Град Елена стана домакин на хиляди гости от цялата страна през изминалия уикенд, които не останаха разочаровани от топлото гостоприемство и вкусните гозби на балканджиите.
Феерия от апетитни мезета, възстановка на еленския касаплък, прилежно наредени бутове на фона на есенния пейзаж, кулинарни изложби и дегустации на местни и гостуващи производители, събраха близо 40 000 души. Но все пак честването е повече от едно грандиозно угощение - то е начин да се съхранят и почетат обичаите и занаятите на еленчани.
Еленският бут се приготвя единствено в Еленския Балкан при специфичните климатични особености. Тайната се крие в характерните въздушни течения, продължителни снежни зими, и разбира се, в майсторството на местните месари, които пазят строго традицията по изработката на деликатеса от далечни времена.
Еленчани разказват за случаи, при които посетители от страната са закупили свинските бутове, които да съхнат по други краища на България, но се оказва, че условията в балканското градче са единствено подходящи за деликатеса. Любимото на всички домашно филе "Елена" можете да откриете във всяка еленска къща. Прочутият си специалитет кореняците наричат рибица. Съветваме ви да я консумирате нарязана на тънко, по мераклийски и с чаша червено вино.
По време на тридневната веселба градът наистина оживява. Главната улица "Иларион Макариополски" от автогарата през долния и горния площад до Бакаловата къща, става пешеходна. Очаквано, на най-голям интерес се радваха месните изделия, като в центъра на събитието беше свинското.
Дървени къщички и каравани предлагаха разнообразни месни специалитети, а по щандовете изкушаваха и други типично еленски продукти като лечебния мед, билките, гъбите, виното. Тематичният свинският мотив присъстваше почти във всичко - дори и в сладкарските изделия. В този дух сладкарката Петя Антонова имаше най-пъстрият щанд с меденки, бонбони и сладки във формата на прасенца.
Възрожденският дух на Елена също присъстваше. За удоволствието на ценителите на изкуството и историята, галериите и музеите бяха отворили врати за посетители.
А освен хранителни продукти, занаятчии изложиха своите керамични, глинени и дървени изделия, вълнени одежди, картини, бижута, козметика...Щандовете на търговците на свинско предлагаха цели бутове, пържоли, филе "Елена", суджуци, които образуваха завидни опашки от хора. За щастие, организаторите бяха приготвили достатъчно дървени маси и пейки на открито. Местните споделят, че в сравнение с 2018-та и 2019-та година сега гостите са били значително по-малко, но това по нищо не личеше от прииждащите тълпи и трафик от коли. В тази връзка предизвикателството и тази година беше паркирането на автомобилите, които бяха оставени по самите улици на града.
Кулминацията на събитието бе съботната програма, която местния отец откри с молебен за здраве. Водещият на тържественото откриване в събота сподели любопитни факти за еленския бут и посъветва гостите да закупят бут годинак (поне на една година), който да е отлежал подобно на виното. Последваха музикални изпълнения на Володя Стоянов и оркестър "Карандила".
Шествието насочи гостите към касапския кът, където сръчни майстори-касапи от няколко поколения, направиха възстановка на обрязването и осоляването на еленския бут и рибица, както и обработката на останалото месо. Освен това научихме и за варенето на кървавицата като част от кулинарната демонстрация и изложба "Гостоприемство по балканджийски". Там представители на селските читалища също взеха участие, като гощаваха с бабини вкусотии с благотворителна цел - погача, баница, пълнени чушки, сладки салами.
Слънчевият следобед предложи за всекиго по нещо. За децата имаше детско представление с почерпка, за възрастните - кулинарни, артистични, спортни и интелектуални състезания, които продължиха и през неделния ден. Сред почетните гости, които допринесоха за доброто настроение, бяха шеф Долапчиев, Мария и Магдалена Филатови и сръбската звезда Бобан Здравкович. Музикантът изпълни вечерен концерт, след който пищна и смайваща заря закри организираната програма за вечерта. Светлинното шоу развълнува зрителите с отлично подбраните цветове на националното знаме и музикалния аранжимент на песента "Притури се планината". Спокойно можем да кажем, че организацията на празника беше похвална, а мащабът - впечатляващ.
Из тайните на еленския касаплък
Обичаят по коленето на прасето и обработката на месото се практикува по домовете на много от еленските балканджии и днес. Както навремето правили техните деди, сега кореняците също канят майстори-касапи в уречения ден за касаплък. Според традицията това се случва малко преди Коледа, тъй като навремето гурбетчиите се завръщали в родния град по Димитровден. От по-възрастните кореняци научихме, че всяка част от прасето се нарязва и яде по различно време. Така кървавицата се приготвя на Бъдни вечер, за да е готова за Коледа, главата - на Васильовден, долната челюст - на Йордановден, а стомахът по Бабинден. Първата плешка се нарязва по копането на царевицата през май и финално бутът се нарязва по жътва през юли и август. За да се запазят, отделните свински части се складирали в каца наречена постав, където месото престоява осолено. Любопитен обичай е колачът да не спи в същата стая при жена си в нощта преди клането, за да бъде "чист" на утрешния ден и касаплъкът да мине безпроблемно.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}