Когато си представите мираж, със сигурност мислите за епични приключенски истории и опасни пътешествия през пустинята, в които героят е опасно изгубен, халюцинирайки в безплодния пейзаж пред себе си. Рядко миражът се оказва нещо реално. Само че този се оказа такъв и не е нужно да сте герой от книга с приказки, за да го откриете.
Точно когато си мислите, че интернет пространството и социалните мрежи са ни разкрили всички необичайни и невероятни места, които Земята може да предложи, се появява още една дестинация, която да откриете и да добавите към списъка с мечти.
Това е Уакачина, малко градче, построено около пищен, огрян от слънцето оазис, осеян с палми, в пустинята Атакама в Перу, един от най-сухите райони в света...
Населението на Уакачина наброява едва 96 жители, които живеят край това нереално естествено езеро, заобиколено от пясъчни дюни, които се простират на стотици метри височина. Тъй като е един от малкото останали естествени оазиси в Северна и Южна Америка, той с основание е наречен "оазисът на Америка".
За да откриете това пустинно съкровище обаче, няма да ви се наложи да пътувате с дни по пясъчния лунен пейзаж, молейки се за последните капки вода в бутилката си. Уакачина се намира само на няколко километра от южния град Ика, бивш испански колониален град, разположен на границата на пустинята.
От 20-те до 50-те години на миналия век богатите перуанци превръщат Уакачина в своя пустинна площадка и оазисът процъфтява в тази златна ера на туризма. Елитът на Лима се стичал в лагуната, където се къпел в серните води, които се считали за лечебни. В днешно време водата вече не съдържа сяра, но според местните жители все още има лечебни свойства.
Но дори това не е толкова вълнуващо. Тук дори имат собствена библиотека!
Но, разбира се, ако говорим за пустинен оазис, реален мираж, трябва да има и местна легенда, така че, нека ви я разкажем... Думата Huacachina означава "плачеща жена", което е свързано с легендата за селото.
Преди векове една красива принцеса на инките се скитала из пустинята близо до дома си, докато държала огледалото, в което постоянно се любувала на красотата си. Когато обаче един ден отново го вдигнала към лицето си, видяла в отражението мъж, който я наблюдавал. Шокирана, тя изпуснала огледалото си и когато то се счупило, парчетата стъкло се превърнали в езерото Уакачина.
В този момент легендата се различава в зависимост от местния жител, когото питате:
Една от версиите гласи, че принцесата избягала от мястото на събитието, а воалът ѝ се разпилял по земята, създавайки дюните, които обграждат оазиса. Според друга версия жената останала в оазиса и се превърнала в русалка (una sirena). И до днес някои местни казват, че русалката в лагуната е самотна и затова всяка година завлича един мъж дълбоко в лагуната, където той се удавя.
В пътеводителя Moon Peru се съдържа подобна, но още по-зловеща версия на легендата:
Преди много векове млада жена и нейният любим прекарвали дните си в разходки из провинцията в Ика и планове за приказна сватба. Точно преди празничния ден обаче бъдещият съпруг починал. Обзета от скръб, девойката не спирала да плаче. Докато вървяла и ридаела, сълзите ѝ образували езеро.
Един ден, докато седяла край езерото, зъл дух приел формата на мъж и се опитал да я убие. Тя скочила в езерото и помолила водните богове да я защитят. Те го направили, като я покрили с бяла снежна покривка. Сега при всяко пълнолуние тя се носи над оазиса Уакачина, обвита в искряща бяла светлина. Местните жители казват, че веднъж годишно тя удавя плувец като жертвоприношение на езерните богове, които я защитават.
Често се съобщава за ежегодни инциденти с удавници в лагуната, което допълнително подклажда "огъня" на легендата.
През последните години нивото на водата в лагуната Хуакачина е спаднало значително заради това, че собственици на земи са изградили кладенци за достъп до подпочвените води. За да се предотврати пълното пресъхване на лагуната, се налага изкуствено да се изпомпва вода от други източници от Ика за нуждите на жителите.
Намаляването на нивото на водата се дължи и на изпарението, което се увеличава при повишаване на температурите в Ика през лятото. Територията е обявена за национално културно наследство от Националния институт за култура, но ако спешно не се изгради нов и дълбок кладенец, който да гарантира редовното водоснабдяване на населението и лагуната, оазисът на Уакачина може да се окаже мираж в пустинята.
Засега това малко градче все още е гостоприемно за посетители, които търсят сюрреалистично бягство. Местните жители продължават да управляват малки фирми, които предлагат сърфиране по пясъка, осигуряват екскурзии, уроци и оборудване - нещо като мини ски станция, но с пясък!
Курортът на селото се състои от 12 хотела и хостела, сред които хотел Mossone, реставрирано колониално имение, Casa de Arena, популярен хостел, и El Huacachinero . Информация за хотелите, ресторантите и обща информация можете да намерите на този полезен и безпристрастен уебсайт.
А ако някога сте виждали или държали в ръка перуанска банкнота от 50 нуево сол, бихте открили ключ към скритото съкровище на нацията! На нея е присъства именно този оазис.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}