С последната си книга The Quickening финалистката за наградата "Пулицър" Елизабет Раш се отправя на епична одисея към едно от най-важните - и най-малко изследвани - места в света- ледникът Туейтс.

През 2019 г. 57 учени се отправиха на 54-дневно пътешествие до най-отдалечените кътчета на Антарктида. Тяхната мисия: Ледникът Туейтс - бързо разпадащ се леден блок с размерите на Великобритания, който се топи толкова бързо, че е известен като "ледника на Страшния съд".

Снимка: iStock by Getty Images

Понастоящем Туейтс изчезва осем пъти по-бързо, отколкото през 90-те години на миналия век, като всяка година изхвърля 80 милиарда тона лед в океана и отговаря за 4 % от годишното покачване на морското равнище на планетата. Заради колосалните си размери и тревожното си рухване тази отдалечена ледена шапка се смята не само за едно от най-страшните места на Земята, но и за едно от най-важните: замръзналата нулева точка в глобалната борба срещу изменението на климата. Ако Туейтс се разтопи напълно, това би могло да повиши морското равнище с 3 метра или повече, предизвиквайки "смразяващи" глобални последици.

Един от изследователите, които участват в това уникално пътуване, е именно Елизабет Раш, чиято ярка, поетична книга за изменението на климата, беше финалист за наградата "Пулицър". Последната книга на Раш, "The Quickening", е хроника на това историческо пътуване до ръба на разтопяването на Туейтс - ледено, далечно място, което никога досега не е било посещавано от хора.

Раш се среща с BBC Travel, за да разкаже за своята антарктическа одисея, как тя е променила възприятието ѝ за света и етиката на пътуването до някои от най-крехките екосистеми на Земята.

Ледникът Туейтс е едно наистина загадъчно място в Антарктида. Намира се в далечния край на море Амундсен. До най-близката изследователска база се пътува четири дни. "Когато се записах за участие в тази мисия, отговарящият за мен офицер  каза: "Знаеш ли, за нас е по-лесно да получим помощ от хората, работещи на космическата станция, отколкото просто да потърсим подкрепа от някого другиго, ако имаме проблеми."

Има опасения, че Туейтс навлиза в бърз период на срутване, но никой никога не е бил на неговия ръб. Какви глобални последици би имало, ако морското равнище се повиши с 3 метра или дори повече?

Скоростта, с която това се случва, е от огромно значение. Три метра за два века е наистина различно от същите три метра за 40 години. Какво правят хората по този въпрос?

Аз съм голям привърженик на "управляемото отстъпление", което се изразява в намесата на държавен орган в ниско разположените райони и по същество закупуване на застрашените от наводнения къщи като се дава възможност на хората, които живеят там да се преместят.

Снимка: iStock by Getty Images

В Ню Йорк вече е извършено известно управлявано отстъпление на остров Стейтън. Държавата се намеси и закупи и разруши над 500 къщи на Стейтън Айлънд. Осемдесет процента от тези жители успяха да се преместят на друго място. Понякога си мислим, че управляваното отстъпление е като раздробяване на общностите, а не е задължително да е така. Покачването на морското равнище не е катастрофално, ако се подготвим за него - а това е голямо "ако", казва Ръш и добавя: "...И като си представиш, че действията ни толкова далеч буквално причиняват разпадането на тази епична стена, те побиват тръпки."

Продължава дебатът за това кои места на Земята трябва и кои не трябва да посещаваме. Една от идеите е да оставим тези труднодостъпни и крехки екосистеми на мира. Кои места не трябва да посещаваме? 

Ръш е категорична: Когато прекосихме обратно Южния океан, знаех, че никога повече няма да се върна в Антарктида. Знаех, че отиването ми е еднократен акт и че има смисъл в контекста на това да се върна и да работя пет години, за да напиша книга за експедицията. Без този по-дълбок смисъл или импулс зад пътуването, нямаше да се чувствам оправдана да го направя...Мога категорично да кажа, че в контекста на случайния туризъм не мисля, че трябва да ходим в Антарктида. Не смятам, че круизните кораби трябва да бъдат там. Не мисля, че случайният туризъм на тези места, които се чувстват "недокоснати" или отдалечени, трябва да бъде нещо, което трябва да се ускорява."

