Когато тръгнете по тесните каменни улички в Газиантеп и стигнете до една необозначена посребрена врата, и почукате три пъти, ви очаква изненада.
Минути по-късно ще се появи мъж с дълга бяла опашка и кръгли очила, който ще ви посрещне в кафенето си Jazz ve Kahve и ще ви отведе на вечер, изпълнена с храна и традиционна близкоизточна музика. В стая, изпълнена с персийски килими, местните жители слушат мелодията на ney (турски духов инструмент), която се преплита с тази на сирийска лютня, подобна на oud, в арменско имение от 19-ти век с изглед към живописен двор, обсипан с висящи светлини.
"Газиантеп е град на кръстопът в сърцето на стара Месопотамия. Когато са били под властта на една и съща империя, арменци, турци и араби са съжителствали мирно", казва Мурад Учанер, собственик на кафенето. "На тези няколко квадратни метра се опитваме да възродим тази древна атмосфера."
През последните няколко години интимното кафене на Учанер се е превърнало в институция в Газиантеп - един от градовете, засегнати от земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер, което удари турско-сирийската граница през февруари 2023 г. Няколко сгради около стария арменски квартал Kayacık са повредени или срутени, но Jazz ve Kahve все още стои и Учанер е мотивиран да запази наследството му.
"Това не е просто място, където хората ядат и пият", казва той. "Това е и място, където хора от различни култури и държави се срещат, обменят информация и се запознават с културата си."
Историята на Jazz Kahve започва през 2017 г., когато Учанер, историк, преводач и писател, се увлича от историята на арменците в Газиантеп. Докато забелязвал строежа на все повече високи сгради в града, калдъръмените улици на Каячък и османските резиденции го накарали да почувства носталгия по миналото, което искал да възроди.
Учанер проучва архивни кадри от района и се натъква на снимка, направена през 1907 г., в чийто надпис се споменава, че това е арменска къща. Както обяснява Учанер, не само че масовото избиване на арменци от османските турци по време на Първата световна война е нещо, което обикновено се отрича в Турция, но той никога не е научил, че Газиантеп някога е бил дом на процъфтяващо арменско, кюрдско и арабско население. "Това ме накара да се съмнявам в точността на историята, която ни преподават", казва Учанер. "Открих, че въпреки че арменците са оцелели в продължение на хиляди години по тези земи, има опити да се заличи споменът за тяхното присъствие тук."
Умит Курт, историк от Близкия изток и автор на книгата "Арменците от Айнтаб: Икономиката на геноцида в една османска провинция", обяснява, че преди Първата световна война в Газиантеп са живели приблизително 32 000 арменци, но със засилването на войната повечето от тях са били депортирани в Сирия и други страни, за да се премахне тази немюсюлманска етническа група от Анадола.
В продължение на почти един век след края на войната домовете на повечето от тези семейства са изоставени и разрушени. Но след като през 2015 г. Газиантеп беше обявен за гастрономическа столица на Турция, много от тези рушащи се сгради бяха превърнати в кафенета и хотели в опит да привлекат туристи, като същевременно се запази архитектурното наследство на града.
Вдъхновен да участва в колективното градско обновяване на града, Учанер замисля план да съчетае любовта си към историята и музиката.
"В продължение на 10 години той мечтаеше да отвори кафене, но се притесняваше, че ще трябва да напусне работата си", казва сестрата на Мурад, Муджан Шахин, която му помага да управлява кафенето. "Един ден се натъкнах на изоставена арменска сграда от 90-те години на XIX век. Насърчих Мурад да я наеме."
След едногодишна реставрация Jazz ve Kahve отваря врати през 2018 г. На Учанер така и не му се налага да напусне работата си на пълен работен ден, а кафенето се превръща в средище на интелектуалците от града, които идват да обменят знания за общата турска, арменска и сирийска история на Газиантеп.
След като почукат на сребърната врата, посетителите минават покрай стенописите от 19 век и гравюрите на арменската азбука, чрез които Учанер обяснява уникалната история на района. Понякога той дори развежда гостите из квартала, за да видят подобни примери за мултиетническото минало на Газиантеп, като например кафенето Papirus, което някога е било къща на виден арменски политик. След това гостите се наслаждават на турска и арабска музика и могат да си поръчат турски чай или вино, както и традиционна сирийска храна, която някога е била често консумирана в Газиантеп по време на османското владичество, като мухаммара (орехи и печени червени чушки) и мутабал (дип от патладжани).
