Това е остров Мони. Намира се в Гърция и е обявен за природен резерват. Представлява миниатюрно парче земя, обитавано от диви животни и заобиколено от изумрудени води.
Транспортът
За да се добера до Мони ми се наложи малко да попътувам. Стартирах с полет от София до Атина, после такси от летището на гръцката столица до пристанището в Пирея и оттам ферибот до остров Егина. Нощувка и на следващия ден кола под наем до рибарското селище Пердика. Накрая хванах лодка и само след десет минутно плаване се озовах на заветното островче.
Островът
Информацията за миналото на Мони е оскъдна. Твърди се, че земята е била манастирска собственост и оттам е дошло името на острова, което в превод от гръцки означава манастир. Постоянно живеещи хора на Мони няма. Дори преспиването на острова не е разрешено, а туристи се допускат само през деня. Истинските обитатели на това място са десетки сърни, елени, пауни и диви кози. Животните са свикнали с присъствието на хората и не се притесняват да позират и дори да изпросят нещо за хапване.
Лодките от Пердика събират 25 души и се движат през около половин час. Сезонни са, билетът струва 5 евро за отиване и връщане. Има водни таксита и от основния град на Егина, но те пътуват по-дълго, правят само две плавания дневно и не се движат при бурно море.
Всички акостират в облагороден залив на Мони. Там е изграден кей и насип с чадъри и шезлонги. Има и плажен бар, който предлага сандвичи, салата, картофки и напитки.
Останалата част на Мони представлява гора, в която мирно се разминават хора и животни. Мнозина сядат под дърветата, разпъват лежанки и приспособления за защита от слънцето и просто се наслаждават на острова.
Преживяването
Сетивата ми имаха нужда от малко време, за да свикнат с гледката. А тя е абсолютно нереална. Зеленината е навсякъде - от короните на дърветата до морето, в което се смесват изумителни оттенъци. По брега гордо крачат сърни и пауни, в рязък контраст с яхтите в далечината.
Насочих се към дивата част на Мони, където на една скала са струпани няколко гуми и въже. Гумите служат като трамплин за скачане във водата, а лазенето по въжето и катеренето по скалите е единственият начин човек да се върне обратно на сушата. Причиних си безброй скокове и изследване на морското дъно. Носех се по повърхността, поддадох се на неустоимия чар на животните, крещях от радост и се изненадах, когато видях, че е време да напусна пределите на острова. Надявам се разходката из Мони да ви е харесала и да ви накара да посетите това райско кътче.
Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключенията й из, България, Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}