Мнозина са убедени, че "Островът на съкровищата" е просто една прекрасна приключенска история, родена от въображението на Робърт Луис Стивънсън. Оказва се, че написаното в един от най-четените романи в света, се опира на реални факти.
Създавайки легендарната си книга, Стивънсън изследва стотици архивни документи от времето на прословутите карибски флибустиери и използва като източници записките и корабните дневници на легендарните мореплаватели и пирати на служба на английската корона Хенри Морган и Франсис Дрейк. За първи път поразителното сходство между литературния остров на съкровищата, описан от Стивънсън, и истинския остров Пинос е забелязано от изследователите през 40-те години на 20 век. От 1978 г. той носи името Хувентуд (Островът на младостта) и се намира на около 70 км южно от Куба.
Съвпаденията в географията и природата на Пинос с описаните в "Островът на съкровищата" са наистина забележителни. Заливите, планините, плажовете, като че ли са съвсем точно пресъздадени от Стивънсън. Мястото, където корабът "Еспаньола" от романа хвърля котва, е точно като залива Сигуанеа.
В заливите на острова наистина са се промъквали истински карибски пирати с кораби, чиито трюмове били препълнени с плячка. Днес посетителите идват от пристанището Батабано, на 56 км южно от Хавана, след тричасово пътуване с ферибот, за да се гмуркат или да разгледат затвора Presidio Modelo (днес странен музей), където през 1953 г. е бил затворен покойният комунистически лидер на Куба Фидел Кастро за нападението на казармите Монкада - събитие, предизвикало Кубинската революция.
За да се озовете на острова трябва да резервирате място за ферибота, както и да направите резервация в единствения хотел, поне месец предварително.
Няколкото забележителности, но пък невероятните плажове, уникалната култура и история на острова, както и защитените природни убежища, предлагат много по-различно кубинско преживяване от рушащите се колониални фасади и шумните барове в Хавана.
Когато Христофор Колумб прекосява Атлантическия океан за втори път през 1493 г., той хвърля котва близо до острова, който по-късно се оказва идеалното убежище за пиратите. От 50-те години на 19 век Франсис Дрейк, Хенри Морган и други пирати плячкосват флота на испанската корона, като корабите, натъпкани със скъпоценни камъни, сребро и подправки, преминават покрай острова на път от Южна Америка за Хавана. Именно тези пиратски истории стават "кръстници" на "Островът на съкровищата".
В края на 70-те години Фидел Кастро открива на острова университети за чуждестранни студенти и през 1978 г. островът е преименуван от Isla de Pinos (Остров на боровете) на Isla de la Juventud (Остров на младостта). Университетите са закрити в края на 90-те години на 20 век, но тяхното наследство остава в името на острова.
По времето, когато екипажът от каравелата на Колумб търсел дървен материал и вода на острова, хората му не зърнали друга човешка душа. Но корабните дневници разкриват, че морето било "покрито" с толкова много костенурки с "огромни размери", а в небето се реели толкова птици и пеперуди, че дори можели да закрият слънцето.
Колумб би разпознал голяма част от острова и днес - девствен пейзаж, изпъстрен с блата, мангрови гори, плажове и пещери, изрисувани с праисторически рисунки, които са защитени в район с площ 1455 кв. км, наречен Южна част на Острова на младостта.
В рамките на защитената морска зона убежище в морето търсят и други уязвими същества като антилски ламантини, корали и морски костенурки.
За да влязат в защитената зона, пътниците трябва първо да получат разрешение от агенцията Ecotur и да преминат през контролно-пропускателен пункт на северната граница, за да могат служителите да контролират трафика на диви животни, хора, а и наркотици.
Три пъти седмично автобус се движи на юг от столицата на острова Нуева Херона през гъста гора. В заплетената й прегръдка се намира Сиенага де Ланиер (блатото Ланиер), убежище на застрашените от изчезване кубински крокодили. Те са почти унищожени през 20 век от пожари, суша и лов. През 1977 г. са открити няколко екземпляра, а през 1987 г. стартира програма за реинтродукция.
Битка за територия и живот се води и за застрашените зелени морски костенурки. На плажовете можете да откриете дълги пръти, които маркират с "Х" съкровище - но не пиратско, а природно. Празни бутилки от вода, поставени върху коловете, са натъпкани с бележки, посочващи местата за гнездене на костенурките, датите на снасяне на яйцата и очакваните дати на излюпване. Около 250 гнезда на застрашените зелени костенурки са под охрана тази година.
Плажът Гуанал е един от най-важните райони за гнездене на костенурките в Куба. Изменението на климата обаче застрашава тяхното бъдеще. Полът на костенурките е свързан с температурата на гнездото по време на инкубацията, а повишаването на температурите води до раждането на по-малко мъжки екземпляри. Повече от 90 % от костенурките, родени в Куба, са женски. Ако всички мъжки бъдат унищожени, това ще е краят на местните популации, а след това и краят на вида.
На запад от страната на костенурките и на 86 км югозападно от Нуева Херона се намира село Кокодрило - най-отдалеченото населено място в Куба. Основано като Джаксънвил след заселването на англоговорящи жители на Каймановите острови в началото на 20 век, сега 122 семейства живеят в едноетажни дървени къщи с изглед към морето, а електричество имат едва от 2001 г.
Тук природозащитникът Рейналдо Борего Ернандес, известен като "Нене", ръководи заедно със съпругата си Еми проект за туризъм и опазване на околната среда - Consytur. Мисията на Нене е да опазва и защитава кораловия риф, дивите животни и природата на родното му село.
Отсядайки в пансиона на Нене, Villa Arrecife (един от само трите пансиона в Кокодрило), посетителите помагат за финансирането на природозащитни дейности, като опазване на коралите, събиране на отпадъци от плажовете и морското дъно, улов на лъвска риба. Тя се оказва изключително опасна, тъй като се конкурира с местните видове за храна, а уловът й помага за регулиране на популацията.
Почистването на морското дъно, макар и трудоемко, е едно от приключенията, с които туристите помагат на местните, а така и на дивата природа. Според Нене прекомерният риболов е лишил рифа от голяма част от някогашния му живот, което позволява на водораслите да процъфтяват и да задушават коралите. С възстановяването и защитата на рифа се увеличава и разнообразието и броя на рибите.
За разлика от други острови, Островът на младостта е сравнително слабо застроен. Някои местни жители твърдят, че той е изоставен. Но на този захвърлен остров застрашени от изчезване същества са потърсили убежище много преди някой да ги потърси. Природните бедствия, инвазивните видове, прекомерният риболов и изменението на климата застрашават деликатния му екологичен отпечатък. Но с помощта на екологично настроени посетители кубинските учени и природозащитници поставят еталон, за да гарантират, че природата ще се възстанови и ще процъфтява в този отдалечен, уединен пейзаж, за да се превърне отново в Острова на съкровищата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}