На 11 декември отбелязахме Световния ден на планините. Това е времето, в което да се възхищаваме на величието им, постиженията ни и забавните моменти, които ни предоставят. Планината не ни изморява, а малките пречки - камъчето в обувката, както казва Робърт У. Сървис. Когато се готвим за изкачване, тръгваме с леко сърце, съветва Дан Мей, защото планините изискват от нас спокойствие и отворен ум.
Животът става по-приятен, когато добавим към него планински въздух, огън и тишина, казва Брук Хемптън. Уилиям Блейк допълва, че великите неща се случват, когато хората срещнат планините, а не докато се бутат по улиците. За Ед Вистурс стигането до върха е по желание, но слизането - задължително.
Едмънд Хилари ни напомня, че не покоряваме планината, а самите себе си, а Ръсти Бейли уточнява - в планината има само две оценки: можеш или не можеш. Фридрих Ницше вижда, че онзи, който изкачва най-високите върхове, се надсмива над всички трагедии. Т.С. Елиът добавя, че само тези, които рискуват да отидат твърде далеч, разбират колко далеч могат да стигнат.
Бари Финли отбелязва, че всеки връх е близо, ако продължаваш да се изкачваш. Планините ни учат, че не всичко може да се рационализира, казва Александър Лвов. Марк Обмасик ги харесва, защото му помагат да разбере какво е важно. Вернер Херцог добавя, че всеки човек трябва поне веднъж да "избута лодка през планина". Джон Муир съветва: стой близо до природата, изчезвай за малко, изкачи планина или прекарай седмица в гората, за да почистиш духа си.