Това е амбициозна, необичайна идея, измислена от американския военен лекар д-р Бонд, която е сметната за твърде рискована и в крайна сметка е отхвърлена от Военноморските сили на САЩ. Тогава Бонд се обръща към френския пионер в областта на гмуркането и филмопроизводството Жак-Ив Кусто и неговия екип за гмуркане "Калипсо", които приемат предизвикателството, което никога преди това не е било опитвано от човек, да построят подводна колония, където гмуркачите да живеят под водата.

Getty Images

Звучи като нещо, от което се вдъхновяват създателите на филми? Може би си спомняте за един малък независим филм на Уес Андерсън отпреди няколко години, наречен "Морски живот със Стив Зису", който до голяма степен би изглеждал като измислица. Героят на актьора Бил Мъри, Стив Зису, всъщност е едновременно пародия и почит към авантюриста Жак-Ив Кусто. Корабът на Кусто е "Калипсо". Корабът на Зису във филма се нарича "Белафонте"; Хари Белафонте затвърждава славата си с третия си албум Calypso. И така, след като вече установихме откъде всъщност идва тази тенденция, нека видим какъв е бил реалният живот на Стив Зису...

Conshelf I

Докато Холивуд през 60-те години на миналия век фантазираше за това с научнофантастичните си филми, приключението на Жак-Ив Кусто вече беше в ход. Проектът е известен като "Conshelf" и има за цел да изпрати до десет акванавти, които да живеят в морето в продължение на един месец.

Първият хабитат, Conshelf I, влезе в историята през 1961 г., когато двама водолази от екипа на Кусто "Калипсо" живяха в малък подводен свят с размерите на корабен контейнер в продължение на една седмица. Структурата с форма на барабан имала люк, през който водолазите влизали и излизали от подводния си дом, за да извършват изследвания на морското дъно.

Снимка: Getty Images

Само година по-късно в Червено море край бреговете на Судан се ражда Conshelf II. Този път шестима водолази живеят в продължение на месец под вода, без слънчева светлина, в къща с формата на морска звезда. По-малка и по-дълбока кабина приютява по двама изследователи за една седмица.

Conshelf II

По време на Conshelf II водолазите изучават поведението на акулите, като се спускат в клетки на дълбочина до 51 метра. Кусто влезе в историята на киното, когато екипът му достигна до 304 метра в жълтата си подводница, дълбочина, до която не е достигала нито една камера, за да заснеме микроскопичен планктон.

Цялата експедиция е документирана във филма на Жак-Ив Кусто "Свят без слънце" от 1964 г., който през същата година печели "Оскар" за най-добър документален филм.

Conshelf III

Conshelf III, най-амбициозният от всички опити, стартира през 1965 г. Шестима водолази живеят в продължение на три седмици в местообитанието на 102 метра дълбочина близо до Cap Ferrat, между Ница и Монако.

По време на този експеримент водолазите, сред които и синът на Кусто - Филип, са напълно самостоятелни и под водата е изградена реплика на нефтена платформа, на която те трябва да изпълняват няколко задачи.

Години по-късно, през 2014 година, внукът на Кусто, океанографът Фабиен Кусто, подобри рекорда на прочутия си дядо - като живя 31 дни под водата в научноизследователската лаборатория "Акуериъс" край бреговете на Флорида. Подводното пребиваване е с ден повече от рекорда на Кусто-старши, поставен през 1964 г. в Червено море.

Мисията на Фабиен е много по-различна от тази на дядо му. Техниката е по-модерна, а лабораторията е свързана с интернет, така че внукът предава онлайн целия експеримент, за да популяризира изследванията под водата.

Фабиен се заема със "семейния бизнес" - изследването на океаните, през 2000 г. Две години по-късно прави първата си самостоятелна експедиция. Конструира различни морски съдове, а за документален филм за акулите през 2006 г. Фабиен създава подводница във формата на акула, която нарича "Троя". Чрез нея може да изследва  акулите, без да се налага да бъдат пускани водолази в клетки. 

Жак-Ив Кусто би се радвал на успеха на внука си, макар в края на дните си да е изпитвал разочарование и съжаление, че е трябвало да направи компромис при финансирането на начинанията си.

Снимка: Getty Images

Френската нефтохимическа индустрия финансира приключенията на Кусто, но за съжаление не се интересува толкова от изучаването на морското дъно, колкото от експлоатацията му. Когато в по-късните години се установява, че промишлените задачи под водата могат да се изпълняват също толкова добре, ако не и по-ефективно от роботи, отколкото от водолази, това е краят на Conshelf. Кусто заявява, че съжалява за работата си с петролната индустрия по своите проекти. Надявал се, че неговите подводни лаборатории, обитавани от хора, могат да послужат като базови станции за бъдещи изследвания на морето, но уви, мечтата му да инсталира колониите си в океаните по целия свят така и не е постигната.

Сега, когато знаем малко повече за реалния живот на Зису, можете да си припомните отново филма на Уес Андерсън "Морски живот със Стив Зису".