Кой е създателят на първия музей в света?

11:45 | 19.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Кой е създателят на първия музей в света?

Създаден в епохата на Нововавилонската империя, музеят има необичайна история

14:14 | 27 юли 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 1546 Снимка: Getty Images

Първият известен публичен музей е открит преди повече от 2500 години - и е бил ръководен от жена. Тя се казвала Енигалди-Нана, била жрица и принцеса, дъщеря на Набонид, последният цар на Нововавилонската империя, който също така бил антиквар и известен като първия истински археолог в историята.

Енигалди-Нана

Снимка: архив

Насърчавана от баща си, Енигалди открива своя дворцов музей по време на Нововавилонската империя около 530 г. пр. н. е., разположен в държавата Ур (днешен Ирак). В него се съхраняват курираните от нея артефакти, датиращи от 2000 г. пр. н. е., за много от които се смята, че е открила сама в Южна Месопотамия. Когато повече от две хилядолетия по-късно, през 1925 г., археолозите откриват грижливо подредените й образователни експозиции, можем да си представим пълното недоумение от разкриването на древна история, която от своя страна открива още по-любопитна история.

Когато през 1925 г. съпрузите археолози Линард Уули и Катрин Уули разкопават части от дворцовия и храмовия комплекс в Ур, което води до откриването на музея на Енигалди-Нана, това е безпрецедентно откритие в откритието. През 1925 г. Уули знаят, че разкопават шумерски обект, съществувал през 500 г. пр. н. е., но музеят на Енигалди-Нана, с много по-стари артефакти, запълва големи исторически празнини за епоха, за която няма предишни сведения.

За Енигалди тези артефакти тогава са били почти толкова древни, колкото сега е нейната собствена цивилизация за нас, и благодарение на нейната инициатива за разкриване и документиране на миналото, една липсваща част от хронологията на човечеството не е изгубена завинаги.

Снимка: iStock by Getty Images

В колекцията са изложени различни предмети, бижута и статуи, подредени в много специфичен ред, за да помогнат на посетителите да проследят хронологията и историята на дадена цивилизация. Предметите дори били придружени от "музейни етикети", изработени от глина, написани на три езика, включително шумерски, и предоставяли информация за възрастта, произхода и значението на всяко откритие. Категоризацията на предметите била уникална не само за времето, но и векове след нея.

В продължение на хиляди години, след окончателното разпадане на шумерското царство, с което се слага край на музея на Енигалди-Нана, предметите, които предизвикват любопитство, възхита или общ интерес, се съхраняват предимно в частни колекции или религиозни институции. Рядко предметите от тези колекции са били показвани по образователен начин и със сигурност не са били етикетирани. Всъщност често пъти "кабинетите за куриози" или частните колекции са прилагали художествен и естетически подход към излагането на предметите. Екземпляри от флората и фауната, от различни образци, можели да бъдат дори съшити заедно, за да създадат фантастични същества.

Художествените и историческите колекции остават частни до 1683 г., когато Елиас Ашмол взема каталога на художествената колекция на Джон Трейдскант, описан като "musaeum Tradescantianum", и го пренася в нова сграда в Оксфордския университет, построена с цел съхраняване на колекцията. Когато е отворена за посетители, тя се превръща в първия модерен музей, наречен Ashmolean Museum. Етикетирането и класифицирането на всеки обект с цел осигуряване на контекст и информация за посетителите, както прави Енигалди-Нана, става обичайна практика в модерните музеи, едва когато те се популяризират в края на XIX в. и след това.

В допълнение към работата ѝ като първия музеен уредник и вероятно първата жена археолог, откритията сочат, че Енигалди-Нана е ръководила и училище за жени от елитното общество по онова време в храмовия комплекс в Ур. Много е вероятно тя да е живяла и на същото място, на което се намира музеят, в рамките на дворцовата територия. В една област, която е била и е останала в продължение на хилядолетия предимно мъжка професия, Енигалди е "ръководила шоуто".

Тя е пионер и нейният музей е значим не само с ролята си в опазването и показването на древни артефакти, които вероятно биха били унищожени с течение на времето, но и с приноса си за развитието на съвременните музейни практики. Днес много от артефактите от колекцията на Енигалди-Нана се намират в Британския музей в Лондон.

В гоблена на нашата историческа грамотност все още има безброй дупки, за които са ни необходими иглата и конецът на исторически личности като Енигалди-Нана и нейният музей, за да разкрият отговорите.