен сред запалените планинари през зимата и изисква специална екипировка.

Карловският връх Кочмара (1997 м) е един от върховете на масива Равнец. Според речника на родопските думи "кочмар" значи пастир на кочовете, обикновено някой по-възрастен и "по-ербап" човек.

ИЗБРАНО