Албърт Лин е инженер, чиято страст към приключенията го отвежда до някои от най-отдалечените и загадъчни кътчета на планетата, за да разкрие тайните на изгубените градове и хората, които са ги създали. За откритията си той използва специална технология, чрез която преминава през пластовете на времето и вдъхва живот на древните мистерии.
Поредицата "Разкриване на изгубените градове с Албърт Лин" тръгва в ефира на "National Geographic" на 10 декември и ще се излъчва всяка неделя от 22:00 часа.
В специално интервю за Trip, Албърт Лин разказва за пътя от инженерството до големите открития и за моментите, в които е изпитвал страх по време на екстремните си пътувания.
Как един инженер и учен като вас се превръща в откривател и любител на приключенията?
Мисля, че съм си роден такъв, защото като дете винаги се забърквах в различни неприятности. (смее се) Но, ако говорим сериозно, историята е, че докато учех за докторската си степен по инженерство, четох много статии и в една от тях научих за хора, които са намерили древни ръкописи в една система от пещери в Непал. И тогава си казах: "Какво, продължават да се правят нови открития? Възможно ли е?"
След това се запознах с мъж, който имаше уреди за биоизображения, които се използват в медицината, за да изследва пространството между две стени във Флоренция, където се смяташе, че се намира едно от великите произведения на Леонардо Да Винчи. И тогава видях, че явно можеш да комбинираш уреди, които са създадени за други цели, но да се опиташ да направиш и такива открития.
Въпреки че по това време учех за инженер и обичах професията си, все пак исках да знам повече за човечеството. Затова използвах всяка възможност, за да пътувам по света, с раница на гърба и самолетен билет в ръка, за да науча историята на предците си. Няколко лета живях високо в планините на Монголия и от местните номади научих историята на Чингис хан, който е бил техен герой и духовен водач.
Така, когато завърших докторантурата, реших да се обзаложа сам със себе си и да направя нещо наистина щуро. Продадох всичко, което имах, заживях в колата си и си дадох една година време, през която да събера пари, с които да организирам експедиция, на която да използвам сателит, дронове и проникващ в земята радар, и да се опитам да открия гробницата на Чингис хан в Монголия. Звучи лудо, нали? Майка ми беше много притеснена, казваше ми: "Защо не се хванеш на работа?" Но през следващите шест месеца, в които спях на различни дивани и се къпех в спортните зали, получих първата си възможност да се свържа с National Geographic, получих първите си 1000 долара и прекарах три години в Монголия. Направихме няколко важни открития в Монголия, но по молба на правителството, те са под ембарго. След което започнахме да използваме технологиите в различни части на света.
Защо решихте да търсите "изгубени градове", места, на които никой не е бил от хиляди години и на които вие може би сте първият човек, който стъпва там?
Поради две причини. От една страна, вече разполагаме с технологии, чрез които виждаме по съвсем нов начин как нещата са се случвали в продължение на хиляди години и е възможно да правим тези грандиозни разкрития. Работим с археолози, за да знаем къде да ходим и да насочваме тези технологии, които да ни разкриват напълно нови неща.
Другото е, че всеки един от тези градове е като една отделна глава от нашата книга, книгата на човечеството. Но, някои глави са били изгубени, изчезнали са, затова, когато ние съберем цялата книга и видим една страница, знаем, че много други страници ще дойдат след това. Но, ако не знаем какво се съдържа на страниците преди това, няма как да знаем защо и как тази страница съществува. Затова гледам на нещата така - ако мога да открия повече неща за това какво е станало преди, можем по-ясно да си представим всички следващи глави и те ще имат повече смисъл.
Всеки път, в който взема някакво парче керамика, мога да усетя и да видя пръстовия отпечатък на античния човек, който я е правил. Това ме кара да се чувствам свързан с всички тези времеви периоди и чувството е наистина невероятно. И дава много повече смисъл на днешното време.
Мислите ли, че технологиите, които използвате, ще променят и начина, по който съществува традиционната археология и дори може би да промени възприятията ни за някои от откритията, които вече са направени?
Да, определено. Ние работим с някои от най-отдадените археолози в света. Те са посветили животите си на различните разкопки. И понякога с помощта на различните устройства като проникващия в земята радар те могат да видят не само "прозореца" на това, което копаят, но да разберат контекста на нещо много по-голямо, което не са осъзнавали, че е там. Имахме една експедиция в Израел, в която еднa археоложка беше открила нещо, което мислеше, че е част от дворцов комплекс, но ние й показахме, че това е част от цял град. Откритие, което се случваше буквално пред нас.
Това наистина променя всичко. Аз не съм единственият, който използва такива технологии, и други го правят, но достъпът до тях е много труден, защото са много скъпи. Едно от предимствата да работим с археолозите е, че можем да носим тези устройства и да помагаме на работата им. Даже им отваряме повече работа, защото, показвайки им тези открития, те ще трябва да правят нови и нови разкопки. Но това е невероятна колаборация.
По време на снимките, изпитвали ли сте страх в даден момент?
Да, определено, това си е истинско приключение. Сутрин, например, може да се събудиш до купчина с най-смъртоносните паяци на света, което е страшно. Или в един от епизодите, докато се изкачвахме от едната страна на скала, намерихме древни мумии. Тъй като не можехме да се изкачваме прекалено бързо, заставаш лице в лице с човешка коса и зъби отпреди хиляди години. Но това е част от историята.
Попадали сме и в истинска опасност. В Судан например, докато се опитвахме да излезем от столицата, около нас се хвърляха бомби и сълзотворен газ. Няколко дни по-късно отидохме в южната част на Судан, където във вътрешността на една планина намерихме храм на бог Амун, древен египетски бог. В крайна сметка намерихме град, който се намираше вътре в храма, заровен под пясъците. Тогава си казваш: "Уау, само преди няколко дни бяхме около бомби и сълзотворен газ, а сега правим тези открития. Това е истинско приключение." Докато се катерех по една скала, ме е удрял скален камък, едва оцелях, успях да се измъкна преди да смаже протезата на крака ми.
Но си заслужава. Знам, че звучи налудничаво, но си заслужава да заложиш всичко, по най-безопасния възможен начин, защото всяка една от тези истории представлява забравен спомен за това кои сме ние. Забравена глава от това какво е да си човек. За да знаем накъде сме тръгнали и да откриваме бъдещето, трябва да правим тези открития за това кои сме ние и откъде сме тръгнали.
Искам да кажа, че обичам България. Това е една от най-любимите ми държави, които съм посещавал. Там има толкова много история и толкова много култура.
Следвайте пътешествията на Албърт Лин всяка неделя от 22:00 ч. по "National Geographic."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}