Първият човек, който е видял Антарктида, е има тази привилегия преди малко повече от 200 години. Това е толкова могъщо място, че буквално е държало хората настрана през по-голямата част от човешката история. Няма друго такова място на планетата. Всяко друго място, на което отидете, има истории, възникващи от него в продължение на хиляди години. Антарктида е единственото място на планетата, където няма нищо подобно. И затова мисля, че то изисква определено уважение и осъзнаване, че е "самостоятелен агент", казва Ръш.

Възможността да се доближим до него е толкова рядка и толкова нова в историята на планетата. Така че, ако ще отидете там, искам да отидете с това съзнание за това колко необикновено е това, което правите, и колко могъщо място е Антарктида...

Когато се събудих на седмия ден, продължава разказа си Ръш, видях повече айсберги от преди, но не го регистрирах като нещо необичайно и продължих работата си. Следобед главният учен на борда разглеждаше сателитните снимки: едната беше на Туейтс, на която се виждаше солидна ледена покривка, а на следващата снимка изглеждаше така, сякаш разгневен Бог е разбил с чук ледника на 300 айсберга. Говорим за област от ледника, която е широка 24 км и дълбока 16 км. Първата снимка бе направена в деня, в който пристигнахме, а втората на седмата сутрин. Той каза:  "О, Боже мой, Туейтс е навлязъл в период на бързо срутване. Това се случва точно пред нас."... Беше взето решение незабавно да напуснем зоната на изследване.

Онова, което ме шокира, беше, че този срив се случваше буквално пред очите ми и аз не го разбрах. То беше толкова голямо, че го пропуснах, което е унизително. Ако не можете да видите как един ледник се разпада на парчета пред вас, това означава, че явлението е много по-голямо, отколкото първоначално сте си представяли, и че вашата перспектива е погрешна... Но всичко това ме накара да почувствам колко ценно и чудотворно е това, че съществуваме.

Чувствах се така, сякаш бях близо до това да кацна на друга планета, и когато видях колко трудно би било да се адаптира човек към живот на друга планета, станах наистина благодарна за нашата. Осъзнах, че това, което се случва в Антарктида, не остава в Антарктида. Антарктическото циркумполярно течение е буталото в помпата, която задвижва световната океанска циркулация. Ние започваме да променяме това течение. Докато променяме това течение, променяме глобалните океански модели по целия свят. Това усещане, че живеем в голяма, взаимосвързана мрежа от екосистеми, определено нарасна, когато видях Антарктида и прекарах толкова много време там, обобщава Ръш.

В деня на Страшния съд

Смята се, че ледниците в Западна Антарктида са уязвими към механизъм, наречен нестабилност на морските ледени скали (MICI), при който отдръпващият се лед разкрива все по-високи и по-нестабилни ледени блокове, които неизбежно се срутват в океана.

Покачване на морското равнище с метри ще наводни много от големите световни градове, като Шанхай, Ню Йорк, Маями, Токио и Мумбай.

Подобно покачване ще погълне и ниско разположени островни държави, като Кирибати (намира се в Тихия океан), Тувалу (разположена е върху няколко от атолите на Полинезия) и Малдивите.

Плаваща платформа от лед, наречена леден шелф, забавя изтичането на "Туейтс". Но току-що учените потвърдиха, че в източният леден шелф има пукнатини, които пресичат цялата повърхност на ледника и може да спомогнат за значително срутване в рамките на следващите десет години, смята Ерин Петит, глациолог от Държавния университет в Орегон.

Последният страж

Изследвания от 2020 г. също отбелязват развитието на пукнатини по ледения шелф, които доказват неговата нестабилност. Ако шелфът се срути, това ще е началото на края на ледника.

Без своя ледников шелф, "Туейтс" ще изхвърли целия си лед в океана в рамките на няколко десетилетия.

Докато бъдещето на Западна Антарктида остава неясно, едно нещо е сигурно - оттеглящият се ледник "Туейтс" ще продължава да увеличава нивото на Световния океан за много години напред, пише Science Alert.