По ирония на съдбата неотдавнашните земетресения, които засегнаха региона, направиха ролята на кафенето като място за културни срещи още по-символична.
Когато Учанер се събужда от земетресението (чийто епицентър е близо до Газиантеп) в онази февруарска сутрин, той се страхува дали кафенето му все още е там. Часове по-късно открива, че минарето и куполът на известната градска джамия "Освобождение" (която преди това е била арменска църква), намиращи се точно пред кафенето му, са в руини.
"Беше като разбито сърце", казва Учанер. Сеизмичният капацитет на региона е унищожил голяма част от богатата му история и той се опасява, че културата и миналото на Газиантеп един ден може да бъдат заличени и забравени. Сега Учанер смята, че ролята му на един от пазителите на избледняващото мултикултурно минало на Газиантеп е по-важна от всякога.
"Важно е да съхраним паметта и да я превърнем в урок за бъдещите поколения, за да не мразим съседа си, защото някога всички сме били едно население", казва Учанер. "Тези сгради говорят за нас и трябва да бъдат защитени и да се използват отново, за да бъдат част от нашето настояще."
От 70-те години на миналия век насам Газиантеп се е превърнал от 120-хиляден град, в който живеят предимно етнически турци, в оживен двумилионен метрополис - и голяма част от този растеж се дължи на гражданската война в Сирия. До голяма степен благодарение на разположението си по южната граница със Сирия, Газиантеп е приел около 500 000 сирийски бежанци, бягащи от близкия конфликт. Въпреки факта, че някога сирийците са съжителствали мирно тук с турци и арменци, неотдавнашният приток на арабскоговорящи жители доведе до напрежение.
Въпреки това Учанер се надява, че неговото тайно джаз кафене може не само да съхрани спомена за един по-космополитен Газиантеп, но и да послужи като мост, свързващ миналото с настоящето му. През последните години в него са изложени фотоизложби, документиращи продължаващата сирийска бежанска криза, и са организирани дискусии и лекции за мултикултурното минало на града.
През 2021 г. Учанер и няколко клиенти - включително социолог, урбанист и музикант - стартират и проекта "Паметта на Антеб", за да подчертаят архитектурното и културното наследство на арменците и мюсюлманите, които някога са живели в Газиантеп.
"Историята на Газиантеп е написана от официални историци в съответствие с политиката на отричане на страната. Ние искахме да пренапишем тази история в едно по-мирно настояще", казва Учанер.
Днес, по време на ленивите летни следобеди или студените зимни нощи, художници и музиканти от всякакъв произход идват да изпият гореща чаша tavsan kani çay, да разговарят и да се вдъхновяват от музиката от целия регион.
"Именно тук, свирейки с други музиканти, научих, че свирим едни и същи песни, но с различни текстове, в зависимост от езика ни", казва Еззат Дахман, който редовно изпълнява турска и сирийска музика в кафенето. "Това показва колко сходни са културите ни и колко много общи неща имаме."
На Дахман му хрумва идеята да стартира свой собствен музикален проект в кафенето, наречен "Музика срещу расизма", който да сближи турци, сирийци и кюрди. "Идеята ще бъде да свирим заедно сирийски и турски традиционни песни, които имат една и съща мелодия, за да насърчим взаимното разбирателство."
Редовните клиенти могат да се насладят и на турска народна музика, в която има следи от арабски и арменски мелодии. "Харесва ни да откриваме нови форми на музика, с които не сме свикнали, като джаз или класика", казва редовният Ирем Дениз Адали ."Но това, което е още по-красиво, е как това място ни дава възможност да възродим старото, разнообразно, празнично минало на този регион."
Земетресението може и да е спряло временно тези събирания, но те бързо се завръщат с пълна сила, тъй като сградата не е претърпяла сериозни структурни повреди. "Ако сте наясно с миналото на едно място, общността му може да продължи напред, за да изгради по-спокойно настояще", усмихва се Учанер, преди да посрещне още няколко гости на вратата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}