Пазителите на реката, родила цивилизацията

19:02 | 06.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Пазителите на реката, родила цивилизацията

Тази някога могъща река е мястото, където хората за първи път развиват земеделието, писмеността и откриват колелото. Но сега „кръвта“ на древния свят е застрашена

15:45 | 1 август 2023 | Автор : Галина Чолакова 1 5940 Снимка: iStock by Getty Images

Древните асирийци вярвали, че река Тигър е място, където се срещат физическият и духовният свят. Преди три хиляди години армиите им пътували нагоре по течението на реката, за да принасят жертви. В устието все още стои релеф на Тиглат-Паласар, цар на Асирия от 1114-1076 г. пр. н. е. Времето е изгладило ръбовете му, но той остава изправен и царствен, наблюдаващ към цялата си империя.

Изворът на Тигър се намира в днешна Турция, където тече на югоизток от планината Тавър. Той се влива в североизточната част на Сирия и по пътя си към Багдад преминава през градовете Мосул, Тикрит и Самара. В южната част на Ирак обширните Месопотамски блата поглъщат Тигър в близост до сливането му с Ефрат, и двете реки се вливат заедно в Персийския залив.

Снимка: iStock by Getty Images

Преди около 8000 години нашите предци ловци и събирачи се заселват в голямата равнина между тези две реки и развиват земеделие и животновъдство, за да превърнат този район в "люлка на цивилизацията". От тези ранни градове-държави - като Ериду, Ур и Урук - идват изобретяването на колелото и писменото слово. Следват кодифицирани правни системи, плавателни съдове, варенето на бира и дори любовните песни.

Заради десетилетията на конфликти, които измъчват съвременен Ирак, фактът, че Тигър е пазил и оформял нашето общо човешко наследство, лесно се забравя.

В продължение на 10 седмици през 2021 г. екип на BBC изминава около 2000 км с лодка и по суша от извора на Тигър до мястото, където реката се влива в Персийския залив - пътуване, което според някои вероятно не е било предприемано от османската епоха.

Целта е да се очертае историческото значение на реката и да бъде разказана нейната история чрез гласовете на хората, които живеят по бреговете ѝ, като същевременно се проучат заплахите за нейното бъдеще. Комбинацията от геополитическа нестабилност, лошо управление на водите и климатични промени накара някои учени да заявят, че тази някога могъща река умира. Екипът на BBC се надява, че пътуването му ще бъде напомняне за това, което се е появило от тази земя, и за онова, което човечеството ще загуби, ако реката, която е родила цивилизацията, пресъхне.

На осемдесет километра от извора на Тигър в Егил, Турция, крепостните стени на асирийски замък са променяни от гърци, арменци, византийци, римляни и османци, които по-късно са се заселили по бреговете на реката.

Снимка: iStock by Getty Images

По-надолу по течението на реката, в Диарбекир, където все още стои друга крепост, съществувала в някакво въплъщение още от бронзовата епоха, се наблюдава подобно наслояване. Днес градът е фактическа столица на многобройното кюрдско население на Турция.

На югоизток от Диарбекир Тигър прорязва дълбок каньон в района на Тур Абдин в планината Тавър. В продължение на векове това е сърцето на древната Сирийска православна църква, чиито корени датират от зората на християнството. Тук се намира манастирът от IV в. Мор Евгин, който се крепи на скалата, сякаш окачен само на вярата.

Вътре, мазилката нанесена от едни от първите християни в света, все още е полепнала по стените, а паяжини от сирийска писменост пълзят по стените в мистична мрежа от молитви.

Манастирът е още едно напомняне за това как плодородният вододел на Тигър е позволил на юдаизма, християнството и исляма да процъфтяват (твърди се, че Авраам, духовният модел на всяка вяра, произхожда оттук) и как по-късно тези народи са пренесли своите стоки, идеи и вярвания в далечните краища на света.

"В Турция плаването по реката е трудно поради поредица от изключително спорни проекти за изграждане на язовири. В Сирия Тигър е международна граница. Едва в Мосул, град, разсечен на две от реката, най-накрая успяхме да пътуваме по-свободно," разказва Леон Маккарън от BBC.

Когато ИДИЛ окупира Мосул в периода 2014-2017 г., забранява на жителите да използват Тигър и Старият град на Мосул, разположен на западния бряг на реката се превръща в последното убежище на групировката.

По време на сраженията всички мостове в Мосул над реката са разрушени, а някои джихадисти според сведенията са скочили в Тигър в опит да избягат по време на последната битка. Исторически погледнато, реката може да е била свързваща сила, но тя се превърна и в точка на конфликт.

Арабското име на Мосул - Ал-Мавсийл - означава "свързваща точка", вероятно защото е бил кръстопът на търговията и основен център по поречието на Тигър между Диарбекир и Басра. Основан през VII в. пр. н. е., той е един от най-старите градове в света, а по време на своя разцвет през XII век не само е имал голяма власт и влияние в региона, но е станал етнически и религиозно разнообразен. Това сливане на култури е създало богато пространство и макар че голяма част от Стария град е разрушена от ИДИЛ, духът на града продължава да витае.

"Хората смятат, че не ни е останало нищо", казва Салман Хайрала, съосновател на Асоциацията на защитниците на река Тигър и спътник на екипа на BBC по време на пътуването. "Но по поречието на Тигър има толкова много ценни за културата ни обеткти, които са оцелели. И нещо повече - ние, иракчаните, винаги се възстановяваме. Никога няма да приемем разрушението."

В Мосул срутената Голяма джамия Ал-Нури от 12-и век се възстановява с огромна финансова помощ от ЮНЕСКО и ОАЕ. Също толкова поразително е и културното възраждане, ръководено от общността. Срещу Ал-Нури се намира Байтна, което означава "нашият дом", където млади художници от Мослави са създали многофункционален музей, кафене и място за провеждане на събития, като са ремонтирали стар османски дом. "Не искаме хората да забравят какво се е случило тук", казва Сара Салем ал-Даббах, една от основателките на пространството. "Но искаме да създадем възможности за заетост и място, където да подкрепяме хората с умения."

Река Тигър отвежда екипа до Ашур, първата столица на Асирийската империя, където над реката се извисява зикурат на 4000 години. В пустинята отвъд се намира Нимруд, по-късна асирийска столица, и 2000-годишният град на керваните Хатра. И трите са претърпели поражения от ИДИЛ, но героични екипи от местни археолози правят всичко възможно, за да опазят обектите, дори и с оскъдните налични ресурси.

В регион, който често попада в международните новини заради войната и враждебността си, едно от най-трайните впечатления от пътешествениците е това за неподправеното гостоприемство. Дори по време на Рамазана домакините приготвят чай, като самите те постят.

Удивително е как насилието не може да сломи готовността на жителите да помагат на непознати и чувството им за щедрост. Подобно на нишките на оплетената река, Тигър е вплетен във всички тези истории; като граница между живота и смъртта, но и като средство за велики актове на доброта.

Мандейците - най-малката и може би най-старата етнорелигиозна група в Ирак, вярва, че Тигър е свещен източник на живот. За разлика от еднократното кръщение в християнството, мандейците се кръщават редовно.

Реката, на която разчитат мандейците и много други общности, е в опасност. Но от активисти като Хайрала, през археолозите от Ашур, до художниците от Мослави, които възстановяват културата си, пазителите на Тигър не са склонни да се предадат и са решени да възстановят реката.

Хайрала казва просто, но категорично: "Иракчаните винаги трябва да имат надежда. Каквото и да правят поколенията преди нас, ние можем да го променим."

ИЗБРАНО