Там, където Наполеон е искал да се "пенсионира"

20:24 | 18.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Там, където Наполеон е искал да се "пенсионира"

Това място не фигурира в учебниците и не е включено във филма на Ридли Скот "Наполеон", но императорът е имал смели планове да започне нов живот в САЩ

13:27 | 26 ноември 2023 | Автор : Галина Чолакова 1 3850 Снимка: iStock by Getty Images

Във вътрешния двор на градината на Наполеоновата къща шумът на разговорите и звъна на сребърните прибори създават тиха симфония. Сервитьори с папийонки се плъзгат между масите в ресторанта в Ню Орлиънс, поднасяйки коктейла Pimm's cup, креолски класики като джамбалая и червен боб с ориз, както и италиански специалитети.

Този оазис на непринуденото хранене, но и на високия стил, се посещава от хиляди всяка година, както заради храната, така и заради историята му. Построена през 1815 г., креолската "вила" е една от деветте оригинални постройки в града и все още е запазила много от отличителните си белези от XIX в. - от неравните подове до таваните от стари борови дъски, пише BBC.

Ако затворите очи, може би ще се върнете назад във времето, когато градът, заселен от французите през 1718 г. и все още празнуващ най-голямата си сухопътна победа срещу британците във войната от 1812 г., е бил населен от франкофонски емигранти, влюбени в Наполеон Бонапарт, който прави революция в управлението и социалните програми във Франция.

Може би дори ще чуете тихи разговори за тайно изпращане на изгонения диктатор на американския бряг, където да бъде посрещнат като герой и да доживее до пенсия - част от историята, която не фигурира в учебниците и не е включена в екшън-опуса "Наполеон" на спечелилия БАФТА специалист по зрелища Ридли Скот.

И въпреки че Наполеон така и не стига до САЩ, пътуващите до Ню Орлиънс все още могат да видят мигове от очарователната връзка на диктатора с града и да научат повече за осуетеното му желание да започне нов живот в Щатите.

Краят на един диктатор

След като се издига във френските военни редици по време на продължилата десетилетие Френска революция, започнала през 1789 г., Наполеон става първи консул на Франция през 1799 г. и император през 1804 г., като "провежда политика, която може да ни се стори позната днес: да направим Франция отново велика", казва Александър Микаберидзе, професор по история в Държавния университет на Луизиана в Шривпорт и автор на книгата "Наполеоновите войни: глобална история".

Снимка: iStock by Getty Images

Наполеон е коронясан за император през 1804 г. Последвалите победи при Аустерлиц през 1805 г., Йена и Ауерщедт през 1806 г. и Ейлау и Фридланд през 1807 г. осигуряват на Франция власт над по-голямата част от Европа. Но плановете на диктатора не спират от източната страна на Атлантическия океан. Микаберидзе обяснява: "Северна Америка заема важно място в плановете на Наполеон още от самото начало, тъй като той се стреми да възроди колониалната империя, която Франция губи по време на Седемгодишната война."

Ключова е част от Новия свят: територията Луизиана - която включва не само самата Луизиана, но и съвременните щати Арканзас, Айова, Канзас, Мисури, Монтана, Небраска, Северна и Южна Дакота и Оклахома, както и части от Колорадо, Минесота и Уайоминг. Територията е жизненоважна за снабдяването и подслоняването на войските, разположени на ценните "захарни острови" в Карибския басейн, особено в Сен Доминг (сега Хаити).

През 1801 г. въстание на поробеното население на Сен Доминг води до неочаквана загуба за Франция. След като отстъпва контрола над острова, Наполеон решава да продаде територията Луизиана на Америка - решение, което за него е по-приемливо, отколкото да позволи земята да попадне в ръцете на заклетия му враг - британците.

От своя страна американците са планирали да придобият само Ню Орлиънс, който е важен излаз на море. По време на преговорите Наполеон им предлага цялата територия - почти цялата все още притежавана и обитавана от местни племена - за 11 250 000 долара. Америка поема контрола над земята през май 1803 г., удвоявайки площта на зараждащата се държава и укрепвайки стратегическата си позиция практически за една нощ.

Войните и мечтата

В началото на XIX в. в Ню Орлиънс има хиляди френски имигранти - и лоялисти на Бонапарт. "По това време е имало култ към Наполеон", казва Карън Лейтем, историк в Държавния музей на Луизиана.

Сред тях е Никола Жиро. Роден в херцогство Савоя, част от северозападна Италия, анексирана от Франция, Жиро пристига в Ню Орлиънс, докато той е под испанско колониално управление (1763-1803 г.). Като съдържател на кръчма и контрабандист, а след това като успешен комисионер, Жирод е избран за кмет на Ню Орлиънс през 1812 г.

Новозабогатял, Жиро закупува няколко имота в района, известен днес като Френския квартал. През 1814 г. на улица "Шартър" той поръчва грандиозен дом - мястото, което днес е известно като Къщата на Наполеон. Долният етаж, който се отваря директно към улицата, се използва за бизнес. Жилищните помещения са разположени на втория и третия етаж. На горния етаж Жирод построил купол, от който можел да наблюдава пристигащите и заминаващите в пристанището на Ню Орлиънс.

По това време съдбата на Наполеон се е обърнала. След катастрофалното нахлуване в Русия през 1812 г. Наполеон е победен през 1813 г. от коалиция на Великобритания, Русия, Австрия, Прусия и Швеция. Година по-късно той абдикира и е заточен на италианския остров Елба, за да избяга девет месеца по-късно и да си върне титлата.

Завръщането на Наполеон активизира старите му врагове. Те се сблъскват отново в Белгия, където Наполеон в крайна сметка е победен в битката при Ватерло.

