В края на октомври от морето започнаха да излизат кълба бял дим и пепел, след като край японския архипелаг Огасавара в западната част на Тихия океан се разбуди подводен вулкан. До ноември изригванията стават толкова силни и чести, че предизвикват появата на нова земна маса с диаметър 100 м край южния бряг на остров Йото (наричан по-рано Иво Джима).
Макар че драматичното събитие попадна в заглавията на световните медии, то остана незабелязано в Япония, чието разположение по протежение на Огнения пръстен я прави най-сеизмично активната страна на Земята. В Япония се намират около 10 % от действащите вулкани в света, а всяка година се наблюдават около 1 500 земетресения, поради което в много отношения Япония е една гърмяща, стържеща геоложка лаборатория, оформена от могъщи сили. И през вековете същите сили, които са оформили Япония физически, са формирали и нейния уникален мироглед.
Япония е островна държава. Въпреки че се състои от четири основни острова, свързани с мостове и влакове-стрели, целият японски архипелаг съдържа повече от 14 000 острова - включително 7 000, които бяха открити по-рано тази година. Подводни вулкани редовно издигат нови земни масиви. Понякога тези нови острови ерозират и изчезват под вълните. Друг път те се сливат със съществуващите острови, за да заприличат на забавни форми. А понякога тези вулкани продължават да изхвърлят пепел и камъни на 200 м в небето десетилетие след образуването си - както се случи само преди няколко седмици. Япония никога не е била най-приятното и лесно място за живеене.
Преди сто години, по време на голямото земетресение в Канто през 1923 г., за един следобед загиват над 100 000 души, а почти половината от Токио е разрушена. Оттогава насам, въпреки че Япония е пионер в изграждането на едни от най-устойчивите на бедствия сгради в света, внезапни наводнения, циклони, цунами, тайфуни, снежни бури, земетресения, свлачища и вулкани са отнели живота на повече от 55 000 души в страната.
Въпреки - или може би поради - историята си на живот на върха на силно активна разломна линия, японците са склонни да имат силно чувство за устойчивост, дълбоко уважение към природния свят и вяра в силата на непостоянството.
В Япония е разпространена една фраза: "shou ga nai", която най-добре се превежда като "не може да се помогне". Може да чуете някого да я изрича, когато е попаднал в буря без чадър, когато на пътя има лед или когато малък трус забавя влака му. Макар че е лесно да оприличим тази фраза на френското c'est la vie" или английското "it is what it is", shou ga nai изразява универсално чувство по категорично японски начин: не можем да контролираме заобикалящата ни среда, но можем да контролираме реакциите си към това, което не можем да контролираме. В страна, където обществената хармония традиционно е от първостепенно значение и където природата властва, има нещо почти освобождаващо в това да приемеш лошите ситуации, вместо постоянно да се бориш с тях.
"Мисля, че понякога японците са критикувани, че не са по-активни, и този израз отразява това. Но японците са много издръжливи и търсят начини да се справят с околната среда", казва Сюзън Онума, бивш президент на Японско-американската асоциация в Ню Йорк. "Японците изпитват много силно чувство за единство, защото непредсказуемите природни събития, които се случват на островната държава, обикновено се случват единствено на тях.", казва тя пред Би Би Си.
Приемането и оценяването на капризите на природния свят в Япония може би се дължи на двете най-популярни религии: местната шинтоистка вяра и будизма. Шинтоизмът до голяма степен се основава на връзката на човека със закономерностите и силата на природата и някога е бил съсредоточен върху прякото поклонение на самата природа. Поклонниците вярват в милиони божества (наречени ками), които живеят в горите, планините и животните. Тъй като тези духове постоянно се променят, съществува убеждението, че последователите живеят в състояние на непредвидимост.
Когато през XII и XIII в. будизмът започва да се разпространява сред всички социални слоеве в Япония, японците започват да включват по-тясно будисткото усещане за преходност в природната среда и в културните си практики. Днес всичко - от японските гравюри на дърво (известни като ukiyo-e, от будистка дума, изразяваща непостоянство) до kintsugi (буквално: "да се съедини със злато", но всъщност напомня да останем оптимисти, когато нещата се разпадат) до wabi-sabi (което ни напомня, че в несъвършенството има красота) се корени в тази идея за преходността и приемането на това, което не можеш да промениш.
Дори има термин за японската философия на приемане на непостоянството: "моно-но съзнание". Понятието означава "ефимерната природа на красотата", но обхваща по-широко усещане за сезонност и преходност и може би се обяснява най-добре с манията на Япония по вишневите цветове. Всяка година в началото на пролетта заетите градски жители се отправят към покрайнините, за да видят тези красиви розови и бели цветове, преди да паднат на земята.
И все пак, дори в страна, която приема променливите настроения на природния свят, непрекъснатата вълна от природни бедствия поставя на изпитание уникалния светоглед на Япония. През 2011 г. най-силното земетресение, което някога е удряло Япония, отприщи цунами, което уби повече от 18 000 души и изтри от лицето на земята цели градове. Земетресението с магнитуд 9,0 по Рихтер беше толкова силно, че измести Земята от оста ѝ и повлия драматично на психиката на хората, които го преживяха.
"Много хора все още са в шок от случилото се и днес все още могат да се видят следи от това бедствие", казва Томохиро Ито, който работи в град Сендай, намиращ се само на 130 км източно от епицентъра. Ито се е намирал в офиса си на седмия етаж, когато, както си спомня, "земята се разтресе по-силно от всякога; изглеждаше, че всеки момент таванът ще се срути и това ще бъде краят за мен!"
Въпреки че повечето сгради в центъра на Сендай са пощадени, къщите в близките ниски райони са пометени от последвалото цунами и хиляди хора загиват. Както обяснява Ито, начинът на мислене на местните жители се е променил завинаги.
Днес пристанището на Сендай е напълно възстановено и блестящият град има нарастващо население от около един милион души. Въпреки това Ито обяснява, че много местни жители сега държат в домовете си допълнителни седмични запаси от храна и пълен резервоар с бензин в колите си по всяко време, защото тук, както и в голяма част от Япония, никога не се знае какво може да се случи утре.
Най-новият остров в света вече се вижда от космоса, но експертите все още не знаят дали ще запази сегашните си размери или ще се разшири, тъй като вулканът продължава да изригва, или просто ще изчезне в морето, докато ерозира. Но в една постоянно променяща се държава, която все още е - буквално - в процес на изграждане, едно нещо е сигурно: Най-новият японски остров няма да е последният.