Едно от най-ограничените места в света остава загадка за масовия турист. Нека да надникнем в разказите на пътешествениците от Корейска народнодемократична република. Посетителите, успели да се доберат до затворената, поради политическия си режим държава, споделят, че след престоя си там са си тръгнали по-объркани от преживяването, отколкото са били преди това.
За да решите да отидете на почивка в Северна Корея, трябва да сте определено търсач на силни усещания. Общият брой международни туристи в страната не надхвърля 1500 на година. В комунистическата република с еднопартийна система не можете да пътувате свободно, а само организирано с туристически гид.
Шляенето из страната не е опция. С всеки турист задължително има неотлъчно двама екскурзоводи, които показват само това, което искат да бъде видяно. В тази връзка, ваканцията в Северна Корея наподобява повече на сюжет от спектакъл, предварително написан от водачите, в който нямате особен избор и свобода за импровизации.
От друга страна, съпровождащите гидове се грижат за безопасността на туристите, предпазват ги от всякакви неприятности със закона и ги запознават с реда и нормите на поведение. А правилата за спазване в Северна Корея не са никак малко. Част от тях включват вида камери и обективи, които са позволени за употреба и как да боравите с тях. Например нямате право да снимате части от тялото на статуите на династията Ким или да ги фотографирате твърде отблизо. Всякакви материали, които включват строителство, бедност или военни, също са забранени.
Паспортът ви ще бъде взет за съхранение през целия престой, а по всяка вероятност и мобилният телефон. Когато посещавате статуите на бившия президент Ким Ир Сен, известен като Великият вожд, трябва да положите цветя и да се поклоните, както правят местните.
Общуването с гражданите на Северна Корея може да се счете за шпионаж и да навреди, както на вас, така и на тях. Разбира се, негативни коментари и критики по отношение на режима и начина на живот на севернокорейците не се възприемат никак добре. Носенето на материали и мотиви от Южна Корея също не е добре дошло. Опасността от задържане или дори затвор е съвсем реална.
Основните обиколки са в столицата Пхенян. Като погледнете града отвисоко, той прилича на всеки друг мегаполис - небостъргачи, жилищни сгради, паметници, фабрики, паркове. Единствената разлика е, че навсякъде гъмжи от пропагандни плакати и статуи на Ким.
Все пак, не трябва да забравяме, че в столицата е концентриран елитът. Пхенян е една малка извадка за показ, която възвеличава комунистическата грандомания и демонстрира сила и напредък. Както знаете, мнозинството от населението не живее в лукс и модерни жилища. В тази постановка няма следи от режима на електричество и глада извън столицата. Бедни селища със занемарени или недовършени сгради могат да се забележат единствено по път от автобуса извън Пхенян, които нямате право да фотографирате. Иначе зелената провинция и планинският район край Нампхо впечатляват туристите с природните си блага и земеделски насаждения.
Като домакини севернокорейците имат репутация на мили, топли и забавни хора. За съжаление, туристите нямат възможността да разговарят с тях по теми от западния свят или диктатурата в страната. В този смисъл, няма да успеете да опознаете истинското лице на Северна Корея, защото цялата туристическа обиколка е една реклама и цели да ви убеди в напредъка, щастието и отдадеността на населението. Информацията, която получават туристите е едностранчива и изразява възторга на населението от историята, развитието и местното строителство. Посетителите споделят, че често чуват изказвания от рода на: "Този строеж обикновено отнема 5 години, но ние го построихме за три". Местните се гордеят също и с една от най-дълбоките метростанции в света - 110 м под земята.
Крайните политически възгледи и култ към лидерите в Северна Корея често биват обект на подигравки и предразсъдъци в света. Истината е, че поради ограничената информация и липса на сравнение, повечето севернокорейци считат начина, по който функционира обществото им, за нормален. В народната република има избор от три телевизионни канала, като разбира се, програмите се контролират от правителството. А представете си, от цялото интернет пространство населението има достъп до едва 28 уебсайта! Освен това, местните могат да избират от 28 разрешени прически, а традиционните сини дънки за забранени за носене.
Така, средностатистическият жител е лишен от възможността за критично мислене, а тези които разполагат с повече информация, не могат да я споделят свободно и безнаказано. Истината е, че мнозинството наистина идеализира лидерите. Ще срещнете хора, които носят значки с лика на върховния водач Ким Чен Ун и Великия вожд Ким Ир Сен, а много граждани дори посещават паметниците им, за да се поклонят преди работа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}