Този постепенен процес може да доведе до проблеми за града, около който морското равнище се покачва повече от два пъти по-бързо от световното - и се очаква да се покачи с между 20 и 76 сантиметра до 2050 г., пише CNN.
Нещо повече, учените очакват по-чести и екстремни валежи, бури и урагани, в резултат на климатичната криза. "Все още сме далеч от това океанът просто да ни залее, казва водещият автор на изследването Том Парсънс, геофизик в Геоложката служба на САЩ, но съществува реален риск, като се вземат предвид последствията от ураганите, застигали града през годините.
Документът, публикуван в списание Earth's Future, има за цел да покаже как високите сгради в крайбрежни, крайречни или езерни райони могат да допринесат за бъдещия риск от наводнения и че трябва да се вземат мерки за намаляване на потенциално опасните въздействия.
Рискът за потъващия град - и една мистерия
Изследователите изчисляват масата на 1 084 954 сгради, съществуващи в петте района на Ню Йорк по онова време, и стигат до заключението, че те са тежали около 1,68 трилиона фунта (762 милиарда килограма), което се равнява на около 1,9 милиона напълно заредени самолета Boeing 747-400.
След това изследователският екип използва симулации, за да изчисли въздействието на това тегло върху земята, като го сравнява със сателитни данни, показващи действителната геология на повърхността. Този анализ разкрива скоростта, с която градът потъва: "Средната стойност е около 1 до 2 милиметра годишно, като в някои райони с по-голямо свличане на земни маси тя достига до около 4,5 милиметра годишно", казва Парсънс.
Проучване от септември 2022 г. установява, че в 44 от 48-те най-населени крайбрежни града има райони, които потъват по-бързо, отколкото се покачва морското равнище. Новият подход на последното проучване е да се вземе предвид конкретно теглото на сградите в Ню Йорк и как те допринасят за слягането на земята под тях.
Не всички потъвания обаче се дължат на сградите. "Можем да видим някои съответствия, когато има строителство върху много меки почви и изкуствени запълвания", казва Парсънс. "На други места наблюдаваме потъване, което е трудно да се обясни. И има много различни причини за това, като например т.нар. постледниковата релаксация, която се е случила след последния ледников период, или изпомпването на подпочвени води."
Според проучването някои райони в долната част на Манхатън, Бруклин и Куинс са сред тези, които потъват с по-бързи от средните темпове. "Изглежда, че някои от тези процеси са свързани със строителни проекти", казва Парсънс. "Но също така наблюдаваме пропадане в северната част на Статън Айлънд, за което не мога да намеря обяснение, а съм разглеждал най-различни възможности - така че това все още остава загадка."
Намаляване на риска около потъващите градове
Изследването показва, че свличането на земни маси може да представлява дори по-ранна заплаха от наводненията и покачването на морското равнище, и то не само в Ню Йорк. "Това е глобален проблем. Моите съавтори от Университета на Роуд Айлънд разгледаха 99 града по света, не само крайбрежни, и огромната част от тях имат проблеми със свличането на земни маси", казва Парсънс, като цитира случая с Джакарта, която потъва толкова бързо, че индонезийското правителство планира да построи нова столица на друго място.
Знаем, че нивото на световния океан се покачва и бреговете се променят, и че това е от решаващо значение за разбирането на въздействието на човешките дейности, като например емисиите на парникови газове, върху нашия затоплящ се свят", казва геофизикът Софи Коулсън, окторант в Националната лаборатория в Лос Аламос, която не е участвала в проучването. "Това изследване разглежда един важен човешки фактор, който едва наскоро попадна във фокуса на вниманието - влиянието на натоварването на градските сгради върху свличането на земни маси в крайбрежните райони."
Авторите, допълва тя, използват умела комбинация от компютърно моделиране, сателитни измервания и GPS данни, за да оценят краткосрочните и дългосрочните темпове на потъване на различни части на града и да определят най-застрашените райони. "Ню Йорк е сред най-гъсто населените крайбрежни райони в света, като голяма част от критичната му инфраструктура е изградена в ниско разположени зони", казва тя. "Разбирането на това как и защо се променя ландшафтът и идентифицирането на най-уязвимите от наводнения райони е от съществено значение за извършването на правилна подготовка за смекчаване на влиянието при покачването на морското равнище."