С площ от 44 хектара Ватикана официално е най-малката държава в света. Като седалище на католическата църква, е също така културна институция и голям музей, който преди пандемията е посрещал близо 7 милиона посетители годишно.
Непозната за повечето от туристите обаче е личната ботаническа градина на папата, която се поддържа повече от 700 години и обхваща повече от половината от територията на страната - и само тези, които са запознати, ще успеят да стигнат до райския оазис. Нека се отдалечим от тълпите, за да можем да ви посветим в тази божествена тайна...
Ватиканският анклав е разделен на сгради и великолепни градини - базиликата, Сикстинската капела, параклиси, галериите, дворците, дворовете и градините изпълват източната част. Градините, които заемат повече от половината от терена на хълма, се разливат на запад, спускайки се към периметъра на бастионните стени. Пищните и разкошни градини са осеяни с беседки, павилиони и скулптури, като най-любопитна и запомняща се е небесната пиаца с овална форма, проектирана от архитекта Пиро Лигорио.
В градините се намира и радиостанцията на Ватикана, от която се излъчват папските новини (независимият град-държава има и собствен вестник).
Сега Ватикана и нейните зелени пространства и парк са легендарна райска градина и великолепно място за отдих на изморените папи, но някога били безславно блато, пълно с комари, и място за екзекуции на деспотични римски императори. Повече от 20 века са необходими, за да бъде това свещено парче земя отводнено, засято, да покълнат растения, да бъдат отгледани и да разцъфнат в почти невъзможното от библейска гледна точка въплъщение на съвършената природа. През вековете този земен рай ще служи като убежище за папи и кардинали, художници и учени.
Както всички велики градини, неговият окончателен разцвет се простира във времена на безкрайно търпение и експертна работа в разсадниците, за да бъде доведено до зрялост за онзи съвършено идиличен, златен италиански летен следобед, момент на божествено съзерцание.
И древната Римска република не е възприемала това парче блатиста земя на запад от река Тибър като истинска част от своя велик град. Историческите книги разказват, че в началото на съществуването на империята германските и галските фракции на армиите са лагерували на западния бряг (наречен Агер Ватиканус), но са страдали и умирали не само от нездравословната гореща, влажна и пълна с комари среда, но уж и от лошото грозде, отглеждано в неплодородна почва, и логично следващото от това лошо вино.
С разрастването на империята и на град Рим са необходими повече земи и селището се разраства като гъба от другата страна на реката на запад. Безмилостният и тираничен император Нерон, желаейки да постави своя "паметник", опожарява Рим, за да разчисти новозастроената площ за своя по-голям план - започнат от зловещия му предшественик Калигула.
Нероновата арена се смята за мястото на разпъването на първия папа и светеца поставил основите на Римокатолическата църква - Свети Петър. Той слага и началото на превръщането на езическото римско блато в свещена католическа градина. Първата копка на базиликата "Свети Петър" е през 326 г. Не просто църква, а религиозното сърце за западния свят, този анклав се разраства: параклиси, къщи за гости, зали, конюшни и кухни, всичко, което изисква едно голямо духовно място, включително дворец за папа Симах към края на V век. Почти 10 века по-късно сравнително скромните първи сгради от старата базилика "Свети Петър" са заменени от днешната колосална, вдъхновена от класиката куполна катедрала, над която са работили най-големите ренесансови художници и архитекти като Микеланджело, Браманте и Бернини.
От момента на екзекуцията на Свети Петър земята се смята за свещена и според легендата император Константин насипва тази свещена земя със свещена пръст, взета от планината Голгота. Градината се разраства през Тъмните векове. В края на 13 в папа Николай III решава, че политическият климат се е подобрил дотолкова, че е назрял моментът за засаждане на градина за медитация и съзерцание в рамките на старите стени.
Папата е заинтригуван и от лечебните свойства на растенията и под негово ръководство е създадена първата сертифицирана ботаническа градина в историята, за да се изследват билките и техните лечебни свойства. Следващият папа - Николай IV, и неговият лекар, развиват градината, за да се превърне в първото голямо култивиране на растения за медицински цели в Европа. Градината не само доставяла отвари, но била място за лекции, демонстрации, привличала и научното внимание на новооснования тогава университет "Ла Сапиенца". Все още не е завършена райска градина, но е напът - безопасна, сигурна и духовна.
В стремежа си да създадат тази райска градина папите Павел IV и Пий IV наемат Пиро Лигорио (1512-1583), италиански архитект, художник и озеленител, за свой папски архитект. Лигорио се е отличил с грандиозните си проекти на вила и водна градина за кардинал Иполфо.
Тук градината представлява интензивен и огромен парад на всичко, свързано с водата - каскади, водопади, фонтани, кладенци, пръски, струи, вълни, потоци, езерца, бани... всичко е там, l'acqua се излива по склона на хълма от високите тераси на вилата горе. Всяко ниво, тераса и платформа са с гледка и алегоричен подтекст. Вила д'Есте е пейзаж за боговете.
Задачата на Пиро Лигорио е да превърне градините във Ватикана в райско кътче. Централно място заемат изящни, прецизно изработени беседки, разположени около овален двор. Основната творба на Лигорио във Вила д'Есте е овален фонтан с преливаща вана. Лигорио ще повтори чувствената и божествена тема на овала в сърцето на Ватиканската градина, този път като блестящ, облицован с мрамор двор с четири фантастични и сложно украсени павилиона. Първоначално наречен Casina del Boschetto (Къщичка в гората), Лигорио създава изящна група от миниатюрни изваяни дворци, чиито повърхности отвътре и отвън са богато инкрустирани с орнаментални листа, цветя и пърхащи фигури. По-късно швейцарският историк Якоб Буркхарт го описва като "най-красивото следобедно убежище, създадено от модерната архитектура".
Лигорио е един от тримата изтъкнати художници, получили почетно гражданство на Рим през XVI в. Другите са Микеланджело, Тициан и Гулиелмо Дела Порта. В ренесансова Италия и Рим се появяват множество интелектуални "академии", които започват като частни срещи и клубове, но през следващите векове се превръщат в научни институции. Една от тези академии е Notti Vaticane (или "Ватикански нощи") - интелектуално общество, което се събирало по тъмно в градините на Ватикана, за да обсъжда изкуствата, вярата, науката, духовността и всички интригуващи въпроси на вселената под защитния навес на този нов рай.
Създадена е Ватиканската градина. Подобно на Едем, градината се нуждаела както от флора, така и от фауна. Понякога там можело да се срещнат и животни - леопард през 13 век и слон през 1514 г. През 19 век е извършен последният акт за Едем, когато папа Лъв XIII въвежда менажерия от екзотични животни, включително газели и щрауси, подарени му от епископа на Картаген. За съжаление отглеждането на животни не продължава дълго, но кедровите дървета в градината са дом на яркозелени папагали.
Днес градините, които са най-слабо посещаваната туристическа атракция в Рим, са уединено царство, защитено от стени, библиотеки и църкви. Те могат да се разгледат само в рамките на посещение с екскурзовод, организирано от Ватикана, което включва и пропуск на входа за Ватиканските музеи и Сикстинската капела. Насажденията са разделени на три различни стила - неформална английска градина с дървета и криволичещи пътеки, френска част със строги алеи и италиански лабиринт от перфектно поддържани живи плетове и мъдри кипариси. Следите от ботаническите насаждения на папа Николай III от 13 век все още могат да се видят, ако знаете какво да търсите, а великолепната овална беседка на Пиро Лигори заема достойно място в сърцето на тази свещена духовна градина.