Мантон ми заприлича на шоколадов бонбон в непрозрачна опаковка. Посегнах към него, без да знам какво се крие вътре. Вероятно бе да има горчиво какао, ликьор или сърцевина от смлени лешници. Можех да открия и карамел, който по принцип не харесвам. В крайна сметка обаче, Мантон се оказа това, което обичам - симпатично място с вкус на сладка изненада.
Градът е разположен на Лазурния бряг, точно преди границата на Франция с Италия. Населението му е под 30000 души, т.е. достатъчно малко, за да няма безумен трафик и гигантски сгради, но едновременно с това мястото да бъде очарователно и пълно с живот.
Озовах се в Мантон в края на миналия декември. Целият свят бе облякъл коледната си премяна и очакваше настъпването на Новата година. Навсякъде из Френската Ривиера бе пълно с базари, светлини и украса, но тук, в Мантон, тя се блестеше ярко дори през деня.
Веднага щом слязох от влака се насочих към Les Jardins Bioves. Това е компактен парк, който бе трансформиран в празнично градче за малки и големи. Сред палмите се бяха настанили дядо Коледа, Снежанка и гигантски фигури във формата на джинджифилови сладки. Безброй джуджета с вълнени дрешки се трудеха неуморно в работилниците си и приготвяха подаръци за всички. Някои режеха с трион, други ковяха, трети се суетяха в кухнята. Човек можеше да ги разгледа или да се повози с миниатюрна железница между къщичките им.
По-надолу в градината се извисяваше огромна пързалка. Поради мекия климат и плюсовите зимни температури в Мантон, вместо на лед, хората се пързаляха полегнали върху вълнени постелки.
В края на парка, почти до морския бряг открих и въртележка. Кабините й бяха във формата на коледни играчки в пъстри цветове. За моя изненада на нея се забавляваха повече възрастни хора, отколкото малки деца.
Бях във възторг от празничното настроение, с което Мантон ме посрещна. Ако планирате разходка в града е добре да знаете следното:
Транспортът
Най-лесният начин да се придвижите до този фенски град е с полет до Ница и после с влак до Мантон. Влаковете се движат през кратки интервали, билетът е около 5 евро, а разстоянието се изминава за по-малко от 40 минути.
Името
На френски език името на града се изписва Menton. На български обаче, на повечето места ще го срещнете като Мантон.
Разходката
Вероятно ще изберете по-голям или популярен град за нощувка по време на престоя си в тази част на Франция. Ако решите просто да се разходите до Мантон, то отделете един цял ден за града. Разстоянията не са големи и човек бързо се придвижва пеша.
Една от най-приятните черти на Лазурния бряг е меката зима. Имах щастието да се радвам на безоблачно небе и температури от 15 градуса в края на декември. Затова не се изненадах, че крайбрежната бе пълна с хора без връхна дреха, които лежаха на пясъка и се радваха на слънцето.Насочих се към Plage du Borrigo. Това е централният плаж, по който има ресторанти с маси на открито. Погледах морето в компанията на чаша червено вино, а после се отправих на разходка. Видях казиното и музея на Жан Кокто, снимах градския фар и се озовах на марината. Дори по това време на годината тук имаше яхти, местни лодки и рибари.
Продължих към Plage des Sablettes, откъдето има гледка към стария град и пъстрите фасади на сградите. Направих десетки снимки на тесните улици, разположени стъпаловидно по хълма, а после се шмугнах из тях за да видя с какво ще ме изненадат.
Открих базар с антикварни стоки, приятни заведения и малък парад. Няколко акробата показваха своите трикове, раздаваха лакомства на децата и се шегуваха с техните родители.
Освен с топло време, Мантон ме зарадва и с красив залез. Щом последните розови облаци се скриха дойде време да се отправя към Коледния базар в града. Той бе съставен от десетки дървени къщички с изкусителни ястия, сувенири и множество атракции за деца. Имаше люлки, шейни с еленчета и сладки лакомства, който не пропуснах да вкуся.
Насладих се на приказната украса и коледния дух, който витае в града. И си обещах да се върна тук отово през февруари, когато мястото е домакин на фестивала на лимона. Тогава градският парк се изпълва с огромни фигури, създадени от цитрусовия плод.
Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключенията й из, България, Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}