Снимка: iStock by Getty Images

Според "Частният живот на Наполеон"(книгата излиза в България с това заглавие) на Луи Антоан Фовле дьо Буриен през 1815 г. Наполеон се доверява на приятеля си Антоан Мари Шаман, граф дьо Лавалет: "Ако не им харесва да остана във Франция, къде да отида? В Англия? Пребиваването ми там би било смешно или тревожно... Америка би била по-подходяща; там бих могъл да живея достойно"

Кореспонденцията между по-малкия брат на Наполеон - Люсиен Бонапарт, и Емануел-Огюстен-Дьодоне-Жозеф, граф дьо Лас Касес, показва, че първоначалният план на Наполеон е бил да се оттегли на брега на реките Мисисипи или Охайо. След като научава, че брат му Жозеф го е изпреварил до американските брегове, той казва: "Ако бях на негово място, в рамките на една година щях да създам голяма империя в испанска Америка".

Лавалет разубеждава диктатора, като посочва примера на генерал Жан-Виктор Мари Моро, френски революционер, превърнал се в противник на Наполеон, който се е оттеглил в Съединените щати, за да се присъедини към каузата на съюзниците срещу Франция. Наполеон обаче все още мечтае да емигрира в Америка и нарежда на служителите си да започнат да опаковат книгите от огромната му библиотека за изпращане. Според Микаберидзе той бил забелязан да чете книги за Америка и по време на разговор с известния ботаник и пътешественик Еме Бонплан поканил автора да го посети в Щатите.

Наполеон поискал от Временното правителство на Франция да подготви фрегата и да се оттегли в Америка. Писмената заповед до капитана на кораба така и не пристига и Наполеон стига само до западното крайбрежие на Франция. След няколко дни, прекарани в опити да упълномощи различни капитани да го превозят до Съединените щати, той е заловен от англичаните и е заточен за втори път на строго охранявания остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан.

Снимка: iStock by Getty Images

В Америка започват да се носят слухове. "В Ню Орлиънс има бонапартистки изгнаници, повечето от които твърди привърженици на Наполеон", обяснява Микаберидзе. "Те вярват, че ако им се отдаде възможност, трябва да го спасят." По същия начин Наполеон вярва, че бонапартисткият анклав в испанските колонии на Америка ще привлече талантливи и амбициозни хора от целия свят, които ще помогнат за въстанието срещу Испания и ще основат "нова родина".

"С удоволствие бих осъществил тази мечта", отбелязва той, "тя ще ми донесе нова слава".

Сред грандиозните планове били построяването на подводница или изпращането на флотилия от пирати, които да освободят бившия император. Счита се, че Доминик Ю, капер от Ню Орлиънс и чест сътрудник на известния пират Жан Лафит, е организирал група, която да прекоси океана с яхтата "Серафина" - експедиция, финансирана от Жиро, за когото се смята, че е предложил апартаментите си на третия етаж на диктатора в изгнание. Преди да успее да предприеме пътуването, Наполеон умира през 1821 г. от рак на стомаха.

Наполеоновото наследство в The Big Easy

Останки от наполеоновото минало има навсякъде из Ню Орлиънс. Пиер-Бенжамен Буасон, френски геодезист, който се е сражавал като капитан от артилерията при Наполеон, оформя квартала около централна улица, която нарича Наполеон авеню. Има улици, наречени Маренго, Милано, Йена, Аустерлиц, по името на някои от големите победи на Наполеон.

В колекцията на Исторически Ню Орлиънс има редица предмети, свързани с Наполеон; освен кореспонденцията относно ретроцесията на Луизиана от Испания към Франция, можете да видите и миниатюрни портрети на императора и любимата му съпруга Жозефин.

Снимка: iStock by Getty Images

В Държавния музей на Луизиана има бродирана пчела от коронационната мантия на Наполеон, както и бронзова предсмъртна маска - една от деветте, отлети от оригиналния гипс - изработена от лекаря на диктатора, д-р Франческо Антомарчи, и подарена на града през 1834 г.

Колекцията на Държавния университет на Луизиана - Шрийвпорт съдържа стотици томове за Наполеон и голям брой карикатури, включително почти пълно портфолио на британския политически коментатор Джордж Круикшанк.

Там се намира и къщата на Наполеон, която е национална историческа забележителност. В патинираните си стени тя пази 200-годишна история - от френското креолско начало до превръщането ѝ в италианска бакалия в началото на миналия век и съвременното ѝ превъплъщение в ресторант и бар.

Главният мениджър и главен готвач Крис Монтеро, който е любител на историята, с удоволствие разкрива сградата за посетителите. "Професори водят студенти по архитектура от цял свят", казва той. "Голяма част от историческата архитектура в Ню Орлиънс е след Гражданската война. Много малко от този оригинален френски креолски стил съществува непокътнат." Той често води обиколки из имота, включително в предполагаемите помещения за роби, скрити под стрехите на последния етаж, и купола, от който се открива една от най-добрите гледки към града.

Както ресторантът, така и филмът на Ридли Скот, показват едно - магията, очарованието ни от Наполеон не стихва.

Според Микаберидзе това се дължи на многобройните му прогресивни реформи, на които се основава съвременна Франция: административна, съдебна и образователна система; Френската банка; националните архиви; държавното съкровище; фондовата борса и др.

Но има и по-тъмна страна. "Какво трябва да мислим за човек, който, от една страна, приема революционните принципи за гражданско равенство и равни възможности, но също така се стреми да възстанови робството? Човек, който ръководи прототипа на полицейската държава? В продължение на повече от десетилетие той е неудържимата сила на промяната. Сега от нас зависи да решим дали тази промяна е била добра или лоша", каза Микаберидзе.