Било горещ август през 1949 г., а геологът Вадим Колпаков току-що бил чул от местните жители разказ за зловещо място в гората, известно като "Огненото орлово гнездо".

Легендите предупреждавали за болести, изчезвания и дори смърт за онези, които се приближат твърде много (през 2005 г. ръководителят на една мисия до кратера действително умира внезапно наблизо). Без да се притеснява от предупрежденията, Колпаков се изкачва на хълма и е шокиран от видяното отдалеч. По-късно той отбелязва:

"Когато за първи път видях кратера, помислих, че съм полудял от жегата. И наистина - идеално оформен хълм с размерите на 25-етажна сграда с отрязан връх, насред гората, беше доста неочаквано откритие. От разстояние изглеждаше като шлакова могила от мина, само че белезникава. Дори си помислих: "Къде са хората?" В района нямаше трудови лагери. Освен ако не беше някой много, много секретен? Втората ми мисъл беше археологически артефакт. Но местните евенки и якути, при цялото ми уважение към тях, не са древни египтяни. Не биха могли да строят каменни пирамиди, нямаха нито човешки ресурси, нито необходимите научни знания.

Снимка: unesco.ru

Приближих се и разбрах, че загадъчният хълм не е дело на човек. По-скоро приличаше на идеално кръглия отвор на вулкан с височина 70 метра. Но вулкани не са се появявали на границата между Якутия и Иркутска област от няколко милиона години. А кратерът изглеждаше доста "пресен". Намираше се на склона на хълм, обрасъл с лиственица. Дърветата все още не растяха по склоновете и в кратера, вятърът още не беше донесъл почва. Оцених възрастта на тази аномалия на около 200-250 години. И още една загадка - полукръгла куполна кухина с диаметър 15 метра в центъра на кратера. При вулкани, дори угаснали, такива куполи не могат да съществуват."

Произходът на странната скална формация, която се издига от гъстата тайга по склоновете на платото Патѝм, остава неизвестен и над 70 години по-късно, въпреки няколко научни експедиции и изследвания. Основата му има диаметър около 160 метра, а височината е около 40 метра. В центъра на пръстеновидния му конус от натрошени варовикови блокове се намира по-малка могила с височина около 12 метра.

Някои предполагат, че е причинен от падане на метеорит, вулканично изригване или пробив на газов джоб. Въпреки това нито една от тези хипотези не е доказана категорично. Възрастта на кратера се оценява на около 300 години въз основа на възрастта на дърветата, растящи наблизо.

Като говорим за дървета... Някои от тях са необичайно големи и бързорастящи в сравнение с околната растителност. Учените откриват необичайна аномалия в образуването на годишните пръстени при дървета на възраст над 200 години. Някои дървета са паднали или са се счупили през 1841-1842 г., като показват едновременно стесняване на годишните пръстени, довело до тяхната гибел.

Снимка: unesco.ru

Сложността се задълбочава при анализа на пръстените близо до кратера. През същата 1842 г. годишните пръстени показват значителен скок в растежа, който се запазва на изненадващо високо ниво в продължение на около 40 години, преди рязко да се стеснят.

"Зная само един подобен случай - казва Виктор Воронин, доктор на биологическите науки и ръководител на лаборатория в Сибирския институт по физиология и биохимия на растенията, който също посещава кратера Патомски и стига до горните изводи. - След катастрофата в Чернобил поради освобождаването на радиация растежът на дърветата се увеличава драматично. Може би и тук става въпрос за нещо подобно? Да, сега фонова радиация в кратера е ниска. Но може би в някакъв момент внезапно са попаднали краткотрайни радиоактивни изотопи, които впоследствие са се разпаднали и радиацията е спаднала до естествената?

Радиоактивен метеорит? Или - страшно е да се каже - изкуствени космически обекти с ядрено гориво на борда? Има паднали дървета, има и счупени. Дърветата далеч от кратера растат също необяснимо. И всичко това се случва в същите години. Общо взето - загадъчна история."

След откриването на аномалията при дърветата Воронин и колегите му провеждат множество експерименти и анализи в кратера, които сочат, че най-вероятно става дума за уникален вулкан - единствен по рода си на тази територия.

"Разбира се, около кратера все още има много странни неща. Все още няма единно, категорично мнение за него. Заедно с геоморфолозите решихме, че това е най-вероятната версия" - казва той пред The Siberian Times.

"Странното нещо, което не се вписва в теорията обаче, е, че ако беше газова експлозия, нямаше да повиши температурата. А там за известно време определено е протичал процес на нагряване на повърхността, имало е повишено ниво на температура.

Затова казвах на колегите си: "Момчета, там трябва да е работил ядрен реактор." Те отговаряха: "Откъде ще се вземе?" и "Няма следи от радиоактивност там"."

Снимка: unesco.ru

По-рано Воронин предполага, че може да е паднал НЛО с все още работеща ядрена двигателна система - теория, за която е силно критикуван.

"Първо се удря в земята и повдига първия конус. Няколкостотин години по-късно двигателят експлодира и изтласква средната част на кратера нагоре. Оттам идват стронций и уран. Това беше моята теория за НЛО-произхода му" - обяснява той.

Анализ на дърветата, изпратени от Воронин в Института за ядрени изследвания "Будкер" в Новосибирск, разкрива внезапен скок в нивата на стронций и уран в годишните пръстени. Тези нива са били три до четири пъти по-високи от нормата и се запазват около 20 години, преди да се върнат към нормалните. Ако беше "газов вулкан", източникът на тази радиоактивност поражда въпроси.

Александър Поспеев, доктор на геоложките и минералогичните науки, казва, че обяснението е по-скоро земно и обикновено, отколкото извънземно.

"Дори сега произходът на кратера не е открит, но можем със сигурност да кажем, че има земен произход - заявява той. - Може да е причинен от подземно освобождаване на някакви флуиди, например водород. Може би някакъв друг флуид, това все още не знаем точно.

Но изследванията вече показаха, че под кратера няма обект като фрагменти от астероид или някакъв метален предмет, както се предполагаше."

Каква е тайната зад тези гигантски дървета в крайна сметка? Резултат ли са от някакво природно явление или от нещо по-загадъчно? Може ли да са свързани със самия произход на кратера? Това са някои от въпросите, които остават без отговор и правят кратера Патомски един от най-интересните природни феномени в света.

 

И до днес кратерът продължава да буди огромно любопитство както сред местните жители, така и сред малкото туристи, които стигат до този отдалечен район. Основната отправна точка за посещение е град Бодайбо - административният център на Бодайбински район. Въпреки статута си на център, към 2016 година градът е имал едва 13 419 жители. Поради изключително отдалеченото си местоположение от останалата част на Русия, малцина са онези, които са готови да отделят толкова време, усилия и средства, за да посетят региона.

Бодайбо е основан през 1864 година като складова база, която да обслужва развиващата се златодобивна промишленост в района. През 1912 година градът става сцена на трагични събития - по време на масови протести на работници в близките златни рудници е извършен т.нар. Ленски разстрел.

Сега Бодайбо е умиращ град без бъдеще. И като че ли само мистичният кратер обръща внимание и към малкото градче. Ако тайните на Патомски бъдат разкрити е възможно и градчето да получи нов живот.