В покрайнините на североизточния френски град Реймс, криволичещи пътища се събират край великолепен замък. Но макар и впечатляващ, същинската му история се развива на почти 20 метра под земята.

В този подземен свят са издълбани повече от 200 км изби с милиони бутилки шампанско без етикети, наредени на бели стени с надписи от туристите "Аз бях тук". Някои от тези бутилки са обърнати с гърлото надолу, други са подредени в малки ниши, "охранявани" с порти от ковано желязо. Тук е написана историята на световния пазар на шампанско. А в тези тунели и изби са властвали вдовици.

Някои от най-големите иновации в производството на шампанското се дължат на изобретателността на няколко жени. През 19 век Наполеоновият кодекс ограничава жените да притежават предприятия във Франция без разрешението на съпруга или бащата.

Снимка: iStock by Getty Images

Вдовиците обаче са били освободени от това правило, което е създало вратичка за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинже - наред с други - да превърнат лозята в империи и в крайна сметка да трансформират индустрията на шампанското, променяйки трайно начина на производство и продажба.

През 1798 г. Барб-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който ръководи малкия текстилен и винарски бизнес на семейството си, първоначално наречен Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Той се превръща във финансова катастрофа. Когато Клико умира през 1805 г., оставяйки Никол вдовица на 27-годишна възраст, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.

Барб-Никол Понсарден

"Това е много необичайно решение за жена от нейната класа", казва Тилар Мазео, историк на културата и автор на книгата "Вдовицата Клико" пред BBC.. "За нея би било изключително необичайно да има бизнес, защото не е имало нужда... Тя е можела да прекара живота си просто като светска дама."

Отчаяно нуждаеща се от пари за бизнеса, тя иска от свекъра си днешната равностойност на около 835 000 евро.

 "Удивително е, че той се съгласява", обяснява Мазео, "което според мен винаги трябва да говори нещо много важно за това коя е тя и на какво е била  способна като жена без бизнес опит."

От самото начало Барб-Никол използва положението си на вдовица като маркетингов инструмент, което дава положителни резултати. Къщата за шампанско става Veuve Clicquot-Ponsardin - френската дума veuve означава "вдовица". Veuve внушава определен вид респект към напитката... някои от тези напитки се свързват с разврата и дивите партита в старите кралски дворове", обяснява Коллин М. Гай, автор на книгата "Когато шампанското стана френско", председател на отдела по изкуства и хуманитарни науки в университета Duke Kunshan в Джансу, Китай.

Маркирането на "veuve" върху бутилката има голямо значение и скоро други производители на шампанско - като Veuve Binet и Veuve Loche - последват примера им.

Въпреки че Барб-Никол завършва четиригодишен стаж при местен винопроизводител, за да научи по-добре как да развие бизнеса, в началото на 19 век той отново е на ръба на фалита. Тя осигурява още 835 000 евро от свекъра си, за да го спаси. Това обаче нямало да е лесно да се направи по време на Наполеоновите войни в  Европа, тъй като затварянето на границите затруднявало придвижването на продуктите.

През 1814 г. Барб-Никол вече знае, че възможностите ѝ се изчерпват. Изправена пред фалит, тя се насочва към нов пазар - Русия. Докато руската граница все още е затворена към края на Наполеоновите войни, тя решава да премине през блокадата.

Снимка: iStock by Getty Images

"Предприема огромна авантюра, но знае, че ако успее да вкара продукта си в Русия преди Jean-Remy Moët, който е неин съперник, ще успее да завладее известен пазарен дял", казва Мазео. "В противен случай, след като границата е законно отворена, шампанското на Moët щеше да продължи да бъде доминиращ играч на този много важен руски експортен пазар."

И така, Барб-Никол пренася контрабандно хиляди бутилки през границата. Рисковете са големи, тъй като горещината може да съсипе шампанското. А ако бъдат заловени, бутилките ще бъдат конфискувани, което е щяло да доведе вдовицата до разорение. За щастие шампанското пристига в перфектно състояние и превзема пазара.

За 90 дни тя се превръща от неизвестен играч в Русия във "Вдовицата".

С нарастването на търсенето се появява и необходимостта от бързо увеличаване на производството. Процесът на отстраняване на мъртвите клетки на дрождите от дъното на бутилките - необходима стъпка в производството на шампанско след процеса на отлежаване и ферментация - е досаден и вреден за качеството. Но Барб-Никол има по-добра идея.

