За играчите на голф престоят извън водата може да бъде разликата между победата и загубата. На едно игрище в Австралия това е било разликата между живота и смъртта. Защото Карбрук в Куинсланд се гордееше с членство, което не прилича на никое друго голф игрище на планетата: шест местни акули, пише CNN.
От мистериозното им пристигане до внезапното им изчезване 17 години по-късно - това е историята на най-опасната водна опасност в спорта.
Пристигане
Езеро на голф игрище без излаз на море на около 14 км от Тихия океан може да звучи като твърде далечно плаване за всяка риба, но бичата акула е известна с това, че потапя перките си в различни местообитания.
Речна акула, сладководна акула, устиева акула- разковничето е в другите ѝ имена. Макар да обитават топли и тропически води по целия свят, бичите акули имат органи, специално приспособени да задържат сол, което им позволява да навлизат дълбоко в сладководни среди, които биха се оказали фатални за други акули поради загубата на натрий.
Ето защо присъствието на акулите с плоска муцуна в река Логан, която се влива във вътрешността на страната по средата на пътя между Бризбейн и Голд Коуст, преди да се извие около голф клуба Карбрук, не е било изненада за местните жители през 90-те години на миналия век.
Поради субтропичния климат на региона, клубът е наводняван още от създаването си през 1978 г., като е заливан от вода многократно, включително през 1991, 1995 и 1996 г.
Валежите били толкова проливни, че в последните три случая около 100-метровият мост, разделящ реката от превърнатото в пясъчна мина езеро до 14-та дупка на игрището, е бил напълно потопен. Бил отворен нов коридор и някъде по време на тези три временни прозореца шест бичи акули се плъзнали в непознати води.
Когато сухоземният мост изсъхва и се реформира, вратата зад тях се затворя и остава затворена в продължение на 17 години, когато следващото тежко наводнение през 2013 г. отново проправя път към реката.
Неси от Карбрук
Към края на века по фарватерите на Карбрук започват да се носят слухове. Съобщава се за силни пръски, големи тъмни фигури, движещи се под повърхността на езерото, и дори за твърдения за висока перка, която се промушва през водата. "Акулата от Карбрук" се превърна в своеобразна местна легенда, австралийският Йети, Йети или - което е най-подобно - местна версия на друг известен митичен звяр, обитаващ езеро. "Чудовището от Лох Нес много прилича на това, което видях", казва генералният мениджър на Карбрук Скот Уагстаф пред CNN. "Изглеждаше възможно, но в този момент нямаше достатъчно факти".
В началото на 2000 г. вестник Courier Mail превръща фолклора във факт, публикувайки снимка на една от акулите - спомня си Уагстаф. Въпреки че е играл в клуба в продължение на години, той никога не ги е виждал със собствените си очи, когато започва работа там през 2010 г.
Решен да задоволи любопитството си, Уагстаф се отправил към езерото, "въоръжен" с фотоапарат и малко месо. Не след дълго на повърхността се появява акула.
Зашеметеният Уагстаф направил няколко снимки, след което заснел кратко видео на телефона си, което публикувал в интернет. Според собственото му признание кадрите са били "ужасни", но видеото в YouTube е събрало повече от 2,3 милиона гледания до момента.
Интересът на медиите се разраства и клубът приема своите непоканени зловещи наематели с пълна сила.
В логото на клуба е добавена бича акула, младежката му програма е наречена Junior Shark Academy, а на турнири и корпоративни събития дори се провеждат хранения - включително една специална сватба през 2009 г., на която всичките шест акули се появяват едновременно, спомня си Уагстаф.
Въпреки привързаността си към акулите, Уагстаф не иска да ги нарича домашни любимци, макар че на една от тях дава името "Пач", заради характерната й окраска на гърба.
В сравнение с крокодилите и змиите, които обитават други игрища в страната, акулите на Карбрук са изключително малко на брой. Управата предприела само две мерки за управление на риска: предупредителни табели около езерото и забрана за гмуркачи-търсачи на голф топки, за да ги продадат.
"Просто не си заслужава няколкото хиляди на година, които получаваме за договор, да излагаме нечий живот на риск" - каза Уагстаф.
