Легендата за село Живовци и "плуващата" църква на паметта

10:57 | 18.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Легендата за село Живовци и "плуващата" църква на паметта

В началото на 70-те години църквата "Свето Възнесение" е обявена за паметник на културата от епохата на Възраждането

08:57 | 25 октомври 2023 | Автор : Галина Чолакова 1 4227 Снимка: Димитър Церовски

Преди повече от 50 години жителите на село Живовци са изселени, за да може да се построи язовир "Огоста". 350 къщи са под водата, но там са останали спомените на стотиците живовчани. Една от тях е Антоанета Димитрова, потомка на рода Търничковци: "И първите хора, които са дошли още по времето след турското робство, са видели, че тука има живот и така са решили да бъде Живоча, а след това вече да бъде село Живовци.", разказва тя пред БНР.

Единствената останала забележителност от Живовци е църквата "Свето Възнесение", построена през 1858 година. Повече от половин век божият храм потъва във водите на язовир "Огоста" и "изплува" при отдръпването им. Мястото край църквата в Живовци е любимо за риболов и почиващи на открито.

Снимка: И.Найденова

"Напук на времето отстоява и това е като един паметник, който може да ни напомня за миналото на село Живовци", казва Антоанета Димитрова.

Легендата

Малцина от старите хора днес си спомнят, че Живовци и жителите му очаквали гибелта на селото още далеч, далеч преди да се вземе решение за построяването на язовир "Огоста" и изселването му. И мнозина не го и дочакали. Но то наистина се случило. Затова разказва следното предание.

Някога, още през турското робство, в селото дошъл незнайно откъде белобрад старец. Събрали се хората около него, заприказвали го, той дълго мълчал, погладил си брадата си и рекъл: "Помнете ми думата, това село нема да го бъде. Вода ще го носи пет пъти, петата съвсем ще го затрие".

И наистина след години, през 1830 г. на 27 юли (стар стил) на празника на Св. Панталеймон паднала голяма градушка, придружена с буря и пороен дъжд, който изкоренил голяма част от посадените орехови дървета в землището на Горно Церовене, близко до границата на с. Живовци. Облакът идвал откъм Чипровския балкан, минал през Тракийската равнина и заминал за Европейска Турция.

Второто наводнение е от 1858 г. през месец май. На Спасовден е паднал голям пороен дъжд, вследствие на който река Огоста придошла толкова голяма, че дори в Горно Церовене единият й бряг е бил до местностите Под Стоянов лъг и Летони връх, а другият до Камено бръдце, които също са към границата на село Живовци. Това показва, че цялата низина е била под водата. Това наводнение е останало с имената Спасовска вода и Повогьето.

Случайно попаднах на един откъс от книгата "Срещи с кометите" от Никола Николов, Валери Голев и Венелина Рачева, издадена през 1986 г., разказва краеведът Димитър Церовски.

"За кометите от 1858 г. споменава в своите летописни "неволи" и монахът Дамаскин Хилендарец: 1858 г., септември 16, три пъти този ден земята се тресе: на 6 сахата през деня, на 10 на икиндия и на 6 през нощта. И опашати звезди явиха се две - една много голяма на север, другата малка на изток. И води големи имаше през тази година. Срещнах старец на 120 години и той не помни да е имало друг път толкова много вода. И много градове се потопиха: Плевен, Търново, Габрово, Ловеч, Враца и други градове и села безброй. Тази година много страдах, 20 деня окован стоях в Черепиш с букаи, 14 дни хляб в устата си не турих, и пак оживях"...Това е едно от потвържденията за наводнението от 1858 г.

Третото наводнение е станало на 12 май (стар стил) 1915 г. след пороен дъжд. Четвъртото се е случило на 4 срещу 5 юни (нов стил) 1942 г. Паднал обилен пороен дъжд по цялото поречие на река Огоста и сутринта реката заляла почти цялото село. Тогава хората си изкарвали животните в местността Връо. Водата отнесла Горановата воденица на село Живовци и Иваново село (или Иванова махала), намиращо се към град Фердинанд. Удавили се две жени каракачанки от същото село.

Петата вода, която старецът предрекъл, е днешният язовир. Това предание било забравено, докато не се заговорило за изселването на селото.

След новината за строежа на язовира повечето жители събарят къщите си. Намирайки се в безизходица, част от хората взимат разрушените материали със себе си, за да изградят домове другаде - предимно в Михайловград (днес Монтана) и Берковица.

Църквата в селото е строена от майстор Лило, който е изградил църквите в село Каменна Рикса и Лопушанския манастир. В църквата е имало красива каменна пластика. Около средата на XIXв. с. Живовци е имало килийно училище, открито през 1850г.

В настоящето от Живовци е останала само църквата "Св. Възнесение", но полуразрушена. Останките ѝ могат да се видят при ниско ниво на водите на Язовир Огоста. В началото на 70-те години е обявена за паметник на културата от епохата на Възраждането.