"Казва на своите винопроизводители: "Вземете кухненската ми маса в избата - искам да направите няколко дупки в нея и просто да обърнем тези бутилки. Не мислите ли, че това ще е по-добър начин за извеждане на дрождите? Дрождите ще се утаят в гърлото на бутилката, ще можем да ги извадим, така ще е по-бързо, нали?", разказва легендарната история Мазео. Макар да се противят на тази революционна идея, работниците я прилагат.

Тази техника става известна като "riddling" и днес все още е важна част от процеса на производство на шампанско.

Втората вдовица, която прави революция в производството, е Луиз Помери. Родена през 1819 г., Помери се появява на сцената на шампанското към края на живота на Клико. Когато е малка, майка ѝ я изпраща да учи в Англия - необичаен ход, който по-късно се оказва в нейна полза.

"Тя не е била просто научена да бродира", казва принц Ален дьо Полиняк, правнук на Луиз Поммери. "Нейната майка ѝ дава образование, което е било необичайно за буржоазно момиче от онова време."

След обучението си тя се омъжва за Александър Помери, който през 1856 г. си партнира с Нарсис Гено, за да развие съществуващата къща за шампанско и да създаде Pommery et Greno. През 1858 г. Александър умира. Следващата стъпка на Луиз Помери е ясна. Осем дни след смъртта му тя поема управлението.

"Съдбата нахлу, а мадам Помери беше готова - казва дьо Полиняк. "С 15-годишен син и бебе на ръце, тя избира вместо да се върне в дома на майка си, да поеме къщата на шампанското." Докато Клико завладява Русия, Помери е решена да превземе английския пазар.

По онова време шампанското е било изключително сладко - някои бутилки са съдържали до 300 грама остатъчна захар в сравнение с обичайните днес около 12 грама - и се е сервирало с лед. Поради това англичаните не го предпочитали. Но Помери смята, че може да създаде шампанско, което да ги привлече. Нейното шампанско се появява на пазара през 1874 г. То е перфектно балансирано, деликатно, но уверено. Англичаните очакват точно това.

Туризмът в областта на шампанското възниква под прикритието на вдовиците. Докато повечето производители на шампанско строят замъци след постигане на успех в бизнеса, Помери прави обратното - построява имение като средство за привличане на успеха. След смъртта на Луиз Помери в средата на 20 век на сцената се появява Лили Болинже.

Лили Болинже

Снимка: Getty Images

Тя поема къщата за шампанско Bollinger през 1941 г., когато съпругът ѝ и собственик на марката умира. По онова време правата на жените за притежаване на бизнес все още са ограничени (едва през 1965 г. дамите получават пълни права за наемане на работа, банкиране и управление на активи ), въпреки че вдовиците все още могат да заобикалят правилата.

"Тя реши да поеме управлението, а можеше да продаде бизнеса", обяснява нейният праплеменник Етиен Бизо.

Болинже пренася своето шампанско в САЩ. В продължение на три месеца тя обикаля цялата страна, като сама пренася вината си. Според официалната история на Болинже тя придобива такава популярност, че през 1961 г. американски вестник я нарича "първата дама на Франция".

Няколко години по-късно Болинже пуска на пазара шампанско от реколтата R.D. - техника, която тя въвежда чрез отлежаване на бутилката с утайките и мъртвите дрожди за продължителен период от време и след това ръчно отстраняване на утайката от бутилката.

"Необичайното и за трите вдовици е, че те не се омъжват повторно", обяснява Гай. "Смятам, че не са го направили, защото щеше да им се наложи да предадат част от бизнеса на съпрузите си... Щяха да загубят правния си статут, така че в известен смисъл това е начин да запазят независимостта си."

Свободата и креативността на трите вдовици проправят пътя на поколения жени след тях, а техните иновации са увековечени в стъклени бутилки. "Тези дами наистина промениха всичко - те са пионери, силно ангажирани в ключовите моменти на производството на шампанско, и това значение все още е представено", казва Мелани Тарлант, винопроизводител от дванадесето поколение и член на La Transmission, Femmes en Champagne, асоциация на производителите на шампанско, ръководена от жени. Тя прави шампанско non-dosé (с ниско съдържание на захар), като отбелязва, че Помери е пионер в тази техника, която се използва и до днес.

Снимка: iStock by Getty Images