Безпрецедентно
Любопитството към акулите се разпространява далеч отвъд границите на Австралия и предизвика интереса на един учен и изследовател, който обича акулите и работи в Рурския университет в Бохум, Германия.
През август 2023 г. д-р Петер Гаусман публикува в списанието Marine and Fishery Sciences своето изследване за акулите от Карбрук, озаглавено "Коя е най-голямата риба в езерото?". Според него продължителното им пребиваване хвърля нова светлина върху това колко адаптивни са бичите акули.
Дори и без персонал, който да храни акулите, гладът не е бил причина за безпокойство в езерото, дълго 700 метра, широко 380 метра и дълбоко 15 метра, гъмжащо от риба - от кефали и каракуди.
Гаусман изчислява, че акулите трябва да консумират половин тон риба годишно - или 0,44% от телесното им тегло на ден - за да задоволят енергийните си нужди. Наблюденията потвърждават, че до 2013 г. те са достигнали размери между 1,8 и 3 метра.
Според Гаусман само два пъти преди това са регистрирани бичи акули, които оцеляват с години в изолирани водни басейни, но нито една от тях не е издържала толкова дълго.
През 80-те години на миналия век една група оцелява поне четири години в сладководното езеро Баяно в Панама, а друга десетилетие на висока соленост в езерото Сейнт Лусия в Южна Африка, след като попада в капан през 2002 г.
Престоят от поне 17 години във води с ниска соленост - повече от половината от живота на бичата акула - е безпрецедентен.
"Това необичайно събитие за първи път показа по достоверен начин колко дълго бичите акули са в състояние да оцелеят в тези среди с ниска соленост", каза Гаусман пред CNN. "Изследването показа, че бичите акули вероятно нямат ограничения за времето на пребиваване в сладководни среди като езера и реки и вероятно - поне теоретично - са в състояние да прекарат целия си живот в тези местообитания."
Изчезнали
Изминали са осем години, откакто за последен път е била забелязана акула в езерото. Изчезването им е загадка дори за Гаусман.
Честотата на наблюденията спада след наводненията през 2013 г., което води до опасения, че някои акули може да са се върнали в реката или да са загинали в резултат на бурята. Само две акули са потвърдени като мъртви; едната е намерена да плува на повърхността, а другата е убита при незаконен риболов. Гаусман смята, че е малко вероятно останалите акули да са загинали по "естествен начин" поради загуба на натрий или от друга "анатомична повреда", като се има предвид тяхната приспособимост, и затова теоретизира, че по-нататъшният незаконен риболов е "най-вероятното" обяснение за изчезването им. Каквато и да е причината, това е липса, която се усеща остро от клуба.
"Не можеш да се сдържиш - вървиш покрай езерото и гледаш навътре, чакайки може би да зърнеш перка", казва Уагстаф. "Членовете се гордееха, че голф игрището им е уникално място в света, където има акули; те просто го приеха. "С удоволствие очакваме да ги видим отново."
Миналата година игрището е било залято от най-голямото наводнение, регистрирано някога в района, казва Уагстаф. Макар и да е било финансово опустошително и да е затворило клуба за два месеца, то е породило надежда, че нови акули може да са преминали от реката, за да населят отново езерото.
Само времето ще покаже, но Карбрук вече планира бъдещето си без своя талисман. Предвижда се през следващото десетилетие езерото да бъде запълнено и там да бъде изградено ново игрище, като впоследствие всички морски обитатели - включително потенциалните акули - бъдат преместени в други води.
Независимо дали Уагстаф някога ще види друга перка в езерото, той ще си спомня за "Пач" и компания като за гостите, които са му помогнали да преодолее страховете си. След като години се ужасява от океана заради акулите, Уагстаф наскоро се гмурка в рифовете на Съншайн Коуст, за да се запознае отблизо с няколко големи сиви акули.
"Твърди се, че акулите са агресивни, защото влизат в контакт с хора, особено бичите акули заради местата, където обикновено плуват - канали, заливи и реки", казва Уагстаф. "Но когато ги виждам в такава близост и откривам колко са красиви и грациозни - сега просто ги намирам за очарователни, особено бичата акула.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}