Град Шанлъурфа, в югоизточната част на Анадола, има огромно значение не само за Турция, но и за цялото човечество.
Обектът на световното културно наследство на ЮНЕСКО Гьобекли тепе е едно от тези места, което промени начина, по който историците и археолозите мислят за люлката на цивилизацията.
Разкопките тук започват в средата на 90-те години на миналия век и се смята, че намереното е най-старото място за поклонение, създадено от човека. Според изчисленията то датира от около 10 000 г. пр. н. е. и предхожда Стоунхендж с 6 000 години, като е белязано от пластове издълбани мегалити.
Със своите Т-образни варовикови колони - изваяни с изображения на диви животни, абстрактни символи и икони - храмът хвърля нова светлина върху начина на живот и вярванията на хората, живели в Горна Месопотамия.
Археолозите смятат, че по онова време, преди неолитната революция, която довежда разпръснатите групи от ловци-събирачи до земеделски селища, човечеството все още не се е формирало на групи. Но Гьобекли тепе преобръща всичко, което са знаели, с главата надолу.
"Досега приемахме, че земеделието е определило прехода на човечеството към уседнал живот", обяснява екскурзоводът Мерве Офлуоглу. "Когато обаче изследваме съществуването на живота в Гьобекли тепе, не можем да видим преход към земеделие. Това е станало малко по-късно. Въпреки че са били общество на ловци и събирачи, те са изградили тези структури в съответствие с техните вярвания".
Това би могло да означава, че онова, което наистина е принудило човечеството да приеме уседнал начин на живот не е било земеделието, а желанието да построи религиозни храмове и да остане близо до тях. Досега са изследвани едва 5 процента от Гьобекли тепе, а още подобни обекти могат да бъдат открити съвсем наблизо.
Карахан тепе: Малката сестра
Карахан тепе, наричан "по-малката сестра" на Гьобекли тепе, може би датира от още по-далечни времена. На обекта са открити различни структури и повече от 260 Т-образни обелиска, както и нещо, което прилича на "култова стая" с 11 колони и мистериозна издълбана човешка глава. Всичко, намерено в Карахан тепе и обектите наоколо, е изложено в Археологическия музей в Шанлъурфа - още един обект, който не трябва да пропускате.
Директорът на музея и бивш ръководител на разкопките в Гьобекли тепе, Селал Улудаг, обяснява защо Карахан тепе може да ни предостави още "парчета история", за да се опитаме да завършим пъзела на човечеството.
"По време на изследванията на Гьобекли тепе не може да се получи категорична информация за това дали хората са живели в близост до мястото на разкопките. В тези структури в Карахан тепе бяха открити ежедневни инструменти, каменни съдове, съдове за смилане и големи плочи. Тези находки ни показаха, че в действителност е имало жилищни зони в непосредствена близост до ритуалната зона в Карахан тепе", разкрива Селал Улудаг пред Euronews.
Археологическият музей в Шанлъурфа, който разполага с около 30 000 кв. м за изследване, разполага с 5 000 експоната, включително статуята Balıklıgöl (известна още като Човекът от Урфа) - най-старата статуя с човешка форма в света. Статуята е висока близо 1,80 м, а очите ѝ представляват дълбоки дупки, образувани от сегменти черен обсидиан. И тъй като разкопките в Шанлъурфа продължават, под земята могат да бъдат открити и други съкровища.
"Новите произведения на изкуството, които ще бъдат открити в резултат на тези разкопки, също ще бъдат подготвени да заемат своето място в изложбата", каза Улудаг.
Басейнът на свещената риба
Посетителите, които пристигат в Шанлъурфа, не трябва да пропускат една от най-популярните забележителности - Balıklıgöl или "Басейнът на свещената риба", който е свързан с мита за пророка Авраам.
Според легендата цар Нимрод, който бил политеист, почитащ идолите, и владетел на Урфа, осъдил на смърт пророка Авраам. Авраам бил завързан за два стълба на върха на замъка в Урфа и катапултиран в огнена яма, запалена в центъра на града. Твърди се, че Бог спасил пророка, като превърнал огъня във вода, а дървените трупи - в риба. Днес хората хранят стотиците свещени шарани, които живеят в известното езеро Balıklıgöl.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}